Ravenwood School of Magical Arts
Академия Рейвънууд приведства новите си ученици. Нека заедно се потопим в света на магията. Нека заедно открием Хармонията и да пазим Баланса на Вселената. Тази крехка сила скрита във Великото дърво. Тази тъй чиста и непокварена сила. Нека заедно вземем по глъдка от нея и не позволим на злото да си отиде.
Това е Академия Рейвънууд.

Ravenwood School of Magical Arts

Рейвънууд. Мястото където нещата просто се случват.
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Едуин Тролстарйдър
Пет Май 31, 2013 11:08 am by Крис Мастър

» Симон Брайтланс
Пет Май 31, 2013 11:07 am by Крис Мастър

» Грета Дарккеттъл
Пет Май 31, 2013 11:06 am by Крис Мастър

» Захарният Еднорог!
Нед Ное 25, 2012 12:49 pm by Алистър Дредмастър

» Преди седмица на път към Рейвънууд
Сря Ное 21, 2012 10:25 pm by Крис Мастър

» Крис Мастър
Вто Ное 20, 2012 11:21 pm by Мерилин Сантяго

» Кулата на преподавателя
Вто Ное 13, 2012 8:37 am by Женевиев Кортес

» Adrian Sage
Чет Ное 08, 2012 10:19 am by Женевиев Кортес

» Morticia
Чет Ное 08, 2012 9:14 am by Женевиев Кортес

Ноември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
КалендарКалендар
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 21, на Вто Окт 31, 2017 9:13 am

Share | 
 

 Пустоща Вигрид

Go down 
АвторСъобщение
Алистър Дредмастър
Грандмастър
Грандмастър
avatar

Брой мнения : 604
Points : 3674
Reputation : 1
Join date : 06.09.2011
Age : 28
Местожителство : Ravenhood; Nightside

Наказание
Предупреждение за наказание:
0/10  (0/10)

ПисанеЗаглавие: Пустоща Вигрид   Съб Окт 01, 2011 7:10 am

Това е студена тундра, в която може да видиш глутници вълци с размерите на мечки и мечки с размери, за които по-добре да не знаете.

_________________

Върнете се в началото Go down
Алистър Дредмастър
Грандмастър
Грандмастър
avatar

Брой мнения : 604
Points : 3674
Reputation : 1
Join date : 06.09.2011
Age : 28
Местожителство : Ravenhood; Nightside

Наказание
Предупреждение за наказание:
0/10  (0/10)

