Обсерватория

Тук учениците ще учат Астрология. Телескопи под наем.

- Добър вечер, ученици - влезнах и се усмихнах , - Аз съм професор Mърл Амброуз и ще ви преподавам Астрология. Признавам че всички, които сте тук изглежда не сте мой ученици. За това няма да давам домашно, докато някой не се запише да учи астрология. Така че - на работа.
Астрологията е магия, създадена в древни времена. В действителност, асрологията няма ясноочертани граници - ако трябва да съм честен, за да си способен астролог, се очаква да разбираш самата природа на магията.
Смята се че магията, която ще ви преподавам, е измислена е от друг, а от боговете, когато войната между драконите, тритоните и титаните заплашвала самата цялост на планетата. Когато боговете видели, че елементната магия е на път да превърне Войната на хаоса в Aпокалипсис, те се намесили с магия, която надхвърляла способностите на всеки магьосник. Само те били способни да превръщат една магия в друга, да трансформират един предмет или заклинание в друго. Само те можели да създават нещо от въздуха и да измагьосват предмети и вещества само със силата на ума си.
Боговете решили да решат радикално проблема с трите раси, като просто ги изтрият от лицето на земята. Целта била проста - тоталното премахване на всички тритони, дракони, титани и всички по-дребни раси.
Тази магия е дала всичкита си мощ на способности от всевъзможни видове. Астрлогията предполага да ви приближи до боговете и до знаието, какво представлява магията в самата си същност и да почувствате че вече не става дума за просто магия, а за светлината като магия. Ще ви науча да ползвате самата божествена светлина за да водите света към прогрес и да защитавате баланса между светлината и мрака в света.

Отворих вратата и се огледах в празното помещие. Вратата изскърца сърцераздирателно и се ухилих.
- Ей, Мърл! Тук ли си, старо куче!
ПОследва жестока тишина и няколко облачета прах ме последваха в пътя ми към центъра на помещението.

Влезнах след Гил и го изгледах злобничко в гръб:
- Гил, по-тихо, Мърл се върна само преди няколко часа от пътуването си, не искам да го спипаме докато се къпе или нещо такова.
Последвах дивайнъра вътре и се огледах.
- Но не мога да отрека, че трябва да изчисти малко кулата си...

Изкисках се.
- Да изчисти ли? Човече, това място е като че си хвърлил един само свал прахоляк и паяжини. Той е нещо като малката русалка но с прахоляк. Дали не се друса с него?
Обърсах с пръст ръба на една астролабия и го погледнах.
- Уууу, ама не можеш да му отречеш, че е сериозно мръсно. Професионална работа. Сигурно е за дето все гледа в звезвите.
Посочих демонстративно към огромния телескоп на залата.
- Няма бреме да се огледа наоколо и да изчисти.

Показах се на стълбището към горния етаж и затропах с ботуши надолу.
- Много си далеч от истината, Бейтс. - подхвърлих ехидничко и се закисках на свой ред.
- Истината е, че все не успявам да си взема достатъчно пергамент... или перата ми са се затъпили.... или мастилото ми е свършило или засъхнало... И се налага да пиша с пръст в праха, докато намеря по-траен материал за да пиша на него.

Погледнах го и направих физиономия.
- Човече, това е нечувана идея. Не знам дали си прекалено умен или прекалено мързелив, но си открил гения в простичките неща.
Изтъпах един стол и се пльоснах в него.
- Та за какво ни викаше, екстравагантни ми почитателю на праха?

Лицето ми стана сериозно и още по-сбръчкано от обикновено.
- Истината е, че според звездите нова сила се е надигнала. Много зловеща и страховита е, от древен свят и много със зловещи последици за всеки, който се изправи срещу такова нещо. Не мога да го разчета правилно и за това исках вие двамата да ми помогнете. Всъщност лично аз бих предпочел Сайръс и Линда, но от тях няма и следа.
Посочих им да се приближат до работната им маса.

Приближих се до масата на магьосника и се огледах.
- Какво има?
Погледнах голяма сфера, съвършено кръгла и съвършено чиста, но в нея не се виждаше нищо.
- Кристално кълбо?
Вдигнах вежди към Мърл.
- Не е ли малко... старомодно?

Поклатих с глава срещу Алистър.
- Не е толкова ново и модерно, колкото генерираните от чиста магия кристали, които даже можеш да си поръчаш какъв цвят да са за да си отиват с покривката... но все още върши работа. А и докато не се спука или пръсне, не мисля да го сменям.
Вдигнах ръце над кълбото.
- Сега ще се съсредоточа. Когато го направя, очаквам да намерите начин да запомните всичко, което видите вътре. Бих могъл и сам, но не мога вече да се концентрирам както едно време. Трябват ми нови и свежи, млади очи за да гледат.

