Главна зала на Библиотеката

Тук се намира библиотекарят, които ще ви помогне да намерите каквото търсите.

Влядох в огромната прашна библиотека. Затършувах из лавиците докато не намерих това, което търсех. Извадих един огромен том и се зачетох. Беше нещо свързано с пирамидите в Египет и сътворяването на света. Прегледах я набързо, бях я чела хиляди пъти. Захвърлих тази и взех друга книга. Беше за медицината. Интересно ми бе какво пишат простосмъртните и какво мислят, че знаят и могат.

*влязох тихо в залата и затърсих с очи Мерилин; надявах се да поговоря с нея; тя беше едидинствения, с който можех да си разменя два -три думи като нормален човек*
Мери... Мери Сантяго? Архиканцлер?

Надигнах глава, някой ме викаше. Много ясно и отчетливо чух името си.
-Тук съм Дред. С какво мога да помогна?
Станах от мястото си и се приближих до него, доста заплашително близко.
С какво мога да помогна?-Повторих нежно аз.

*примигнах и прочистих гърло*
Аз... само исках да поговорим по работа. Нови ученици ще пристигнат още до месец - два. Според изчисленията ми ще са около 20тина души предимно елфи джуджета и получовеци.
*направих кръг с ръка за да продължа*
Сещата се... обичайната пасмина. Оказа се че все по лмалко човеци проявяват магическа дарба в наши дни.

-Добре, благодаря за информацията. Нещо друго?
Можеше да ми го каже и пред другите. Ръката ми докосна неговата съвсем случайно и нещо като ток премина по мен. Без да усъзнавам хвърлих книгите на земята и се нахвърлих на Дред. Започнах да го целувам, а той отвръщаше на целувките ми.

*сащисан, в първия момент не можах да реагирам; После обаче някаква непозната мъгла обгърна мозъка ми и аз прегърнах Мери силно; исках да съм с нея в този момент... исках нея!
Плъзнах ръце по гърба и рамене те й и вдишах сладосното ухание на косата й... рядко се сещах че съм жив... но сега го усещах по ясно от всякога!*

Какво беше това чувство? Не беше само желанието за секс. Имаше и още нещо. Някакво непознато чувство до сега. Седнах на най-близката маса и го придърап към себе си като не отделях устните си от неговите. Желаех го с цялата си същност. До сега никога не съм изпитвала подобно желание и се плашех малко от него.
"Отпусни се подяволите."-Казвах си наум.
Свалих жилетката си като той ми помогна. Наистина стана по горещо от преди.

*припряно започнах да се боря с неизброимото количество копчета по себе си; наистина трябваше да преразгледа гардероба си... без да отлепва утсни от нейните се опитах да откопчая поне наметалото. После я награбих и вдигнах от пода като перо; поставих я на масата нежно, но и доста нетърпеливо; не нзам какво ме прихвана, но сега не се водех от ума си... а нешо под повърхността ме тласкаше да действам*

Помогнах му да разкопчае наметалото и веднага се залових с ризата му.
-Какво правим?-Попитах го аз. Бях осъзнала, че правим нещо, което не трябваше да се случва, но просто не исках да спира. Впих устни в неговите като бавно спуснах ръце по гърдите му, а той разкапча ципът на роклята ми и я свали.

*обхванах с ръце прекрасните й бедра и вече не съзнавах какво върша напълно; всичко беше като в сън; и то доста приятен сън, между другото; нежнатакожа ме накара да се почувствам на седмото небе; плънах устни на долу по брадичката и погалих с устни врата ; това беше най-красивата жена за която можех да си мечта някога... ами богиня, какво да кажа*

Незнаех какво да кажа, май нямаше нужда от повече приказки. За момент се замислих: "Какво правя? Правилно ли това, което правя? Не, не бива да го правя. Трябва да спра докато е време." Но вече беше късно да спра. Не можех или по скоро не исках да спра. Избутах книгите от масата и някои от тях паднаха на земята като изтрополиха силно. Езикът му палаво обходи вратът ми, а аз се извих с лек стон на възбуда като преплетох пръсти в косите му.

*с усилие на нволята спрях и я погледнах в очите; трябваше да кажа стоп... но не се получи; вместо това тя притисна лицето ми до гърдите си; вече бях пределно възбуден; дори да исках, нямаше да успея да се спра; за това просто продължих любовната игра; в ума ми се мяркаха само очите й - неземни очи, които ме изпълваха с желание по-силно дори от знойното й тяло; май нещо не бях преценил;*

Започнах да разкопчавам колана му и докато се усетя вече бяхме голи и двамата. Слънцето започна да се скрива и захладня, но аз се чувствах добре вътре в прегръдките на Ал. Целувките и докосванията топлеха кожата ми и въобще не чувствах студ. Харесвах го. Вече бях сигурна в чувствата си и го исках само за себе си. Не исках да го пускам. Ако можеше бихме стояли така цяла вечност. Аз в обятията му.