ПисанеЗаглавие: Re: Пустоща Вигрид   Съб Окт 08, 2011 3:42 pm

Вървях дълго. Не мога да кажа колко време. Нямах представа за времето. Просто вървях. От както докоснах Фростморн не чувствах нищо. Нито съжаление, нито скръб... нито милост. Вървях право през празната тундра. Смътно се сетих, че може би трябваше да взема другия кон.
Пред мен се появи крепост, която повече приличаше на руини от колкото на реална крепост. Но все пак това беше мястото. Фростморн не грешеше, той ми показваше пътя, гласът му ме водеше напред.
Спрях пред портата.
- Аз съм Алистър Дредмастър. идвам при Белфегор, вашия господар.
Вратата се разтвори и някакво герозновато нещо се подаде и изсумтя:
- Я, само месо дома дошло. Господарят е зает да изтезава други. Но и за теб ще дойде ред. Влизай влизай. И за теб място ще намерим.
Отвориха портата и цяла тълпа от дребни гадини ми се нахвърли. Таласъмите ме забутаха и аз влязох. Не се съпротивлявах, когато оковаха ръцете и краката ми. Не намериха меча, бях го сложил на колана си зад наметалото. Завлякоха ме в подземията.
Сред каменните колони имаше деседки ако не и стотици мъже и жени. Белфегор се гавреше с тях понякога индивидуално, понякога масово с изнурителен труд и бой с бичове, ако се съдеше по стойките им. Всеки от тях страдаше, а аз не изпитвах страдание или състрадание към тях. Щях да ги използвам за да вдигна бунт... кому е нужно те да страдат. Остави ги , ми казва Фростморн, няма нужда да загиват заради теб.
Седнах и заключиха още една скоба за стената през кръста ми, за да не мърдам. Разкопчаха наметалото ми и откачиха меча. Гоблинът, които го взе замръзна за миг, когато откачи меча. След това с него в ръка отиде до вратата. Посел спря от вън и зачака, докато другите заключваха последната скоба през врата ми. Щом бяха готови, излязоха.
Зачаках. Скоро щях да съм свободен. Не чух нищо, но скоро вратат се отвори. Влезе не друг а същият гоблин, който беше взел меча. Целият беше покрит с рани и кръв, той влезе и започна да ме освобождава.
Гадинката започна да ме развързва, оставяйки меча на страна.
- Какво стана? - попитах макар че знаех отговора.
- Те се опитаха да се съпротивляват - заяви тихо създанието. - Застанаха на пътя ни. Не се притеснявай. Има само едно нешо да се направи сега.
Щом и последната окова се смъкна от мен, аз си разтърках китките и взем меча. Гоблинът не помръдна известно време, след което се срина на земята и не мръдна повече.
- Ти бе полезен, макар че помагаше против волята си - заговорих тихо над мъртвото тяло, - почивай в мир.
Излязох от килията и поех обратно по коридора, по ккойто ме бяха докарали. Вървях бавно,сигурно и неумолимо, нямае смисъл да бърза, всичкото време на света беше пред мен. Излязох на двора, където няколко редици изтерзани роби се гърчеха полуголи в студа. Вървях без наметало между тях. Не исках да ме хваната за него и да ме отклонят от пътя ми. Един жалък на вид младеж се отскубна и хвърли в краката ми. Започна да нарезда дълго и не разбираемо на езика на местните хора. Малко се позачудих, как след толкова страдания беше още жив. Отритнах го и продължих към мястото, което мислех че трябва да е стражата.
Разбих вратата с ритник и влетях вътре. Очаквах повече гоблини но вместо това вядях демон. Създанието приличаше на смес от вълк с човешки примеси и точно сега насилваше млада жена. Тя бе извърнала очи на страна и изглежда се бе примирила със ставащото. Сграбчих демона зад врата като малко коте и го вдигнах от жената. противната твад се засъпротивлява и замаха с ръце и крака.
- Къде е господарят ти?
- Майната ти - изквича тварът
Опрях върха на Фростморн в гърлото му.
- Попитах те нещо.
- Пусни ме, ще ти кажа всичко. Само ме пусни долу.
Така и направих. Пуснах го и той се просна на земята и започан да дращи с ръца и крака за да спаси отвратителнат си кожа. Нямаше да избяга, но ако това му помагаше да се чувства по-добре, нека....
- Къде е господатят ти?
- Горе! - посочи към тавана. - В тронната зала. Там е разположил личната си стая за мъчения.
- Заведи ме. - не вложих заплаха в или заповедни нотки в гласа си. Просто му казах да си стяга брънката.
Нисшият демон задращи с крака и ръце и запълзя към вратата. Преди да изляза се обърнах и погледнах към все още лежащото момиче.
- Какво си му направи? - попитах сгърченият в краката ми.
- Тя скоро ше роди! - изръмжа гадината, - Хубаво здраво изродче, което ще ми служи и на господаря Белфегор също. Когато то се роди... тя ще умре в страшни мъки.
Обърах се и поех бавно към нея. Тя извърна очи към мен и в тях аз не видях дори изкрица надежда. Сякаш беше вече мъртва и не можеше повече да чувства болка. Коленичих и я загледах. Не след дълго тя се разплака. Поставих ръка на лицето й и затворих очите й с пръсти.ПОсле я прегърнах с лявата си ръка, а тя се разплака на рамото ми.
- Това е всичко, което мога да направя за теб - прошепнах в ухото й.
И след миг върха на Фростморн юръкна от гърба й. Тя се облящи за миг, но после... се усмихна. Страданието бе свършило, кошмарите, чувствата... Мечът погълна всичко и превърна страстите човешки в магия и сила, която аз щях да използвам.
Изправих е и решително поех към гърчещият се изрод.
- Как се влиза при твоя господар? - попитах студео.
- Аз единствен мога да отворя! -изкрещя ужасен демонът, - Само за мен ще се отвори вратата. Стражите не ще пуснат друг. Ако моето лице се появи на отвора на вратата , само тогава всичко ще е наред.
Пристъпих към него. Не беше заплашително. Просто отивах да свърша нещо важно.
- Лицето ти, а?

