Кулата на преподавателя

Кула:

Spoiler:

Стая:

Spoiler:

Повлякох крака. Вмъкнах се вътре и по мрачния коридор се оказах в спалнята си. Смъкнах сакото и огромната вратовръзка и се проснах в едно кресло, изпънал крака напред като убит. Гледах тъпо пред себе си. Беше странно чувство. Сякаш някой беше откъснал сърцето ми и го беше хвърлил в огъня. не се почувствах така дори когато Мерилин Сантяго хвана пътя на Отвъдното, заедно с дъщеря ни, за да не ѝ влияе повече смъртния свят. Започнах да оглеждам безпомощно и безцелно стаята. Погледът ми падна върху издутата част на сакото, лежащо на масичката до прозореца. Станах и бръкнах в джоба, вадейки тефтера с дневните записки на Женевиев.
Отидох до спалнята и се тръшнах на леглото. Останах забил поглед в тавана с празна глава и гърди, притихнали, сякаш лишени от последната капка живец в тях.
Вдигнах книгата и се наместих на възглавниците с намерението да чета, с надежда,ч е поне това щеше да притъпи до някъде ужасяващща празнота.

Бавно вдигнах очи и отпуснах глава назад. Затворих ги и оставих споменът бавно да попие в мен. Неприятно ми беше да си го призная, но ми се искаше тогава да не бях постъпил правилно. за първи път в живота си осъзнавах,че правилата не ми бяха дали щастието, което исках.
Клатех глава насам натам по възглавниците и се оставих на странното отнасящо съзнанието ми клатушкане. Просто ми се искаше да заспя и да си спомня само в сън написаното. Клатех глава, не ми беше добре, не ми се плачеше. Сълзите би бяха умрели още преди да навърша 12 години.
Отворих нататък и продължих да чета. Беше ми неприятно, но това беше всичко, което ми остана от Жев. Предпочитах да чета онези части, където се радваше че сме заедно а не когато се ядосваше че съм ѝ скършил нещо хатъра.
Прелистих нататък. Спрях на едно място, където пак се говореше за Елеонора Стормклауд. После преместих на друго, където роптаеше срещу несигурността на Пени Дредфул. Накрая пак мярнах името си погледнах. Май бях сгрешил, не го намерих.

Тръгнах с бавно и спокойна крачка до него, макар и да ми се искаше да тичаме до там, за да може по-бързо да се озова отново в прегръдките му. Спомена за целувките му ми се виждаше така, сякаш беше преди дни и едвам потисках желанието да го притисна в стената и да му покажа колко силно го желая. И все пак, тук таме минаваше по някой ученик, който кимаше на професора ми, а аз се усмихвах небрежно и дори не се трогвах от това, че изглеждахме така, сякаш бях препила, а той ме прибираше, преди да съм се изложила още повече.
Най-накрая стигнахме и честно казано, бях впечатлена от спалнята. Беше голяма и просторна, макар и да ми се виждаше малко празна, въпреки всичките тези книги, които бяха просто навсякъде. Най-голямо впечатление ми създаде леглото, което просто чакаше някой да се хвърли на него и в такъв момент бих го направила, но сега ми се искаше да се нахвърля на някой друг.
Докато затваряше вратата, аз просто оставих наметалото да се свлече по тялото ми, като го зарязах на земята. Изчаках Дред да се обърне и дори не бях сигурна дали бе видял нещо, но вече го притисках във вратата на спалнята, като ръцете ми бяха плъзнали по тялото му. Устните ми се наслаждаваха на неговите, като сега влагах много повече страст, отколкото нежност, а ръцете ми се задържаха повече на гърдите и коремчето му, които ми беше така приятно да докосвам.

Преминах през Найтсайт бързо. Не исках да ни видят и да задават неудобни въпроси като какво правим тук и защо я водя в спалните помещения. Никой не се мотаеше в студените сенки на тази половина от града. Всички бяха на фестивалния парк. Все пак ми олекна едва когато затворих врата. Завъртях масивния ключ и се ухилих на себе си, все още загледан във вратата. Да правят каквото искат, това е вече причина да се ухиля шииииироко.
Обърнах за да се срещна моментално с връхлитащата ме Женевиев. Прегърнах я и притиснах плътно до себе си. Приятен гъдел в корема и непреодолимо радостно усещане в гърдите, като издуване, ме накара да отвърна пламенно на целувките ѝ. Ръцете ми се движеха нагоре и надолу по гръбчето ѝ и се радвах на приятната извивка на кръстчето. Реших да не се хвърлям... да действаме методично.
Внимателно пристъпих напред, задно с нея. Притисках я плътно до себе си и си играех с езика ѝ без да отделяме устни. Приятното усещане от триенето им ни караше да изтръпваме от желание. Което и се усещаше от силно издуващият се вече панталон. Не можеше да не го усети.

