Главна зала на Библиотеката

First topic message reminder :

Тук се намира библиотекарят, които ще ви помогне да намерите каквото търсите.

- Много добре. Поемаш дървесните видове. Пазач на дивеча може да ни потрябва след като онрасне Атриума. За това те съветвам да внимаваш.
*потрих ръце; реших да се заема с нешо полезно и ръцете ми да са заети... докато си мисля за нещо по-приятно. *

- Смятам че трябват тополи и липи. Много високи и широко листни. Да правя приятна шарена сянка.
Вече бях на съответния рафт и прелиствах някаква книга за градинарска магия.
- Ако и другите предложат нещо ще съм им благодарна.
Погледнах въпросително Лидия, Алистър и Мерилин,

- Трябва да има и иглолистни видове - Заявих въодушевено. - За да останат зелени през зимата. Някоя голяма елха, която да украсяваме за Коледа. Хубаво, живо дърво. Би било чудесно, нали?
Очаквах подкрепа от другите двама, които нещо се бяха умълчали.

- Мисля че трябва да го обсъдим всички заедно, с Далия, Гилбърт и Сайръс. За сега мисля, че ще е най добре да накарате дърветата да пораснат и ще добавяме по някой вид в последствие.
*подпрях се на рафта и за прелиствах дебел том с видове съвместими за общо отглеждане дъвета*

Бях се отнесла някъде. Другите явно водеха някаква дилема докато аз въобще не слушах. Хванах само откъслечни разговори.
-Внимамайте какво ще правите. Неискам да нарушим природният баланс. Баланса е много крехък и лесно податлив. Трябва да щадим природата и нейните блага.
Докато си говорех хвърлях леки погледи към Ал.

- Не се притеснявайте, Мадам архиканцлер. Ще имам предвид всяко от дърветата, като свой деца. Не искам да ги наранявам, като карам видове да живеят против едни други.
Кимах и се чудех дали дърветата ще пораснат с вода само от езерото и дали магията няма да им повлия е по някакъв начин.

- Пазителят на Баланса се изказа, Лин. Мисли следващия път като ще правиш нещо.
Вече нямах търпение да дойде Коледа и да украся Атриума. Елхата в центъра трябваше да е голяма поне колкото Световното дърво за да ме задоволи.

*вдигнах очи от книгатаи погледнах Мери*
- Какво има, Архиканцлер? Изглеждате замислена?
*почувствах се особено загрят от погледа й и се размърдах на място; беше ми малко неловко и някак вълнуващо да ме гледа с тези очи*

Вече беше станало много късно. Снощи не бях мигнала и мислех за Ал. Очите ми вече се затваряха и нищо чудно беше станало много късно. Огледах набързо библиотеката и оставих на мястото им вече прегледаните книги.
-Аз ще си лягам, приятна вечер.-Усмихнах се на момичетата и изпратих една невидима въздушна целувка на Ал.-Моля ви после да си върнете всичко на място и не стойте до късно и утре е ден.-След това излязох и се отправих към стаята си.

- Лека нощ... Мери.
*смотолевих го под нос и започнах да събирам книгите*
- Хайде да прибираме нещата си, ммомичета. Лидия, домът ти е на Колосъс Булевард, а твоят, Линда - в беседката в Парка на еднорозите. Съветвам ви да си лягате, защото вече е късно и само ще си развалим съня. Съветвам ви да не купонясвате.
*скоро събрахме нещата си и върнахме книгите по рафтовете; Момичетата си тръгнаха; аз изгасих факлите с магия и затворих*

*вдигнах един от свещниците над главата си за да осветя тъмния ъгъл на книга в нефритено-зелена корица. пламъчето подхвана една паяжина и накара насекомото да побегне ужасено по стената;
- Древни заклинания за съживяване на дъвета... - четях аз заглавията, - Как да отглеждаме корени... Аурата на Тръна... Изуммруденият сън... за сега не виждам нищо, свързано с Воала. А ти?