_________________

Върнете се в началото Go down
Алистър Дредмастър
Грандмастър
Грандмастър
avatar

Брой мнения : 604
Points : 3674
Reputation : 1
Join date : 06.09.2011
Age : 28
Местожителство : Ravenhood; Nightside

Наказание
Предупреждение за наказание:
0/10  (0/10)

ПисанеЗаглавие: Re: Пустоща Вигрид   Нед Окт 09, 2011 9:51 am

Стражът отвори малкото порозорче и видя очите на низшия демон, който отговаряше за охраната на робите. Стражът се зачуди защо му е на стражаря да идва сега. Развали магията и отвори. върхът на Фростморн се заби в челото му. Гадината се свлече на земята и от черепа му бликна черна слуз. Влетях вътре, захвърляйки главата на стражевия демон. Всеки трябваше да получи наказание - и този го получи. Омразата ми към демона, която почувствах, когато избавих от мъките изнасиленото момиче, се беше оттекла в меча и сега можех да мисля ясно. Нищо не можеше да застане на пътя ми, ако просто останех спокоен.
Видях самия Белфегор в средата на мрачна зала без прозорци и със сводест таван. Няколко мъжделиви факли повече засилваха мрака, от колкото да го разсейват. петима стражи - демони се спуснаха към мен за да ме спрат да не стигна висшия демон.
Убих първия без проблем. Завъртях се на токове и изтръгнах меча от гърдите му, като по този начин влях достатъчно сила за да замахнаи обезглавя втория. Тримата се втрещиха от скоростта с която бях убил първите двама. Единият застана от лява, другият от дясно. Явно искаха да да ме нападнат от два страни. Направих се, че съм изцяло съсредоточен върху третия. Чудовищата ми се нахвърлиха в съвършен синхрон. Никой обикновен човек, елф или вампир не би могъл да се изплъзнне от подобна атака. Аз замахнах към левия, откривайки гърба си за десния. Възползвайки се от това, десния увеличи скоростта за да ме докопа, преди да съм се обърнал. Глупак! Главното им предимство беше че удрят едновременно, а той в алчността си за кръв, избърза и ми даде време.
Обърнах се светкавично и изпънах меча напред. Противника ми се наниза на острието преди да е успял да разбере какво му готвя. Опрях се на забития в тялото меч и се отласнах с крака. Докато се изправях върху демона, опрян с ръце на меча, десният ми крак изрита вторият ми нападател в лицето и го накара да отстъпи няколко крачки зашеметен. Тялото на този, върху когото стоях се огъна болезнено и гръбнакът му се строши. Краката му се подгънаха и той се срина на пода.
Изтръгнах меча си от останките и се нахвърлих върху изритания. Онзи се опита да вдигне ръце за да се защити, но аз най-спокойно ги отсякох с първия замах. Чудовището ревна от болка и викът му заглъхна във влажно гъргорене, когато черната му кръв бликна в гърлото му.
Последния от демоните не издържа и побягна към другия край на залата за да се спаси.
- Няма смисъл да бягаш! - извиках след него слабо, - Само ще умреш уморен.
Запокитих Фростморн като копие през стаята. Мечът се заби с гърба на гадината и тя се свлече на пода в краката на господаря си, Белфегор.
Едва сега ми направи впечатление, че по време на цялата битка (около минута и нещо) Блефегор не беше се включил. Изглежда смяташе да се наслади на представалението. Той се наведе и изтръгна меча от тялото на мъртия си слуга.
- В печатлен съм! Ти показваш задълбочени познания за боравенето с меча. Сам видя че с магия само не ще ме победиш. Похвално е това, о смъртни.
Зловеща усмивка блесна по запуканите му устни.
- Но тов краят ще да е, защото аз сега държа легендарното оръжие, а ти си само мой слуга в това отношение.
Вдигнах ръка. Мечът като жив се изтръгна от ръката на демона и скочи в моята, прелитайки през цялата зала. По лицето на Белфегор се изписа такова недоумение, че дори сега ми стана смешно. поех бавно към него. Той погледна зад себе си. Някакъв мърляв мъж беше коленичил пред маса за истезания и ръцете му бяха стегнат в менгеме. Бързо демонът отвинти менгемето, грабна тялото като чучело със слама и говдиган пред себе си като щит.
