Арената на Магическите Гладиатори

Тук учените имат право да се предизвикват на дуели. Може да се организират шампионати или просто да се забавлявате. Или да разпердушините враговете си, далеч от очите на учителите.

Поведох Борис през предверието. Мъжът беше по-възрастен от мен, но сега приличаше на несигурно дете. Гъстите вежди на Борис се свиха нервно и ме помоли да му обясня какво става.
- Днес е първите два дуела от Турнира между Пикуик и Рейвънууд. Съжалявам че не можах да те подготвя добре, Борис, но се налага да излезеш да се биеш. За това ще очаквам от теб да се провалиш.

- Какво? - учудих се аз с плътен глас, - Как така? Аз съм твой ученик, не можеш да очакваш че ще се проваля от раз.
Почувствах се засегнат от недоверието на Гил. Вярно, не бях чул и един урок, но все пак... кого лъжех... не бях учил, а вече щях да играя срещу някой напреднал ученик от Пикуик. Раменете ми увиснаха

Погледнах назад и видях Борис и Гил.
- Насам, момчета.
Двамата дойдоха с влачещи се крака.

- A, ето го и Сайръс - какво става!? - поздравих полу-джуджето. - Борис има дуел скоро. Трябва да сме готови.
Въздъхнах недолволно.
- За съжаление, той е единствения на разположение. Има най-много сила и талант от другите ми ученици. За това в първата битка между дивайнъри ще е между Борис... и някой от некадърниците на Пикуик.

*приближих се с мрачно изражение към тях*
- Първата битка ще е тук. Стормрейдж ще извади някой наистина могъщ за да спечели и изблъска нас на заден план.
*огледах се с надежда да намеря Мери; тя трябваше да присъства*

- Добър вечер, професори. - казах недоволно - С кого ще се бия?
Замислих се и се зачудих какво мога да направя. Бях труден случай,но само с метеорологичните си способности нямаше да успея да победя и дете.
За това предпочетох да науча първо нещо за противника.

- Името му ще бъде съобщено от директора. Всеки директор ще представи ученика си на другия и после получаваш възможност да избереш оръжие - жезъл, пръчка или оръжие. За това ти препоръчвам да вземеш някое оръжие и да го нарежеш на филийки, преди да те е напекъл с гръмотевици.*все пак и това беше добро предложение*

- Ей, това е магически турнир, не мъгълско средновековно бойно поле. не можеш да очакваш от учениците ми да нарежат всеки, който им се изпречи на пътя! - възмутих се не на шега и аз.
- Добре, Борис, прави точно каквото ти казах. Ако с магия не постигнеш нищо, просто иди и го нокаутирай. Прегледах правилата, няма даже и следа от забрана на физически допир.

- Не искам да бъда груб, но да не сте си загубили ума! - почти се развиках аз, - Който и да се изправи срещу Борис, той е вече печено месо! Приемете го, момчета, ние сме бита карта. В момента, когато Малфурион Стормрейдж е накарал Патрик да подпише... това е бил момента в който загубихме този турнир. Това е истината момчета, няма да ви лъжа.

- Може да окуражиш малко ученика ми, вместо да се цупиш като котенце с развалени зъби, Сайръс - скастрих го кисело, но не можех да отрека, че беше прав. Борис нямаше шанс, трябваше да стане както казваме ние. Само в бой с юмруци имапе надежда ученикът на Рейвънууд да успее.
- Ами твоя ученик? Когато Нолан Стормгейт излезе на Арената какво ще прави тогава? И на него не си преподавал повече, от колкото аз на Борис.

- Прав си, Нолан е неподготвен, но той е Призовител. Неговия ред е едва в кръга на Призовителите. А Спиритическия ТУрнир е след елементалистическия, който едва започва. Надявам се да успея да го науча на едно -друго до тогава.
Посочих Нолан, мъжа който седеше в публиката, няколко места в ляво и надолу от нас.

Влязох в залата с един лист в ръка. Момчетата нещо спореха затова се усмихнах окуражително.
-Недейте така. Приличате на спаружени шушулки. По весело го карайте. Аз съм на 100% сигурна, че Борис ще победи. Не ме питайте от къде знам, но знам. Добре, имам и добра новина. Противникът му е начинаещ или така да се каже на по нисшо ниво от което мислехме, че ще са. Казва се Гилбърт Андерсен и е за първа година в Пикуик.