Ръцете ми се изкачиха бързо нагоре, като се увиха около врата му, но ги сгънах в лактите, за да може да може да прокарвам пръсти през косата му. Беше мека и приятна, което ме караше да не желая да спирам, а сърцето ми блъскаше така лудо, че както аз усещах панталона му, така той усещаше него.
Започнах да отстъпвам бавно назад, без да отделям устните си от неговите, като само между телата ни беше останало леко разстояние, колкото да се опитам да го съблека. Той ме следваше с всяка моя крачка, като се приближавахме все по-бързо към леглото, а аз най-накрая намерих отворче, от което успях да си промуша ръчичката.
Кожата му беше гореща и нежна на докосване, което ме подсети за онази вечер в гората, когато ме носеше. Сега обаче ми харесваше много повече и в момента, в който усетих леглото някъде под бедрото ми, се обърнах рязко и го блъснах силно. Лукавата усмивка се появи на лицето ми на секундата, като видях как той се тръшна на леглото, а аз разтворих горната част от дрехата и започнах да го обсипвам с нежни целувки, оставяйки влажни следи след устните си.

Стоварих се върху дюшека и за миг през съзнанието ми премина спомен за това колко е тъпо и гадно да имаш голямо легло и никой да не спи при теб. Търкаляш се като орех в тава.
Идеята ми беше аз да я съборя, но изглежда Жев имаше по-надлежни идеи. Добре...
Плъзнах ръце по врата ѝ и нежно я докоснах зад ухото, милвайки с груба, леко драскаща кожа по пръстите си. Плъзнах надолу и нежно милвах врата и раменете ѝ, бавно смъкнах презрамките и дръпнах надолу рязко и със сила. Моментално се чу леко късащо звуче, преди да се надигна и да целуна ключиците ѝ. Усещането от на нейните целувки беше красиво и приятно, защо и тя да не види какво е?
Леко близнах леко кожата и приятният аромат на кожата ѝ, смесен с парфюм ме накара да изтръпна. Усетих че ме стягат гащите. Май май, нямах търпение, а?
Леко се спуснах надолу, почти стигайки приятно оформения бюст, докато ръцете ми нежно галеха гърба, после се връщаха на корема ѝи после само с върховете на пръстите милвах под нейните гърди издутините, карайки я да диша все по-тежко и по-тежко.

Добре … това вече трябваше да ме възмути, тъй като обожавах дрехите си, но точно в момента ми се искаше да я разкъса цялата и … дори не можех да го кажа, не беше типично за мен. Самата мисъл, че исках да ме съблече чисто гола и да направи с тялото ми каквото си пожелае, просто ме побъркваше. Не ме интересуваше колко странни са фантазиите му, просто ми се искаше да съм тази, с която да ги осъществява.
Макар и да ми харесваха целувките му, най-накрая сложих двете си ръце около лицето му и го накарах да спре. Имах чувството, че не мога да дишам, ако не го целувам на всяка минута, затова и отново се спуснах надолу, докато устните ни вече не бяха на едно ниво. Целунах го доста настойчиво, като усещах как крачетата ми все още бяха във въздуха и май беше време да легнем като хората, но не исках да се откъсвам от него.
Затова и щом устните ни се разделиха, аз продължих с целувките по врата, като стигнах чак до ушенцето му. Езика ми премина по края на врата му, като придърпа меката част от ушенцето му, която засмуках съвсем лекичко, а накрая захапах и измърках тихичко.
- Желая те – признах вече задъхана и захапах вратлето му.