- Не мърдай! Ако се опиташ да ме пронижеш, то и тоз невинен ще загине с мен. не би ли ти желал да го спасиш? Все пак човек е, също като теб.
- Не съм човек - заявих студено и високо, - Изиставих човечността си преди седмица в прохода Савастаад. Съжалявам, че те разочаровам, но ще се наложи да го пуснеш.
- НЕ! - изрева демонът и човечецът в ръцете му се сгърчи в ужас.- Не ще го пусна аз, преди да си ми обешал, че ще ме оставиш на мира. Пусни ме да си ходя! Или даже ела с мен! С този меч, ще можеш да ни издигнеш дори на Аркемонд Великия! Ела и аз ще ти покажа колко сила има по света и колко лесно е да я вземеш.
Макар да говореше убедително, то аз знаех че ме мами. Отчаянието, което се четеше в очите му, ми подсказваше какво е положението. Замислих се и после заговорих.
- Тържествено се кълна, в три неща: няма да ползвам магия срешу теб; няма да използвам меча за да те нараня; няма да те убия. Съгласен ли си при тези условия да освободиш човека?
Демонът ме гледаше известно време, но знаех по добре от него, че не може да се прочете двуличие в думите ми. Наистина нямаше да направя тези неща. Белфегор помисли малко, след което бавно пусна мъжа на земята, но не го свободи от хватаката си. Аз в отговоро пуснах меча на пода. Грубоватият чунически меч издрънча шумно на около метър от мен.
- Знаеш че не лъжа, Белфегор. Всеки демон може да види лъжата - все пак вие сте я измислили.
Демонът изсумтя и пусна човека. Неможещ да повярва, мъжът постоя на едно място, след което дразна към един от ъглите на залата за да не седи ан пътя ни. Белфегор се ухили злобно и понечи да ми се нахвърли. Ноаз бях по бърз. Демонът беше толкова бърз, че можеше да изпревари светкавица... но аз имах на своя страна силата на Фростморн. Преди Белфегор да може да избегне нападението ми, аз скочих от пода и с ръце и колене го блъсках в гърдите. Той загуби равновесие и се ртъшна на масата с мен на гърдите си. Главата му попадна точно в менгемето и аз победоносно завъртях ръчката. Металът стисна черепа на демона и той изкрещя от болка.
- Но как,...
- Не е вачно как - отвърнах със спокоен глас, - Важното е, че може.
- Но ти ми обеша че няма да ме нараниш. Нима смееш да лъжеш демон! Душата ти би трябвало да ми принадлежи.
- Аз казах че няма да те убия. Не съм казвал, че няма да те нараня.
Демонът закрещя когато стегнах още менгемето.
- Ти строши меча на Линда Уу, но тези инструменти тук ... те са различни. Те успяват да ти причинят болка.
Белфегор запищя още по-силно и гласът ми ми напомни за една коза, която бях чувал, когато пътувах да търся ученици за Рейвънууд. Споменът за академията ме изпълни с носталгия по дома... Мери ми липсваше.
Изръмжах и заговорих наведен над противната твар. Изпитвах погнуса дори само заради самия ми допир с... това нещо.
- Кажи ми всичко, което знаешп за плановете не Аркемонд.
Създанието закрещя, какот може да крещи смо някой, който не е свикнал да страда, но е изпитвал удоволствие от чуждото нещастие.
- Нищо няма да кажа! - изкрещя то.
Затегнах още малко и ми се стори, че чувам пукане. Изкривох лице от погниса, но продължих да завивам ръчката на менгемето. Бях учуде н че чувствата ми се възвръшат. Докато държах Фростморн, бях сякаш отделен от себе си. Но сега омразата ми към демоните се връщаше. Усещах и друго - вина. Бях избягал и изоставил приятелите си. Но аз го направих за да ги защият... това нямаше значение. Бях ги наранил и болката за това ще ме преследва вечно.
- Говори или ще смажа главата ти
- Казаче няма да ме нараниш! - Врешепе демона и се дърпаше, - ако нарушиш договора, ще гориш в ада.
- Не вярвам едно премазване на черепа да те убие, Белфегор. Кажи ми каквото искам да знам и няма да ти причинявам повече болка.
- ДОБРЕ! - разрева се демонът, - добре, печелиш, Дредмастър. отпусни менгенето и ще ти кажа кой знае повече за плановете на Аркемонд.
Отпуснах менгемето колкото да може да говори, но не и да може да вдигне глава. Чудовището задиша учестено и с видимо облекчение.