Втренчих се до анпъване в кълбото. Първо то потъмня до среднощно синьо. После започна да побелява и накрая някак... загуби цвят.
После нещо проблесна в тъмно червено като кърваво петно. ПОсле избухна ярка зеленина и различни цветни петна след което загасна.
Вдигнах очи към Мърл. Старият магюосник като че ли не се чувстваше по-добре.

Вдигна очи от картината. Леко ми се зави свят и започнах да примигвам на працали. Малко ми се зави свят след като след въртележка. Тези бързо сменящи се цветове ми изкараха въздуха.
- Какво беше това, Мърл? - промърморих не сигурно и се хванах за ръба на масата. Наистина не ми стана добре.

Раменете ми увиснаха и аз седнах на най-близкия стол.
- Ох... вече не мога да фокусирам толкова добре колкото си мислех.
Задишах тежко и въздъхнах, за да накарам сърцето ми да се успокои и забави хода си.
- Извинявайте момчета... но вече не съм токова добър колкото преди... Това което видяхте, беше предстояща опасност. Не знам точно каква, но именно за това ми трябваше някой, който да го наблюдава, докато правя заклинанието...

Поклатих глава и се опиитах да го направя както трябва.
- Не знам, Мърл, старче.... имам предвид такова.
Помислих малко и екох внимателно:
- Ами образът беше много размазан. Не знам, Мърл. Може да е било всичко.
Смих рамене несигурно.

Потрих с пръсти мястото между очите си и се съссредоточих.
- Не е много ясно какво беше. Сигурен ли си,ч е не гледаше някъде много на далеч от тук, дай малко указания. Аз специално видях само амлко червено повече зелено и разни слънчев-жълти петна. Не знам какво е но от всякъде лъха на магия.
Погледнах въпросително Мърл с надежда малко да ни помогне.

Замислих се и погладих брадата си. В крайна сметка, реших да споделя с тях малко от вече известното ми.
- След като демоните се размърдаха и са такава заплаха за нас, реших, че трябва да проверя всеки възможен детайл. Съсредоточих се върху учениците, макар че и учителите държах под око.
Вдигнах ръце за да ги прекъсна.
- Не се притеснявайте, не ви следя навсякъде. Само малко. Та на въпроса. Правех изследване на Друидите, понеже се оказаха... податливи на влияния, както стана със Серен Найтчент. Огледах навсякъде, проверих всичко. И нещо в Пътеката на Еднорозите ме изкара от равновесие. За това исках да гледате.

Замислих се и започнах да се втренчвам в празната вече кристална сфера пред очите си.
- Видяхме червено. Дали някой някъде не е ранен или нещо такова?
Погледнах притеснено Дред, все пак мислех, че той се занимава със сигурноста на Училището. Нищо не различих по лицето му.

Погледнах Гил и се замислих. Може ли да беше кръв? Поклатих глава.
- Не, не приличаше на кръв. Отенъка беше различен. Това беше по-тъмно, някак искрящо.... не знам как е. Като стъкло.
Идея започна да се промъква във съзнанието ми.
- Мърл. Ти какво наблядаваше? Друидите или самия отсег от Рейвънууд?

Погледнах озадачено Дредмастър и замигах.
- Теренът, защо?
Замислих се какво значи това. Дали Дред не се беше сетил нещо? Трябваше да проверя... или май сам щеше да ми каже. НО определено лицето му не ми хареса как изглежда. Беше... някак като уплашен.

Скочих на крака и метнах наметалото си.
- Трябва да проверим веднага всички друиди. Кой където е. Мърл - поемаш всеки друид, които намериш в къмпоингите. Аз и Гил се разделяме на две части и проверяваме различни части. Аз ще погледна в Найтсайт, Колосъс Булевард и Пазарския дистрикт. Гил, ти иди и потърси в Стария Град - Алеята на Циклопите, Авенюто на Тритоните и Алеята на Огнената котка.
И иЗхвръчах през вратата.
- Сборен Пункт - Цитаделата, след 30 минути.

Въздъхнах с известно облекчение и станах от мястото си. Обичам да правя неяо, коато съм несигурен. Не казвам, че съм тъп и не мога сам да взимам решения, но някак си съм по-добър в следването на заповеди. За това бях пират. За да съм свободен и без конадваници, ако искам да слдвам нечия заповед - да си избера сам началинк.
- Тъй Вярно, господине! - Обявих на висок глас и се изнесох на вън.