Изръмжах тихо, но прозвуча притеснително нежно и се зачудих кой ще харесва някой с котешки нокти в гласа си. Притеснено се поуспокоих се и внимателно се наведох, без да откъсвам очи от нея. Докоснах нежно брадичката ѝ с устни. Продължих надолу и надолу докато не стигнах пак гърдите.
– Кажи ми ако нещо не ти харесва от действията ми...
целунах нежната кожа и се свих за да мога да докосна с език едното ѝ зърно. Леко го близнах и се усмихнах на реакцията ѝ. Движех върха на езика си нагоре надолу, после го обиколих и продълих да я гледам, наслаждавайки се на изражението ѝ. Харесваше ми да виждам как очите ѝ проблясват в полумрака.
Плъзнах другата си ръка зад нея и улових нежно дупето ѝ. Повдигнах ръба на роклята и нежно я спипах. Погалих я и леко стиснах и изтеглих нежната бузка.
- Какво друго искаш? - попитах и парех гръдта ѝ с дъха си.

Не можах да сдържа стенанието си, когато усетих горещия му език върху кожата си. Бях толкова възбудена, че за момент се притесних, да не свърша преди да сме започнали, но ми беше малко трудно да мисля за каквото и да е. Единственото, което се въртеше в главата ми беше, на къде ще тръгне с тези целувки … макар и аз самата да не знаех кое искам повече.
Тялото ми започна да се извива в ръцете му, като стенанията ми ставаха все по-силни и дори не можех да се отпусна. Всичко беше идеално, с изключение на едно – колкото повече стенех, толкова повече пресъхвах и ожаднявах. Имах чувството, че езичето ми е залепнало за небцето и се надявах само да не реши да ме целуне, защото едва ли щях да мога да му отвърна. И все пак не се сдържах, след като чух въпроса му … опитах се, но просто не успях.
- Чаша вода – казах с огромен срам и сложих ръцете на лицето си.
Не можех да повярвам, че наистина го изръсих, но не спирах да си мисля за това. Усещах сладникавия вкус на пунша, които ме караше да прежаднявам все повече и просто ме побъркваше. И все пак не можах да го погледна в очите … знаех, че съм развалила хубавия момент и макар, че след малко можеше да започнем на ново, се чувствах ужасно глупаво.

Замръзнах и я погледна малко стреснато. После се свих като спукан балон. Но после пак навирих гребена. Толкова алкохол, нямаше начин да не е малко ожадняла. самият аз усещах промяната Внимателно я повдигнах и се надигнах. Свих малко робата за да ми пречи и за да не ми е хладно.
Прекрачих спокойно в кухненския бокс, който обикновено ми служеше за да се мия. Взех една от чашите и внимателно я огледах. Без петна, без глупости. Ок.
Налях вода и оставих, чашата за да захапя крана и да пия и аз. студената течност ме накара да се отпусна и се постарах да не изгледам като плашило. Отрих с мокра ръка лицето си и погледнах в огледалната повърхност на един излъскан буркан с чай. Стегнах се и решително поех назад.

Все още се чувствах зле, че го бях пратила да ми налива вода, но какво можех да направя … да седя и цяла вечер да му мляскам сухо, без да му разрешавам да ме целува? Започнах да се самоуспокоявам и след като това завърши сравнително успешно, реших да пооправя малко обстановката – качих се на леглото, като легнах хубаво в средата и започнах да заемам различни пози, но се чувствах като порно актриса. Затова и вдигнах колкото можах роклята, прикривайки отново гърдите си, макар и дрехата ми вече да изглеждаше така, сякаш е от гардероба на Уилма Флинстоун.
Най-накрая намерих перфектната поза, в която се надявах да изглеждам достатъчно добре, когато влезе през вратата. Едното ми краче беше върху другото, докато едната ми ръка беше под главата ми, а другата бях отпуснала на коремчето си. Беше ми толкова удобно, че реших да затворя за момент очите си … само докато дойде.
Вратата се отвори и Дред влезе с чашата вода, но единственото нещо, което завари, беше заспалото момиче … ама и той има един късмет …

