Пегасъс Плац

Това е площадът около училищната сграда. Ако не ви се седи вътре в академията, излизате и се моткате из двора, като внимавате да не нагазите в Езерото. там живее Кракен.

Всички влезнахме през позлатените порти на двора. Краката ни затракаха по белия мрамор, докато се насочвахме към беседките на от мрамор в пантеонен стил. Всичко беше в древно гръцки стил, че даже и няколкото студенти в тоги, които сякаш бяха изваяни. Стори ми се че Лидия и Далия се зазяпаха в един двама от тях, но сегга имах друг проблем. Видях Теранс и един стар човек на каменна пейка до фонтан изобразяващ плюеща вода Русалка, хванала гребена на вълната.

Станах и се поклоних на идващите. Човекът до мен стана и се поклони също, местейки поглед от един към друг от групата.
- Професор, Дредмстър - започнах аз припряно. - Това е Портулакс, най-добрия майстор на
бронзови отливки в Пикуйк. Казват че има проект за цяла дузина 5метрови статуи за градината на Пагасъс плац.

- Много добре - кимнах сдържано на Портулакс и поставих ръка на рамото на Мери - Това е Архиканцлера на Рейвънууд, Мерилин сантяго. Тук сме за да Ви помолим за една много важна задача. Надяваме се че можете да пазите тайна и да разчитаме на вашата дискретност в тази задача.

- Разбира се, каквото кажете. В Пикуйк винаги сме имали високо мнение за мерилин Сантяго. За ме ще е чест да ви помогна. - закима енергичано брадатия мъж и понамести тогата си, която взе да се свлича от резките му движения.

- Правене на статуи? - учудих се аз и изгледах Дред, сякаш е мръднал. - Каза че е свързано с Воала, а сега ни караш да си играем с правене на бронзови статуи?
Не можех да повярвам. Вече окончателно се замислях дали напълно не беше изкукуригал. Но той ми направи знак да замълча и аз си прехапах езика, преди да съм казала още нещо.

- С огнената магия и магията на леда - заговорих високо и студено за да заглуша думите на Далия, - искаме да ви помогнем да ускорите процеса на производство на статуите.

- Изработка, професор Дредмастър, изработка - поправи ме майсторът с усмивка, - Все пак имайте предвид, че аз съм артист и не искам да претупвам работата си като занаятчиите от пазарището. Но с радост ще приема помощта и на всички ви.

- Ооо, чудесно, дами. Радвам се, че ще имам помощ. Чираците ми се потриват когато опре работат до топенето и изливането на бронза. С помощтта на опитен Пиромант и Дарматург, работата ми ше е съкратена на половина.
Последвахме го зад пантеонната сграда пред която бяха чакали с терънс. Момчето зашепна в ухото ми, че остават само още три статуи и че останалите са готови и само чакат да бъдат наместени на пиядесталите си.

Скоро започнахме работа. Далия Фалмея топеше бронза и след това го оформяше в сребриста статуя, която майсторът оглждаше внимателно. След това готовата статуя беше охлаждана съссвистене от Лидия. Когато довършвахме третата се чу вой и няколко студенти вдигнали високо полите на тогите си тичаха като обезумели на някъде. Видях няколко космати звяра да препускат през тревата големи колкото телета. Приличаха на чудовищни полу-маймуни полу-кучета илиу чакали.

Обърнах се и видях създанията, които Теранс беше засякъл. Бяха Вълкодави - първобитна версия на върколаците, която беше толкова дива и зла, че понякога работеше на страната на Сянката. Вероятно ги беше пратил ТОЙ. Даже не смеех да признеса името му от гняв.
- Тери, скрии това с татуята, когато Далия я нагрее. просто го пъхни в горещия бронз, това е заповед!
Момчето кимна и побърза да се засили към вече изстиващата статуя.

Щом нагрях бронза на последната статуя замръзнах от няколко вика. Обърнах се и се оказах лице в лице с няколко вълкодава, които бяха погнали момчетата от Пикуик. Оставих буцата оформящ се бронз и се приготвих за бой.
- Дред, нападат ни!

Кимнах на професора и побързах да изпълня поръчението. Изчаках Портулакс да побегне от статуята (между другото, той не посмя да бяга преди да оглади ръбовете й, скулпторска му работа ). Щом побегна скочих и започнах да пъхам топа от винено червен плат в нагорешения метал. Очакевах той да па=ламне като факел от разтопения бронз и високата температура, но вместо това потъна бавн в него като в кал. Не задавах въпроси, знаех че трябва да скрия това нещо в горещия бронз и предпочетох да изпълня задачата и после да задавам въпроси. Ръцете ми почерняха от жегта, но аз преглътнах болката и не се отдръпнах докато не потъна всичкия Воал в сребристата гъста течност.

