Стормдрейн Тауър

Тук младите дивайнъри изучават магията на Бурите и Скандинавкса митология (богът Тор)

Влезнах Тихо със сестра си. Сузи ми подаде тетратката, като се опитваше едновременно с това да не прочи че се е изчервила.
Усмихнах й се и й намигнах.
- Не прави така, сестричке. И двамата знаем че си влюбена в професор Бейтс, не се оцветявай в розово, не ти отива на косата.

- Не говори толкова високо - скарах му се ядосано, - да не искаш да те чуе. Няма да мога да го погледна в очите ако разбере.
Наведох очи и ушите ми пламнаха. Беше детинско увлечение, въпреки че бях вече доста голяма. Но Арти се възпозлваше от положението за да ме дразни.
- Ако ме издадеш, ще кажа на Елелктра Стормклауд че я харесваш, да видим тогава кой ще се смее.

Влезнах с няколко тетрадки в стаята. Махнах на Артър с превързаната си ръка и му се усмихнах. Когато той вдиган въпросително вежди, му отговорих с гордост:
- Бойна рана - похвалих се гордо, - От боя с Андерсън. Оказа се, че е напреднал и едва не ме опече жив. Сантяго така се развика на Стормрейдж, че още чувам ехото в Арената. Не че на него много му дремеше...

Погледнах Сузи Ужасен:
- Да не си посмяла, ще ти запаля леглото докато спиш!
После погледнах бинтования Борис и се опитах да го попитам какво му се е случило, но точно тогава вратата се отвори и влезе не друг а самата Електра и аз си глътнах езика

Влезнах с доволно изражение и седнах зад двамата Грифинбейн. Усмихнах се на Артър, който пак гледаше нещо отнесено. Седнах до Борис и започнах да го разпитвам за ръката. Русинът започна да ми обяснява как противникът му направил кълбовидна мълния и я запратил към пода, когато влезе професор Бейтс влезе.
- Добър ден, професоре - усмихнах му се и му помахах

Здравейте ученици! - поздравих весело учениците на Рейвънууд, - аз съм професор Гилбърт бейтс, но можете да ми викате Гил, но само извън часовете. Днес сте тук за да учите магията на Дивайнърите, Небесната магия или Гръмотевичното изкуство, което какот сами ще забележите, не е голямо изкуство, а по-скоро умението да действаш импулсивно.
Магоята на дивайнърите е концентрирана предимно върху водата. При триенето на атомите на кислорода исвобождаваме вътрешна енергия, която превръщаме в електричество и караме магията във всеки ней аспект да се развихри под фоермата на буря, както това става в облаците.
Тази магия е открита не от хора, а от тритоните - подземни създания които са живеели много преди всички нас. Те са живеели във водна среда и са открили как да действат чрез нея в различно състояние. за тях да пуснат електричество през водата е както за нас да пуснем заклиняние през въздуха.
Един ден обаче, много напредналата цивилизация на Великаните създала проблеми. за да построят свойте дворци от лед, Великаните имали нужда от вода и започнали да замразяват и източват окените, оставяйки на тритоните без дом. Принудени по този начин да бягат от дома си, тритоните се сблъскват с драконите. Драконите живеели одавна на сушата и умеели да се защитават умело срещу всеки сухоземен нападател. За това драконите намерили начин да извличат гръмотевичната си магия от облаците и водата в тях, предизвиквайки страховити бури. Така успели да прогонят драконите и да започбнат Войната на Хаоса, както е известна днес.
Това е урокът за днес - няма да ви давам омашно, но не свиквайте, макра аз рядко давам работа за вкъщи. А сега - беж от тука!

Влязох и зачаках. Знаех че професор Бейтс ще закъснее малко и за това нямах проблеми да почакам. След мен влязогха двамата Грифинбейн. усмихнах се на Артър а той така поруменя че заприлича на негърче.
- Ей, как е моят Мистър Хелоуийн?

Щом влязохме първото което вядях беше Електра седнала ухилена на чина си. Щом закачи Арти за новата им титла , Мис и Мистър хелоуийн, брат ми така се изчерви че чак ме напуши смях.
- Споко, братче - плеснах го по рамото. - Ти да не мислиш че сте обвързани за цял живот с тая титла. Аре, било минало.

Погледнах Сузи измъчено.
- Ама ти не трябва ли да ме насърчаваш?
Тя обаче продължи да се хили, даже не се сдържа и се разсмя, тръшвайки се на чина
- Да,бе... Много смешно.. много смешен ден.

Влязох в стаята и поздравих децата.
учудих се на нездраво зачервеното лице на Артър, но предпочетох да си замълча. Лицето му ми напомни за Сергей Евтушенко, другар от мъгълските ми години. Той се запиваше така че лицето му изглеждаше далеч по-зле от това на Артър.
За това и е ми направи кой знае какво впечатление.

Добър вечер, момчеа и момичета - обявих с доволно изражение, - Както знаете, днес сме се събрали за да се възползваме от хубавото време.
Всички ученици погледнаха навън и потръпнаха. Гръмотевичната буря вилнееше около кулата с решителността на подивял звяр.
- Не се плашете - засмях се, Ако искате да станете дивайнъри трябва преди всичко, да сте неустрашими на фона на такива затрашителни бури. А сега към покрива.
Щом излязохме, вятърът ни подхвана и едва не ни издуха от покрива.
- Ще опитаме първото нещо, което дивайнърът трябва да умее - развиках се на учениците. - Ако не се научите да контролирате гръмотевиците в една буря, не мога да очаквам от вас, да използвате светкавици извън буря. Сега искам да се съсредоточите и да се отдадете на облаците над вас. Всеки от дас трябва да комуникира с гръмотевицата и да накара мълнията да му се подчинява. За да улесня действията ви ви давам тези хвърчила, за да повторите опита на най-великия сред всички дивайнъри Бенджамин Фрнаклин. От вас искам да уловите светкавица и да се предпазите от нея, а вместо тя да ви овъгли, ще я канализирате през себе си и ще я овладеете. ако успеете да го направите, не само че няма да лежите в Лазарета но и ще имате потенциал за магия, по-могъща от всеки друг аспект на Елементализма. Съсредоточете се и след като успеете да го направите, искам за домашна работа да ми напишете 30 реда съчинение за Бенджамин Франклин и неговия метод за пробуждане на дивайнърите. А сега на работа. Който не успее да си хване гръм, ще седи тук, докато успее.

след такова отсъствие, би трябвало да ме накажат, но знаех че професор бейтс е прекалено добричък за да го направи. Тайничко си харесвах преподавателя, но не исках да си мисли, че ще се възползвам то него по този начин. Брат ми се друсна до мен. Малко ми е сърдит, понеже почти го издадох на Електра, че я харесва, но го прие добре. Семейството ни щеше да се събира шрез уикенда и усках да се сдобрим, преди да се представим прред новите Мама и татко. Особено като си спомня какво стана с последниет ни Мама и татко...
Закисках се в шепа и лепнах една приятелска целувка по бузата на брат си. Артър ми се усмихна криво, не можеше да го преглътне добре явно.