Върнах се освежен и с готови сили. Ухилен до уши и спокоен като медитиращ каратист. Когато се върнах я видях да си лежи на леглото със затворени очи. Ухилих се и се приближих тихо с чашата. Но щом чух че диша тежко и спокойно, се досетих че май спи.
Объркан се спуснах към нея, оставих чашата на нощното шкафче и се наведох. Дам, спеше си като първия човек на луната. Кимнах и погледнах замислено момичето.
Сложих ръце на кръста си и поклатих глава. Ама и аз имам един късмет... сутринта сигурно ще каже, че съм я изнасили и прочие.
Бръкнах под леглото и изтеглих големия сандък. Извадих едно от зимните одеяла и го метнах отгоре ѝ. Завих я внимателно и прецених,че положението е достатъчно топло, просто се завъртях и отидох до гардероба. Смъкнах робата си и я сложих за изглаждане, после си облякох боксерки и тениска от черен плат. Протегнах се и се погледнах в огледалото. Пенисът ми стърчеше жаден и готов, но нямаше какво да направим...
Коленичих и застанах в поза за лицеви опори. Започнах нагоре надолу да се движа, убивайки постепенно желанието си и силите си. След осемдесетата просто станах и се заех с коремни преси. на двадесетата не ми остана сила и просто останах да лежа потен и задъхан на пода. След пет минути вече бях на крак и се заех да си подготвям канапето за утре сутрин. Не исках да намира пръснати книги и дивотии наоколо като стане. После легнах до нея. Не знам колко време бе минало, но си лежах облещен в тъмното и гледах право нагоре. Имах чувството че идва края на нощта. Май просветляваше.

Започнах да се въртя нервно, като усещах острата болка в главата си, но се опитвах да я игнорирам. Имах чувството, че бях минала през пътя на стоте носорога или каквото беше там, а главата ми се бе превърнала в спукана футболна топка. Не … по-скоро щеше да се пръсне всеки момент и сякаш нищо не можеше да я спре, а аз вече не издържах.
Простенах от силната болка и се завъртях, като усетих как рамото ми се отви, затова веднага се свих на топченце. Чак тогава установих, че до мен имаше някого и в първия момент не ми се видя странно, затова го прегърнах и се притиснах в него. Разбира се, както винаги, реших да проуча нещата с носленцето си и не след дълго осъзнах, че до мен седеше мъж … който се беше изпотил, но поради някаква причина това не ме отблъсна въобще.
Притиснах се още по-силно в него, като главата му беше някъде над гърдите му и щом отворих очите си, не можах да видя почти нищо. Премлясках сухо, като все още усещах гадния вкус на пунша, а главата ми сякаш започна да тупти. Чак тогава осъзнах, че не съм в моята стая и погледнах плахо на горе, надявайки се да не видя това лице, за което първо се бях сетила.

Усетих че се размърдва. Пъхнах ръце под главата си и я погледнах многозначително с една от онези усмивки, които пазех за мрачните си радости. Взех чашата от нощното шкафче и ѝ я подадох:
- Ами хайде, ето ти водичката.. Искаш ли някоя от онези хапчета дето ги прави ментора ти?
Надигнах се и със силно извиване на ръката изтеглих аспириновите хапчета на професор Уу от шкафчето. Махмурлука на прощава, най-малко на момичетата.
След като ѝ пъхнах чашата и разклатих подканващо кутийката, се подсмихнах:
- дано поне си сънувала нещо хубаво.

Очите ми се разшириха и през тялото ми премина вледеняваща тръпка, която ме накара да забравя болката в главата си. Изведнъж всичко започна да ме връхлита, като спомена ставаше все по-цял, докато в един момент изгубих представа за случилото се. Спомних си как го помолих за чаша вода и той излезе от стаята, а аз започнах да се правя на нещо, което не съм.
Надигнах се леко, притискайки одеялото към гърдите си, когато усетих затруднението да се движа и се успокоих, защото очевидно бях все още с рокля. Взех леко недоверчиво чашата, в която вече бълбукаше нещо, но едва ли щеше да ме отравя или упоява, след като снощи бях готова да направя всичко, стига само да го поиска.
Опитах се да не мисля за това и просто седнах, за да не се задавя, докато пия. След няколко секунди чашата бе напълно празна, а аз въздъхнах тежко, връщайки му я, като от устните ми се откъсна едно сухо „благодаря”. Не знаех какво да правя, но не можех да си легна … не и при него. Трябваше да се добера до стаята си, без никой да ме види с дрехите от снощи, за които чак сега се сетих, че не бяха много здрави. Ама и аз ги забърквах едни.

Вдигнах рамене. Изглеждаше уплашена, шокирана дори от части отвратена. Не ми стана много приятно, но пък за сметка на това не бях нито разочарован нито изненадан. Вдигнах ръце пред себе си сякаш се предавам.
- Не се притеснявай, нищо подобно не е ставало. Заспа като коте и с това се и приключи.
Ако зависеше от мен, нямаше да се стигне до там. Вместо това я погледнах притеснено и промърморих:
- Можеше да не изглеждаш толкова отвратена, и аз съм човек.
Не че ме нарани много, въпроса беше принципен.