Прехвърлих един том, облечен в зелена люспеста кожа, сякаш драконова или змийска.
- Не но това е интересно - намаляващо бронята заклинание със есенни листа. Има и индивидуално торнадо за събаряне на скали, които пречат на гората, която отглеждаш. И автотрансформация в гарван.
Затворих книгата и прехвърлих друга.

*разгърнах книгата, с дървени корици*
- Мечешкият рев за увеличаване мощтта на заклинание... лековна билка... автотрансформация в мечка.... Това са само практическа магия, Лин. Не виждам нищо свързано с историята на друидството. Магията на Живота се преподава като дисциплина в Рейвънууд, но като че ли не сме обърнали достатъчно внимание на историческият аспект.
*затръшнах книгата и я върнах на мястото й, вдигайки облак прах; май трябваше да псотавя почистващо заклинание преди да затворя библиотеката миналия месец.*

Прехвърлих една книга с инкрустирани в корицата смарагди и се облещих:
- Ал, виж това!
Той дойде и се наведе през рамото ми. За миг миризмата на пръст, която долових ме разсея, но се съсредоточих.
- Тук става дума за седемте демона на греховете - преки подчинени на Аркемонд. Изглежда че този мъдрец е знаел много за тях.

- Става дума за Хироноко Токугава-сан.
*замислих се*
- Токугава... това е игуменът на един храм в Япония. Ако е той разбира се.
*намръщих се, втренчен във заглавната страница*
- Книгата е японска, но летоброенето ми е непознато. Наистина японския не ми е майчин език, но тези знаци не ми приличат нито на цифри, ното на ейроглифи. Познаваш ли ги?

- Това не са японски йероглифи. - възкликнах аз възбудено, - Това са елфически знаци за години!
Скочих като че ме изхвърлиха от катапут
- Този човек знае нещо за мен! Той знае коя съм. Този Токогава!
Толкова се зарадвах че прегърнах Дред през врата.

*олюлях се на място и се вцепених; Лин беше всичко, но не и обект за гушкане;*
- Пусни ме, Линда... задушаваш ме!
Тя ме пусна и лицето и пламнаа алено, сякаш я бях зашлевил.
- Япония! - заявих за да сложа точка на внезапния й изблик - Да вървим преди да си направила, нещо подобно.

*влязох с недоволно изражени; каквото и да ставаше в двореца, не исках да съм на вратата на началото на каквото и да ставаше там; прибрах се с телепортация и сега се опитвах да намеря уединено място където да помисля; в двореца все още чувствах присъствието на фростморн и реших че мога да се поразсея ако се помотая из библиотеката например*
*надявах се да срещна конкретен човек, с когото не се бях виждал почти малко след като бях пуснал най-после меча*

Мери седеше в най-отдалеченият ъгъл на библиотеката и беше забила нос в една огромна книга. От време на време прелистваше страниците и пак се зачиташе. Изглеждаше, че това четиво й беше интересно. Няколко дни прекарваше в четене и ровен из книгите. Явно търсеше нещо конкретно, но незнаеше къде по-точно да търси. Когато видя, че тук няма това което търси хлопна силно книгата и взе друга, а тази захвърли на масичката зад себе си.
Докато прелистваше се случваше да си промърморва под носа:"И в тази не е!"

*и естествено я намерих; сърцето мис скочи чак в гърлото, когато я видях; замръзнах и устата ми пресъхна за малко, но се поокопитих; преглътнах и се шприближих бавно, за да не я стресна*
*косата й падаше изящно по раменете, а по красивото й лице проблясваха ясно светлините на свещите; точно така исках да си я спомням винаги - като ангел, който винаги ще е озарен в романтичното сияние на няколко свещи*

Докато четеше и прелистваше страниците се поряза на един лист. Изохка и засмука кръвта от пръста си. Тъй като беше богиня раната й бързо зарастна и пак запрелиства. След две минути захвърли поредната книга стана от стола и докато вървеше се блъсна в някой. Понякога въобше не гледаше къде ходи.
-Изв...Дред!-Хвърли му се на врата и го разцелува.-Липсваше ми. Къде беше?

