Театър на Елфите

First topic message reminder :

Тук се преподава Пиромантиката - Магията на Огъня и Историята на Древните Дракони.

Задъхана седнах на стълбището пред театъра. каквото и да чувствах, то беше диво, силно и неубуздано. Събрах крака си се опитах да оставя свежия нощен въздух да ме успокой, но горещината в челото и бузите и малко под корема, ме карапше да тръпна. Самия спомен за Дред ме накара да си събера коленете и да потреперя. Чувствах се като пияна или дрогирана, направо

Реджина и Оливия излязоха на вън и аз ги прпоследих с поглед. Обърнах се към Джаки и я попитах да не би да им е прилошало, все пак в академията аз отговарях за тях. Реших да проверя сама и излязох навън при момичетата.
-Реджина добре ли си? Да не ти е прилошало? Цялата си бледа и само бузите ти са червени и горят.

Отворих уста и внезапно осъзнах че нямам какво да кажа.
- Аз... ами добре съм, Архиканцлер... Просто ми стана някак топло. Исках да поизляза навън.
Е, никой не може да ме обвини че не съм тактична. Не застанах на среща й и да й заявя: Шефе, гаджето ти ме накара да се подмокря!
Това си беше равносилно на самоубийство!
Кимнах леко за лека нощ и смотолевих някакво извинение. После забързах към домовете на учениците. Трябваше да се изкъпя и после да става каквото ще.

Влезнах заедно с другите ученички на професор Фалмея. Театърът изглеждаше напълно различно от колкото когато дойдохме на постановката на елфите от преди няколко дни.
Сцената беше празна, а целия реквизита беше някъде отзад, струпан на купчина. Професор Фалмея стоеше в средата на празната сцена и ни даде знак да седнем в публиката.
Полукръга от седалки ми напомняше аудиторията на старинен университет, а не на театрална зала. Каква внезапна промяна, само от присъствието на учител.

Доволна си седнах на мястото. Замислих се за няколко минути и почнах да си бъркам в чантата за да намеря малко тетратки. Оливия и Джаки ме бяха помолили да им пазя тетраткита, понеже смятаха че само аз от трите няма да им забравя нещата на някоя пейка, както постъпиха и двете.
Приготвих се да слушам и записвам, докато Далия фалмея изглежда чакаше повече от 3ма да се явят на лекцията.

Седнах и си взех с благодарност тетратката от Реджина. Кой би помисли ще ще я забравя толкова лесно някъде. Добре че поне книги от библиотеката още не бях намерила и после загубила, изнасяйки ги навън.
Извадих химикалка и зачаках лекцията.
- Добър ден, професоре - провикнах се през дългото помещение и гласа ми закънтя на кухо в огромното помещение

- Добър вечер, ученици. Аз съм Далия Фалмея, преподавателка по Пироматика.
Застанах в центъра на сцената в театъра.
- Тук съм за да ви преподавам знанието за мигията на огъня. Ще започна с въведение за силата на Пиромантиката и нейния произход. Ще започна със легендата за Драконовия орляк.
Пиромантиката произлиза от Драконовия дух. В дълбоката древност, драконите са властвали над земята, като гигантски създания, сухоземни по произход и исключително по-цивилизовани, от днешните драконоподобни създания, които се наричат Дрейки.
Драконите вярвали, че вечно ще живеят на земята и ще могат да се греят на слънце колкото искат. Но един ден от Великия океан, още преди построяването на Атлантида и Селестия, изпълзели създанията наречени Тритони. Тритоните използвали силата на електричеството и гръмотевичните бури за да прогонят драконите. Не способни да се спасят от мощта на гръмовете, Драконите се събрали и решили да отидат на най-подходящото място – над облаците, където светкавиците не можели да ги достигнат. Това ги накарало да – Титаните. Не способни да бягат повече, драконите предпочели да се бият. Стихията, която Великаните притежавали, била силата на Космическия студ и Мраз, заради близоста им до стратосферата.
За да им се противо поставят от своя страна, се драконите се научили да поглъщат повече слънце в себе си и да акомулират слънчева топлина, заради произхода си на влечуги. Били акумолирали толкова топлина, че в тях буквално горял огън. Жегата на тези пламъци, те превърнали в жизнена сила и своя магия. Така били способни да се противопоставят на силата на Ледените Великани.
Това е за днес – няма да ви давам домашно, поне за сега.... но не залагайте на това.