Започнах да клатя отрицателно глава, като това ме накара да се почувствам още по-зле. Нямах никакво намерение да го обидя или нещо подобно, но очевидно отново го направих, а си мислех, че ако мълча, ще е по-добре. Е … очевидно не беше, затова преди да се е отдръпнал от мен, сложих едната си ръка върху крака му или някъде там … не бях много сигурна, тъй като беше завит.
- Не съм отвратена от вас – признах най-накрая, но не можех повече да го гледам в очите, затова погледнах към ръката си – Понякога се държа непристойно … така както не отива на едно момиче и дори не искам да си спомням как съм се държала, след като се напих.
Знаех, че ако продължа да говоря, щях само да оплескам нещата, затова измърморих нещо от сорта на „Извинете ме” и се обърнах на другата страна. Леглото си беше доста голямо и докато сляза от него, за малко да не остана без рокля, но бързо я улових и върнах на мястото си. Започнах да търся с поглед обувките си, но очите ми се пълнеха така бързо със сълзи, че просто не можех да ги видя никъде, затова накрая седнах на ръба на леглото и докато с едната ръка придържах роклята си, покрих с другата лицето и ми се прииска да потъна в земята от срам.

Погледнах я на една страна и се постарах да не изгледам обиден.Истина е, че самата тя се държеше понякога така, че ако сядах да се обиждам... НО нали за това сме джентълмени?
Погледнах я сериозно и се усмихнах широко и малко мрачно:
– Няма проблеми, няма да пукна. А ни не виждам защо си чак толкова притеснителна? В действителност така и нищо не сме направили.
Разперих ръце:
– Непременно щеше да се усети ако о бяхме правили. Самата ти щеше да усетиш разликата.
Отново се усмихнах и този път вложих доста непривична за мен топлина:
– А сега бъди добро момиче и се успокой. Какво имаш предвид, държала си се недостойно. И аз да люсна две купи с пунш на гладно, нищо чудно да правя каквото ми дойде:
Очите ми проблеснаха на първите лъчи на изгряващото слънце във виолетово:
- НО ми направи впечатление какъв беше първият ти импулс...

Ако си мислеше, че ще стане още по-добре, просто се лъжеше жестоко. Това ме накара да се зачервя отново, но вече беше късно да се крия, а май щеше да е по-добре, ако се правех на заспала и чаках той да се изниже от леглото, за да мога да избягам. А само като се сетя какви обещания бях давала предната вечер … май наистина бях изпила две купи с пунш, но главата си усещах така, сякаш съм изпила двадесет.
- Аз … май трябва да тръгвам, преди да са разбрали, че ме няма – казах притеснено и най-накрая се изправих.
Отидох до прозореца, за да проуча нещата, но веднага щом видях колко хора имаше навън, очите ми се разшириха и не знаех какво да направя. Не можех да изляза … дори и да исках, просто не можех, затова независимо какво му беше мнението, нямаше да мръдна, докато не залезе слънцето. Не ме интересуваше дали щеше да остане с мен или да ходи и да преподава, но тъй като нямаше какво да правя и скоро щях да умра, просто отидох до леглото, върнах се под завивките, като се покрих идеално и само ръцете и главата ми бяха отвън.
- Е … май ще си доспя първо.

Поклатих глава. Иди я разбери. Поклатих отново глава и станах.
– На настроенията момиче си ти - затананиках стар един шлагер от младостта на родителите си. На онези - по-гадните.
Станах и я погледнах увита.
- Ако излезеш така облечена, ще заприлича, сякаш сме се дуелирали. Сега бъди така добра да си вземеш нещичко.
Огледах гардероба си сякаш можех да преценя само по цветовете на лака какво има вътре. Отворих го със замах и се зарових сред тракачиите вътре.
- Како мислиш за лен и коприна ще ти се отрази добре? Ако имаш някаква алергия...
Извадих една риза, която обикновено слагах само за специални случай. Тъмно-синя, почти мастилена с черни обсидианови копчета за ръкавели. Погледнах миличко и попитах:
– Искаш ли да се преоблечеш? Защото сериозно ти казвам - ако останеш гола, не гарантирам, че няма да превърна вероятните слухове в реалност.