- Ще трябва да те разочаровам, Сайръс - казах недоволно, - Ще има смесени дуели. Ще излизат в последователност, избрана от директора, който ни е предизвикал, а това е Малфурион Стормрейдж. За съжаление той ще се опита да ни обърка, за да не можем да подготвим учениците си дори малко, и тотално да ни победи и унищожи.

Щом чух думите на Мери, камък ми падна от сърцето.
- Ох, сис, направо ме спаси. Начинаещ ученик, какво по-доборо от това! - почти подскачах от радосът и облекчение, - Ок, Борис, значи направи...
Погледнах дали другите не слушат и прошепнах в ухото на Борис:
- все пак го тресни един пър в челюста за да се смъкне. Нямаш достатъчно добра магия, която мога да те науча бързо.

- Добре професоре - промърморих в отговор, - Ще се опитам да си упражня лявото круше.
Седнах и зачаках, не исках да се появявам на арената преди да е станало време за дуела. Прецених, че този Гилбърт е някой не много обещавах ученик, както бях и аз. В противен случай нямаше да стане номера даже и с яко круше!

Потупах момчето по гръба и се усмихнах.
-Борис отпусни се. Сигурна съм, че ще се справиш. Досега никога на такива дуели моите хора не са се проваляли и сега няма да се провалите. Имам вяра във вас и вашите способности. Учениците са като директора си, тъпи. Ъ, нищо не съм казала. Добре, но нали знаете, че само с приказки не се постига желаният успех. Размърдайте се, че нямам много време.

- Надявам се да си права, Мери - казах с тих глас, - А сигурна ли си, че е вярно? Имам предвид, дали Стормрейдж не те е излъгал, за Андерсън. Може да те е заблудил, за да ни прецака. Какво друго знаеш за този ученик. Дивайнър ли е или е учил и в друга насока?

Засмях се притеснено на думите на Архиканцлера, но внезапно се сетих с кого говоря и скочих на крака
- Аз... много успокоително, Архиканцлер. Надявам се че като тъпак, не е някой мускулест бик? Как изглежда противника ми?
Надявах се да ми го посочи в групата на Пикуик, които между впрочем се бяха замъкнали в противоположния край на Стадиона

- Това няма значение - махнха с ръка - БОрис, просто го набий. Имампредвид... ти си руснак, убеден съм че си се бил по кръчмите още като малък.
Заасмях се нервно и се постарах да сменя темата за да успокоя ангелите на всички
- Значи ще има парти за Вси Светии скоро, а?

- Надявам се да мине добре... - погледнах Дред подозрително, И се надявам че няма да се разпасаш безбожно Дред. Имаш навика да се увличаш в някой отношения. Особено ако прекалиш с пиването и почнеш да ухазваш някоя високопоставена дама.
Изсумтях недоволно и погледнах на страни.

- Това пък какво трябваше да означава - Погледанах недоволно Сайръс, - Имам предвид... да не си си загубил ума човече? Когаг си ме виждал да купонясвам и да се разпищолвам?
*намръщих се и погледнах към мери за подкрепа; джуджето ме погледана кисело и се опита да гледа някъде над напудрената перука на някаква преподавателка от Пикуик.

Пикуик се бяха промъкнали в залата разбира се с тях бяха няколко преподавателя и директора им. Г-н Андерсен беше нисичко, кльощаво момче с очила. Какво ли си мислеше онзи побъркан старец като ни пребутваше такива жалки индивиди. Момчето седеше в най-отдалеченият ъгъл и говореше с един от преподавателите. Сайръс се беше загледал в една от преподавателките и го сръчках да престане.
-Не я зяпай ще те омагьоса ако те забележи, Нарциса е малко особенна. За Хелоуин партито ще говорим по късно. Едва ли бихте искали Пикуик да ви се натресат и да провалят всичко.
Посочих им момчето и всички извъртяха глави към него.
-Това е Андерсен.

Погледнах момчето.
- Този ли? - учудих се аз, - Не мога да повярвам, професоре. Той прилича на абсолютен мухльо! Да не искаш да ми кажете, че Стормрейдж си е загубил акъла че да ме сбива с този русоляв мухльо!
беше си трудно че е толкова лесно.

- Хайде, Борис - подканих го аз - Твоят мухлю е вече на позиция и ще избирате оръжия. Побързай и го победи преди да е станало прекалено късно и са да дисквалифицирали или нешо такова.
*побутнах го леко и той се втурна в оказаната посока; явно искаше да приключи с това веднъж за винаги; по един или друг начин*