*вече не можех да издържам; вече нямаше съмнение; тя бе единствената истинка жена на света; единствената, която бе обичал, която обичаше и която щеше да е с его завинаги; непреходна и жива.. толкова жива; почувства горещината на тялото й и изпита непреодолимо влечение да я гризне за ухото; усещаше ръцете й върху себе си... почувства се в нея!*

Дълго и внимателно преглеждах книгите. Информацията беше изобилна и доста разширена. Никога не съм си предстваяла че мможе да има толлкова много стилове магия и то всичките свързани с леда. Ако се съдеше по информацията, можеше да се използва почти във всичко. Толкова се зарадвах на обилното знанние че изпитвах едва ли не благоговение пред библиотеката на Рейвънууд.

*двамата с Линда влязоха в библиотеката; имах чувството че книгите ще ме затрупат; обичах да чета, но толкова много томове ми докарваха клаустрофобия*
- Така... В западното крило е сесия Спиритизъм. Друитството е между Призовителстото и Некромантството. Ако искаш помощ, мисля че за по високите рафтове има стълби.

Здравейте Лидия, Дред!-Поздравих приветливо.-Да помогна с нещо? Какво търсите, може да мога да помогна?! Зная всчки книги на изуст, а тук има десетки книги. Може дори да няма нужда да ги четете, може да знам това, което търсите. Някой хора дори казват, че съм ходеща библиотека. Наистина ли е така?

Щом чух Гласове, вдигнах глава и се понесох към парапета. Бях на второто ниво на библиотеката в сесия елементализъм и се надвесих надолу за да видя кой е. В предверието влизаха Дредмастър и много красиво момиче на около 16-17 години в бяло.
- Ехо, Алистър, привет!

- Свелтианата да те пожив... искам да кажа, добър вечер, Архиканцлер.
*прехапах притеснено устни и я погледнах гузно; снощното преживяване ми дойде в повече*
- Това е Линда Уу. Тя е Друидката за която ви говорих. ИСка да накара гора да порастне на територията на Цитаделата. Мислех да й помогна с каталога в Спиритическата сесия.

-Добре! Ал може ли да дойдеш за момент ей там?-Сочех едно отдалечено кътче, далеч от хорският поглед. Тръгнах на там и той ме последва. Щом бяхме далеч от Лидия се приближих до него и започнах да го целувам.
-Липсваше ми.-Прошепнах му нежно.

_Добър вечер, Архиканцлер Сантяго. Да знаете, че много се радвам да се включа в училището ви. Обикновено не намирам толкова добре организирани академии. Обикновено са разни разни шарлатани с връзки чесън и пръчки от бъз.

*останал без дъх и едва без сили, се насилих да се откъсна от прегръдките й*
- Архиканцлер... аз... моля ви се, не искам да бъда... искам д съм с вас, но това няма ли да навреди на отношенията ни? Аз наистина ви харесвам, но ако от това пострада училището...Искам да знаете, че за мен не сте просто поредното момиче..
*погалих лицето й с пръсти*
- За мен сте единствената... Мери...

Погледах как Мерилин отмъква нанякъде Дред, но си казах, че каквото става в библиотеката си остава в нея.
Вдигнах очи към облещената от изненада Лидия Грейроуз, която сякаш за първи път виждаше жив елф или полу-елф.
- Здравей - махнах притеснено, докато тя не откъсваше от мен големите си очи.

Радвам се да съм единствената. Бъди сигурен, че тези ни отношения няма да навредят нито на учиници, нито на академията, на никой. Това ще бъде нашата малка тайна.
От устата ми излезе тих кикот.
Мисля, че не трябва да оставяш ученичката сама. Върви при нея.

Не откъсвах очи от Ал и Мерилин, които се изнизаха зад рафтовете. Дочух някакви жвакащи звуци след това, но тъкмо се зачудих какво става, когато очите ми отново попаднаха на Линда Уу. Беше хубаво русо момиче. Когато влезе с Алистър в залата изглеждаше по-хубава, но сега от близо, изглеждаше по-нормално.
- О, здравей, Линда, аз съм Лидия Грейроуз. Ще съм ти Колежка в учителския занаят.

*стиснах ръцете йв свойте и се усмихнах*
Добре... но да знаеш, че никога не съм изпитвал такива чувства към някого. Много време съм бил сам. И не искам да те губя.
*поех като в мъгла към двете моммичета, редом с Мерилин; Нанизах предишната студена строга маска и срещнах челно любопитните погледи на Лидия И Линда*

- Ей, Ал? Какво ти е? приличаш на варен рак.
Закисках се. Знаех, че не може да е толкова студен и безчувствен, колкото се правеше За да си такъв, непременно трябваше да си и зъл, а Ал беше всичко друго, но не и откровено зъл. Да кажем че беше снейп на небосвода.

- Не знам за какво говориш, Лидия. Може да е... отражеие от факлите.
*пожелах да хвърля нешо по самодоволната Лидия, но реших че не говори така от лошо сърце; метнах един уморен погледн на Линда; елфката ме изгледа озадачено и после се сети защо сме дошли от начало*

Поразочаровано изгледах Алистър. Изглеждаше някак развълнуван.Едновремнно можеше и да са му съобщили че е назначен за управител на вселената или че са го уволнили. Лицето му беше изразително като камък на речното дъно.
- Помогни ми да намеря каквото искам. Това място плаче за някое ои друго дръвце.