Замислех се за момент над предложението му и не знаех дали е много по-добре да се разхождам само по риза. Бях без сутиен, както самия той установи предната вечер, а и прашките ми нямаше да покрият нищичко от стегнатото ми дупе. Все пак, не можех да сложа някои бабешки килоти с тази така тясна рокля, които щяха да се очертаят от далече.
Бях готова да му откажа, но щом чух коментара му, просто нямаше как да стане. Скочих моментално от леглото и минах покрай него, като взех ризата от ръката му, а той получи една от не толкова искрените ми усмивки. Тя обаче не бе и никак трайна, защото доста бързо се махнах и излязох от стаята … не можех да се преоблека пред него.
Излязох пред спалнята, като се надявах да не мине никой, макар че и не очаквах това да се случи. Смъкнах бързо роклята си, която се свлече на земята, оставяйки ме само по бельо, а след около минутка вече бях с ризата. Не беше толкова къса и въпреки това, дупето ми се подаваше от време на време, но предпочитах да го гледа Дред, отколкото някой друг.
Върнах се обратно вътре, като видях как ме огледа и след като го подминах, не можах да сдържа усмивката си. Метнах скъсаната рокля върху някакъв стол и бавно се качих на леглото, като ходех на четири крака … това май не беше много добре, имайки се предвид, че бях с дупето към него. И в крайна сметка се завих де, като се зачудих дали щеше да се върне в леглото и колко по-неловко може да бъде.

Изчаках я да се покатери на леглото като леко прехапах долната си устна, ухилен. Боже, направо ся бях дете.
- Добре, изглеждаш добре с нея, отива ти.
Ласкател... щеше ми се да бях по-добър в тези неща. Поизчервен си дойдох за да я погледна сериозно. Приличах на ябълка, зачервила се от пролетно слънце. Учудваща радост ме тресеше, искаше ми се да танцувам конга само по пиличка от листа... дааа, имах сериозни проблеми, за да се боря с тях..
– Е, добре, Жев, знам,че е малко неудобно. О признай, че можеше да е далеч по-лошо. Представи си , че се бях разгневил и тя бях изнасили, или нещо от сорта.
Опрях брадичка на ръцете си и лакти на края на леглото и се ухилих като сцепена ряпа.
– Сериозно - трябва да преразгледаме политика си на спане. Може да опитаме нещо с повече пози...
Ухилих се ехидно и закачливо на обърканото изражение. Обичах да я дразня така и понякога... не беше без основание.

Нацупих се леко и се надигнах в седнало положение, като взех възглавницата до себе си, замеряйки го. Не можех да повярвам, че понякога ставаше толкова … и аз дори не можех да определя, но подобни шеги не бяха за между нас двамата. Нямаше как да си затворя очите, но и не можех да му го кажа направо, затова и се държах като малко детенце, което си беше забавно.
Усмивката се появи на лицето ми, като в този момент дори не усещах, че е там. Просто гледах в очите му и се усмихвах невинно и чаровно, като едното ъгълче на устните ми се надигаше малко повече. Нямаше как да не забележа обаче, че той ми отговори със същото или поне така ми се стори, а това накара лицето ми да се зачерви, а очите ми да заблестят. И все пак се усетих, като прочистих гърлото си, за да изкарам и него от това състояние, а после си легнах отново.
- Нямаш ли и други ученици, които ще се усъмнят, ако днес не ги навестиш с поредната доза претенции? – попитах закачливо, като все пак не целях да го обидя, но нямаше да е зле да му напомня, че е време да се прави на професор.

Подсмихнах се под мустак.
- Спокойно, учителският съвет е помислил за това.
Приближих се до ръба на леглото и опрях ръце, за да се покатеря.
– днешния ден след партито е свободен за да се наспят и за да си изядат бонбоните учениците. И е доста притеснително. Учениците на Фалмея ще имат температура, Учениците на Грейроуз ще имат втрисане. Всеки реагира по различен начин.
Застанах на четири крака на леглото и после си седнах напетите с важен-важен вид на лицето:
- Освен това... моите предполагам, че скоро ще имат болки в зъбите...
После се навъсих и казах:
- Трябва да ти кажа нещо. Учениците трябва да научат за това мислех да го сложа на таблото в Атриума. да ти кажа ли тайничка, която ще се обсъжда на следващия учителски съвет?