*буйна вълна от радост и задоволства, толкова му чужда колкото и раздаването на бонбони в детските градини, Алистър се облещи и стъписано прегърна Мерилин; искаше му се да я стисне така че да я смачка, но се постара да е възможно по-нежен*
- А, Мери... и ти много ми липсваше. Аз... ние... колегите... такова... Ние имахме работа на вън. Врагът не спи, знаеп как е

-Знам, знам!
Докато говореше с Дред Мери изпусна книгите, които беше помъкнала, за да ги върне на място. Навсякъде се разхвърчаха листове книги и някои от огромните томове успя да удари дред и Мери по краката.
-Извинявай отнесох се!
Мери се наведе и започна да събира книгите и листовете. На една от бележките с красивият почерк на Мери бяха изписани трите имена на един от учениците й (Гилбъртс Шамоуей Бейтс). Момичето като видя листа веднага го взе и изхвърли в близкото кошче.
-Боклуци!-Усмихна се плахо тя.

Побързах към библиотеката и нахлух като вятъра. Исках да намеря Дред и да го предупредя за ставащото, понеже си беше тръгнал, преди да сме разбрали за какво говори пратеника.
Нахлух в библиотеката и естествено заварих Дред, както и очаквах. Но не беше сам. Замръзнах, когато видях двамата да стоят един до друг...

(ръцете на дред не виждам понеже са под наметалото, не се плашете)

*побързах дасе наведа и да помогна на Мери да събере нешата си, като се стараех да се правя че не съм се докосвал до нея; колкото и да се стараех, буйната червенина по бузите ми щяха да привлекат вниманието дори на Гил;*
- Нищо, с което се занимаваш... занимавате, не е боклук, архиканцлер - побързах да си придам официалния вид, - Гил какво правиш тук?

Махнах с ръка за да покажа, че е важно
- Дред, стига си си гукал с директорката! Имаме вражески проблем в Япония. Лин и Сайръс вече са на път, но като знам как Сайръс обича да се потрива, няма да нападне, докато врагът не го задърпа по брадата.
Нещо привлече вниманието ми.
- Я, моето име? А Далия твърдеше че никъде не може да се намери място, където името ми да бъде записано, освен в полицейски доклад

Надигнах глава и видях момчето да ни гледа някак странно.
-А, Гилбърт радвам се, че дойде. Тъкмо с теб трябваше да говоря, но насаме.
Помислих си, че дред ще реше да ни остави сами и затова добавих...
-...но се радвам, че и Дред дойде. Така ще има някой който няма да припадне, при това което ще ти кажа и после ще ни свестява. Гил разбрах, че ти и аз сме.. сме брат и сестра. Не ме питай как разбрах, но разбрах. Не ме питай за подробности, прочети това.
Натиках един огромен том в ръцете му и продължих да събирам разпиляните книги и листове по земята.

- не си гукам с когото и да било, Гил - не говори глупости! - скастрих го не основателно и му препредадох тома, - Я хубаво си прегледай родословието, Мистър Много ми знае човкта
*с удоволствие гледах как ицето ми се видоизменя пред очите ми*

Взех книгата и внимателно зачетох...
- Бейтс... - промърморих замислено
- Архиканцлер, аз никак не съм учуден че ние сме толкова близки роднини. Трябва да призная, че моя старец беше доста хубав като по-млад, а винаги си е бил палавичък. Като малък ми разказваше че някога около Египет се влюбил истински, но се наложило да бяга, понеже го погнали за потапянето на един кораб.
Ухилих се широко.
- Като сме роднини, нали ще имам по-добро отношение от теб?

-Че аз не се държа добре с теб. Това, че си ми брат не означава, че ще имам някакви по специални отношения с теб. С Дред сме сгодени, но когато си е нужно си го скастрям. Ще се учите на ред и дисциплина. Да не си мислите, че ще ви оставя да ми се качите на главата. Та така.. За какво си дошъл? Едва ли е, за да четеш?!