Дървото на Живота

Това е малък парк, в който расте мистично дърво, чийто листа са изключително полезни и лековити. върди се че дори много тежки рани, могат да бъдат излекувани от мъзгата от това дърво.

*двамата вървяхме по осветената от яркото след обедно слънце поляна към цъфтящото в розови цветове вишнево Дърво на Живота; лекото златисто сияние на листата обля и двамата; седнах тежко в корените на дървото и помогнах на Мери да се настани до мен. Вече не изпитвах болка но не отварях окото си; прегърнах я през раменете и поставих главата й на рамото си;*
- Чувстваш ли се по-добре вече?

-Все още съм отпаднала, но да чувствам се по-добре.
Прегърнах го през кръста и положих глава на гърдите му.
-Той отне бебето ни, нашето още неродено дете. Тази рана няма да зарастне никога и винаги ще боли, и кърви.

- Вярно е...
*притиснах я до себе си и вдишах дълбоко; лицето ми се изопна и веждите ми се извиха гневно*
- Знам това... - гласът ми стана студен и глух - И ще го накарам да страда точно както страдахме ние... както страда ти, Мери.
*окото ми се отвори и зловещо засия белегът в левия ми ирис*

Видях окото му.
-Как е окото ти? Само не ми казвай, че ти няма нищо защото ще ме излъжеш. Притеснявам се за теб.
Прозях се. Спеше ми се много и леко положих глава в скута му. Докато се усетя се бях унесла.

- Това...
*докосах лицето си със мрачно изражение*
- Това е за да не забравя какво направи демонът. Няма да намеря покой, докато не получи каквото заслужава. А до тогава...
*поставих ръка на косата й*
- До тогава си почивай, любима...