Покой На Архиканцлера

First topic message reminder :

Това е частен кабинет и квартира на директора на Рейвънууд. Тук влизат само учители. И то с разрешение.

- Не, това не е нищо, Мери - усмихнах се притенено и се изчервох така, че имах чувството че водата по главата ми ще зацвърчи.
*застанах зад нея и я докоснах; Мери се обърна учудено и докато се чудеше какво искам взех гъбата от един рафт от страни; тя ми се усмихна в отговор и се остави изцяло в ръцете ми*
*обърнах я внимателно и започнах да мия гърба й с нежни отърквания, сякаш беше старинна ваза; а и на форма доста приличаше; усетих как тялото й се отпуска под натиска ми и тя се разтопи от дращенето на гъбата; имах чувството че това й е не по-малко приятно от вчерашното приключение*
- Да продължа ли? - промълвих в ухото й с елак меланхолична усмивка, и ефекта тотално се развали, когато един кичур и вода нахлуха в окото ми*

-Продължи, а аз ще те дарявам с усмивки и целувки.
Недочаках неговият отговор и вече започнах да го обсипвам със страстни целувки. Играех си с един непокорен кичур от косата му докато водата се стичаше по телата ни.
-Я, покажи колко ме обичаш?! После и аз ще ти покажа.

- И който изчака втора покана е луд - засмях се леко и я целунах; езиците ни се преплетоха отново и почти откачих от усещането; подхвана я през бедрата и я повдигнах, опирайки гърба й в стената; Мери се шокира за миг, но предпочете да не ме спира*
*почувстах как тялото й започна да излъчва онази топлина, която под душа беше направо уникална като усещане; усещах сърцето й в ритъм с моето; телата ни пулсираха като едно*
*почти я захапах за врата, а Мери изпъшка страстно и изви глава назад, така че водата да отметне косата й назад;*
- Искаш да видиш колко те обичам? Ще бде страшно, приготви се.

-Страшно, страшно, колко да е страшно?
Провокирах го постоянно с думите си. Исках да го дразня, а когато е раздразнен е толкова сладък.
-Може ли да си играя с теб? На мен ми харесва да си играя, а на теб? Знаеш ли, че си много сладък когато си раздразнех.
Започнах да пърхам сладко с мигли и да му се усмихвам лукаво.

- Ето... за това... ти казвам... - задъхвах се аз и вече едва издържах на желанието си - Че си богиня...
*да ме провокира ли? един нейн поглед можеше да ме накара да горя като феникс, една нейна усмивка да се почувствам по-чист от еднорог; една нейна приятна дума, да съм по-горд от дракон*
*обичах я толкова че направо беснеех вътрешно; обичах предизвикателствата, а Мери беше най-сладкото нещо, което можех да си пожелая*

-Мисля, че стана по горещо от преди. Какво ще кажеш да поохладим страстите?
Пуснах малко по-силно студената вода и кожата ми изтръпна.
-Може и цял ден да си стоим тук, но мисля, че учениците и преподавателите ще започнад да се притесняват за нас. Ще се чудят какво съм ти причинила. Да знаеш, мога да бъда много опасна. Едва ли ти се иска да се запознаеш с тази ми страна?

- Права си - измърморих изтрезнял от опиянението, - Трябва да побързаме. Часовете ти наближават, а ако ме оставиш мога да го правя цял ден.
*побързахме да изкъпем и започнахме да се обличаме*
- Гледай колко е часа! - прегърнах я и я целунах по бузата.
- Как можахме да пропилеем целия ден в търкаляне. направо ме е срам от себе си.

Наистина времето неусетно беше отлетяло, а след няколко часа започват първият ми ден като учителка. Побързахме да излезем и да се облечем. Сресах косата си на бързо и я прибрах като я вързах на опашка. Неисках да се разпилява и да ми пречи. Облякох що годе дрехи подобаващи за една учителка. Дълга рокля в цикламено и високи токчета в същият, но не толкова натрапчив цвят. След това седнах пред огледалото и се захванах с грима. Един гланц в светло розово и черен молив и спирала. Десет минути приготовление ми беше достатъчно време да изглеждам красива. Взех папката с приготвеният материал за днес и с Алистър излязохме от стаята.

» Кабинет на Архиканцлера