Опитвах се да не обръщам особено внимание на думите му, защото ми се искаше просто деня да свърши и да си тръгна от там, но дори и да се преоблека, нямах никакво желание някой да ме види как излизам от спалнята му. Щеше да бъде просто върха на ужаса, затова и щеше да ми се наложи да прекарам целия ден с него и можех само да се надявам, че всичко ще свърши много по-бързо, отколкото е започнало.
Реших да се обърна на другата страна и да се оправдая с това, че ми се спи ужасно много, но щом чух думите му, нещо в мен се надигна. Не знаех за какво говори, но усещах как ме побиваха ледени тръпки, които определено не ме караха да се чувствам по-добре. Изведнъж просто ми се отспа, а това, че ме болеше глава, ми се видя така незначително.
- Какво? – попитах доста притеснено, като се надигнах отново, но не седнах, а просто оставих тежестта на тялото си върху лактите, които се опитаха във възглавницата.
Имах онова неприятно чувство, че чутото нямаше да ми хареса въобще и все пак го загледах търпеливо, чакайки да започне. Само се надявах да не ме разиграваше, защото определено не ми беше до игрички, а това главоболие усилваше напрежението между нас.

Придобих сериозен вид и я погледнах като старо куче:
- Учителският съвет отваря нови работни места. Макар че учениците не са толкова много, учителите настояват да получат помощници. Което означава, че...
Вдъхнах отново и се намръщих:
- Което значи, че някакъв някакъв вещер трябва да бъде назначен, като кой асистент и да поеме практическите занимания на учениците, докато аз съм на лекции...
Преглътнах:
– Истината е, че Рейвънууд не е обичано място. Ада ни мрази, понеже наши ученици и учители се противопоставят на всеки опит да се използва черна магия, извън рамките на моя аспект. Рая също ни мрази, понеже магията се преследва от църквата. Освен това има цяла тумба самостоятелни дребни магьосници-ренегати, които мразят един или друг член на персонала ни, да не отварям дума за Пикуик Академия, които под командването на госпожа Беладона Криспин ни е вдигнала мерника по-страшно от предишния директор - Стормрейдж.
Поклатих глава притеснено:
- Което значи,че все по-често ще се налага да напускам училището за задачи, като тази, заради която разменяме ученици с Професор Уу.
Замълчах, изчаквайки да реагира:
– Искаш ли да ремонтирам роклята ти? Вместо да прилича на парцал...

Седях и чаках кротко да започне с интересната част, но този момент така и не настъпваше. Очевидно тези неща му се виждаха така важни, а истината беше, че мен не ме блазнеха ни най-малко, затова и с всяка секунда се отегчавах все повече. Накрая просто извъртях очи от досада, когато той смени темата с въпрос, който ми беше още по-малко приятен, затова и отговора ми не беше никак мил.
- Предпочитам да не я беше късал – казах сопнато и отново се отпуснах върху пухкавата възглавница – А що се отнася до другото … не ми пука особено. Професор Уу е невероятна и не мисля, че ще ни остави в ръцете на някой злобар, така че не се притеснявам ни най малко.
Обърнах му гръб, като този път имах намерение да заспя наистина, а не да се обръщам непрекъснато, за да си клюкарим. Спеше ми се прекалено много, а и след като информацията бе спряла да е интересна, в главата ми отново нахлу силна болка. Искаше ми се просто да я проспя и когато се събудя, всичко да беше наред, защото просто щях да се пръсна.

Гледах я и погледнах навън, просто за да не щя зяпам. Проговорих тих:
– Ще ти е оправя. Ти обаче не спа добре последната вечер.
Преместих безизразен поглед върху нея, за да не се си помисли че намеквам нещо или се шегувам. Усмихнах ѝ се бледо и се надигнах за да се обличам.
– Не се съмнявам, че професор Уу ще назначи добър и свестен човек. НО...
Поставих ръка на рамото ѝ я накарах да се отпусне преди да я завия:
– Трябва да си поспиш. Почини си, и... извинявай за снощи, беше глупаво от моя страна да се надявам, че... искам да кажа, че не трябваше да се възползвам от състоянието ти.
Усмихнах ѝ се и се втренчих в очите ѝ:
– Бъди добро момиче докато си дойда.
Помилвах бузата ѝ и побързах да се смъкна на пода и да се облека. На излизане Погледнах назад и ми се стори че си дреме или просто не ми обръща внимание. Закопчах плаща си и се оказах на вън с едно презраменско: "Чао!".