Доволен че мога да си искарам гнева на някого аз се изправих с хищна усмивка срещу противника. След като не успяха да докопат никох от момчетата на Пикуйк, въолкодавите предпочетоха да се насочат към нас.
Първия, които посмя да се нахвърли върху нас беше застигнат от ужасна съдба. Вдиганх ръка пред лицето сии сгърших пръсти , обърнати към лицето ми. Създанието спя в устрема си и се изви назад като дъга надавайки първо жалостив вой, след това само хриптене. С извратено удоволствие аз стиснах юмрука си и тялото на звяра засия във виолетова светлина и се изви още. Гадното пращене ина прекършения гръбнак и ребра ме накара да се усмихна на постигнатото. Доволен аз отпуснах ръка и остави тялото да се свлече на каменноте плочи, обляно в собствената си кръв като безформена купчина от истискан кървав лимон.

Звярът който се изправи срещу мен нямаше по-добър късмет от този пред Дред. Щом създанието скочи на среща ми, аз свих юмрук и той пламна като лапа от пламъци. Зверското създание ме връхлетя и секунди преди да ме захапе за врата, забих юмрука си в корема му. Избухна ярко оранжево и червено зарево и горящото тяло отхвръкна като изстреляно с топ.

Вече изпаднал в бойна жажда за кръв аз вече не чаках противника да ме напада. Нахвърлих се върху един от зверовете, който май се опитваше да нападне се прокрадне зад мен и да погне скулптора. Сграбчих го за врата и пуснах магията през него. Той се сгърчи ужасен тялото му засия в мъгливо-сива светлина. Бях го прокълнал да се взриви от самосебеси и за това прото го запокитихкато парцалена кукла към друг от другарите му двете тела са претърколиха, оплетени по земята. Експлозията уби и двамата със силен трясък.

Оформих следващото си заклинание внимателно и изписах тясна буква "D" във въздуха пред себе си. После сграбчих приличащото на огнен лък оръжие и се прицелих в едно от създанията. Щом опънах тетивата, стрелата сама се оформи в пръстите ми. Пуснах я и тя се заби в едно от чудовищата. То пламна като намазано с масло и се свлече, агонизиращо на пода. Друго от създанията, изглежда реши че може да ме победи в близък бой и ми скочи изотзад. Обърнах се и забих лъка си в него, предизвиквайки го да пламне отново, губейки по този начин оръжието си.
- Имам нужда от време за да се отърва от всички тях на веднъж. Можете ли да ги поемете за малко?

Реших че няма нужда да отговарям на Далия. вече бях решен да унищожа тези създания с нейна или без нейна помощ. Протегнах длани напред, допрял китки и разтворил длани на противоположни страни. Стрията прозрачна, мрачна светлина се изстреля като от пожарникарски маркуч. Струята помете трима, оставяйки обезобразените трупове на двама, които бяха поели удара странично и от третия бяха останали само два крака, стърчащи в нищото като забравени ботуши.

Щом три от тварите се приближиха съвсем близо, аз действах инстинктивно. Бях чела няколко брошури по самоотбрана в сиропиталището и внезапно ми се прииска да имах нож. В ръката ми се оформи ледено острие около 30 сантиметра, дълги и извито като банан. Стиснах камата и замахнах диво и отчаяно към първото създание. Острието проникна между очите му, сякаш беше нагорещен нож в масло. извадих го и замахнах назад, към другия ми противник. Камата ми проникна в корема му и аз дръпнах рязко надолу. Коремът му се разтвори и отвратителните му вонящи на кръв вътрешности се изсипаха на плочите като изтърсени от торба. То се опита да ги задържи с лапи но не можеше да предотврати ставащото. Сгърчи се на земята и остана там. Третото преди да се окопити, му прерязах гърлото с бързо движение от ляво на дясно с дясната си ръка с извития край на ножа, като нокът.

Събрах длани над главата си и заредих дълго заклинание. Магията засия като оранжева звезда в ръцете ми. От Север, юг, изток и запад се появиха малки огньове, които се събраха като пълзящи насекоми в каката ми и накараха магията ми да избухне. Пламъците се извиха в зловещо торнадо. Огнената стихия погълна всички без хората. Но вълкодавите и без това не бяха останали много. Дред и Лидия се бяха погрижили. Само ужасеният Портукакс не беше на крака а трепереше, подкрепян от Теранс.