- Амон... Амон Гневливия, той знае каквъ е планът на Аркемонд. С него той споделя свойте атаки и обявилго е за най-силен сред нас. Даде му команден чина над всички нас. и С това постъпил би разумно, защото по-добър от него в битките няма.
- Много добре.
Станах от мястото си се настаних на един стол на няколко крачки от тръпнещия демон. Носех нещо, което свалих от врата на демона. Приличаше на старинен ключ.
- А това какво е?
Демонът не можа да извърти очи за да го види, за това станах и му го пъхнах под носа. Той помисли и изтърси:
- Това е ключа за оковите на робите. Направих ги всичките еднакви за да е по лесно. Пусках по един по двама, за да не се открадне от някой от робите. Гоблините са полезни, но лесни за залъгване създания.
Огледах ключа. Наказание и смърт трябваше този демон да получи, за да не се мярка повече пред очите ми и за да не ми пречи в по-нататъшните действия. Прекалено много държах на идеята си, за да му позволя да избяга. а ако го излъжех, той щеше да има право над душата ми. Загледах се в единствения ключ за всички оково за целия замък...
Станах и взех кана от масата. Втренчих се в дълбините й и помирисах съдържанието.
- Кръв? - погледнах с озадачение демона. Той не отговори. Само зяпаше тъпо в тавана.
Откъснах ключа от наишката на която беше закачени го разгледах. Отидох до него и завинтих менгемто. Болката накара звярът да закрещи отново и тогава пуснах ключа в устата му. Заизливах съдържанието на каната в устата на ддеемона и после я затворих с ръка устата му. Той не можеше да мърда, само рзмахваше крака и ръце безпомощно. Най-после замръзна и преглътна, в противен случах щепе да се удави.
- Какво правиш?! - закашля се Белфегор, когато си махнах ръката.
Не го доизслушах. Развинтих менгемето и вдигнах противния демон на крака. Помъкнах го, давещ се и подсмърчащ след като го бях налял с онази екзотична напитка. Излязохме на двора. Щом се появих на студения северен въздух ми стана лошо за миг, после блъснах Белфегор на земята. Демонът се изтъркаля на земята.
- Чуйте ме! - Извиках на робите, наредени оковани наоколо. - Ключът към вашата свобода е... в корема на този, демонът, който ви причини всички тези страдания.
Всички преместиха погледи от мен към Белфегор. Очите им светнаха като на котки, видели мишка. Всички те бяха страдали заради него и сега им го сервирах на тепсия. Един от тях, едър варварин с гъста рижава брада изръмжа и се нахърли на демона. Белфегор не успя да се защити срещу противника си. Още десетки хора се хвърлиха за да разкъсат тялото с голи ръце и да се освободят. Белфегор осъзна какво бях направил. - Не бях използвал магия, него бях пронизал с Фростморн и не го бях убил по какъвто и да било начин лично. Бях спазил обещанията си и той нямаше право над душата ми. Демоните не можеха да избегнат лъжата, но срещу овъртането нямаха шанс. Те го използваха в сделките си с хората. И за това му бяха подвластни.
Писъците на демона огласиха пустощтта. Те продължиха доста време, докато той се съпротивляваше. Но нямаше смисъл.... и Херкулес беше безсилен пред цяла армия, побеснели от желание за отмъщение и свобода. Отмъщение и Свобода. Черно и Бяло. Мрак и Светлина. Зло и Добро. Смърт и Живот. Едва сега виждах истинското проклятие на Фростморн. Той не крадеше душата ти. Мечът ти даваше шанс да разбереш истината за живота и смъртта. Изяснявашети всичко и избистряше ума ти. Той източваше чувствата и ги превръщаше в магия. А предназначението му се определяще само от теб самия. Как ще го ползваш, за какво ще го ползваш...
На излизане Намерих плаща си. Наметнах го и си тръгнах. Фростморн висеше на колана ми без ножница. Нямах намерение да го оставя. Щом го прибрах, отново се изпразних от чувства. Бях свободен да продължа. Новата ми цел беше този, когото наричаха Демана на Гнева - Амом.

_________________

Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пустоща Вигрид   

Върнете се в началото Go down
 
Пустоща Вигрид
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Ravenwood School of Magical Arts :: Световното Дърво :: Скандинавието (Валхала)-
Идете на: