Селцето на Дълбоката Зима

First topic message reminder :

Това е селце, толкова пропито със студ, че целогодишно не може да се размрази. резултатът е ясен. Ако ви трябва кожата на някое животно, тук можете да я намерите на най-високата цена. Хора са водели войни тук за едно одеяло.

Коленичих и се помъчих да разбера от къде идваха групата
- Ако съдя по това че идваха от Северозапад, мога да предположа че идваха от там.
Посочих в определената посока.
- До колкото знам зомбитата не са способни да завиват. просто вървят и помитат всичко по пътя си. Дори демоните не са успели да ги осъвершенстват.

Застанах над Линда и погледнах труповете.
- Значи идват от Северозапад и отиват на югоизток.
Погледнах в противоположната посока с озадачено изражение
- Но какво има и в двете посоки?

*поклатих глава объркано*
- На север и северозапад е само Пустоща Виргид. Там е толкова студено, че е невъзможно да се живее и никой не ходи нататък. На другата посока е прохода Саварстаад, а там е Нидавелир и крепостта Мъркхолм. Там има само викинги и варвари от калибъра на Конан. Едва ли има нещо ценно, което да е притрябвало на Аркемонд при купчина вечно пияни наемни войни.

- Може би.... - замислих се и потрих брадичка, - Може би Аркемонд ги е пратил за да ни отвлече вниманието. как мислите? Може да иска да ни прати за зелен хайвер в Мъркхолм, за да спечели време. Може и той да търси Фростморн като нас.
Погледнах въпросително Дред.

*замислих се и накрая отсякох*
- Отива ли са да помагат. Виждате ли, строя им беше пехотински. Те не нападаха а бяха изненадани. Това дори може да не са същите инферии, които са нападнали външния пост на Моридин. Според мен В Мъркхолм има нешо или някой, който е имал нужда от този отряд и го е пратил нататък.
*погледнах на север*
- Там има някой, който е създал тези зомбита за Аркемонд или по друга причина.

- Тогава на къде да вървим? Дали Мъркхолм няма да имат нужда от помощта ни?
Надявах се да не съм прав, понеже Мъркхолм беше родното място на Моридин (беше ми го казал снощи). А и северната крепост-град беше уязвима точка за нападение и ако паднеше след обсада,цяла Валхала щеше да е под пряката атака на варварските племена и немъртвите.

- Имаме само един избор.
Изказвах очевидното но реших че трябва да се каже
- Трябва да върнем джуджетата на Моридин в Мъркхолм, преди да са дошли нови инферии. Не искам да съм груб, но ако не се изнесем от тук веднага ще ни се пече яйце на задника, а тук е толкова студено, че температурата за яйцето трябва да е още по-голяма.

- Може би ако се разделим... - започнах проточено и несигурно, поглеждайки как Моридин и хората му събират телата на повалените си другари и как Линда се опитваше да направи дребни лечителски заклинания на по-тежко ранените. - Ако двама поемат на север и да видят какво има натам а другите двама заведат джуджетата обратно у дома...

- Категорично не - заявих и погледнах сериозно Сайръс
Няма да се разделяме. по отделно сме по слаби, а доста си изпатихме от пършива група инферии като бяхме заедно. Ако се разделим, това ще е стратегическа грешка.
*Сайръс ме погледна въпросително, сякаш ме питаше "А тогава...?"*
*обърнах му гръб загледан в севера и застрашително тъмнеешия хоризонт и стоманено сивите облаци там*
- Отиваме в Мъркхолм - заявих след дълго мълчание - Ако там има някой, който произвежда инферии манифактурно, то по-добре да не водим цивилни с нас. А и няма къде да избяга. Пустощтта не предлага много места за криене.

- Алистър е прав, приятели - вдигнах глава след като затворих една рана на главата на Моридин, който се опитваше да ми благодари с няколко думи на езика си, но които не разбрах. - По добре да тръгваме. Само след половин час ще сме в Прохода.