Главна зала на Библиотеката

First topic message reminder :

Тук се намира библиотекарят, които ще ви помогне да намерите каквото търсите.

Отворих уста като риба на сухо и едва успях да кажа две думи:
- Ами аз очаквах, че... ще разбереш че се шегувам.... - я чакай, чакай!
Зяпнах Дред.
- Ама ти какво? КОга си се сгодявал за сестра ми? И нищо да не ми кажеш? Ама дред, ти си по-потаен от пазарски фокусник с карти на тука-има тука няма!

- Ти пък разбра, че сте роднини от няколко минути и вече си царя на бара! - възкликнах възмутено. - Ще се сгодявам за когото си искам, Гил. Не се шегувай с това. Мери държеше да ви каже на всички, но аз настоявах да го пазим в тайна, за да не ви разсейваме с това. Пък и ти се заигра с Далия Фалмея 20 мин, след като се запознахте така че не ме обвинявай

- Щяло, вика, да ни разсейва! Аве, брато! Ти не просто се натискаш с директора! Ти си се сгодил тайно за нея! Момичетата ще откачат! Представяш ли си го само?!
Сватба! Всички в костюми! Учениците подредени в шпалир! Далия и Лидия ще се кикотят като момички на панаир. А Сайръс в смокинг?
Тук се изкикотих гръмогласно.
- Нееее, само за това си заслужава да се ожените!
- Шегата на страна - много се радвам за вас. Но трябваше да ми кажете, сега всичкото това гледане под вежди ми се изяснява...

Мери събра всички книги и ги трясна силно на масата като изпуфтя тежко.
-Благодаря, че ми помогнахте. Няма що. Само знаете да клюкарствате, но не и да си размърдате задниците. Гил дойде, за да кажеш нещо, а не да клюкарстваш, какво ще казваш? И бързо, че имам работа.

- Ами... аз не казах ли?
Погледнах Дред.
- Аааа... войскова част от инферии се е размърдала около външните постове в Япония. Подозираме, че Аркемонд има пръст в това. Надушил е че Фростморн е в Двореца и се За ще направи всичко за да го докопа. Далия и Лидия още работят по коването, а Сайръс и Линда са вече на стените, ако нещо не ги е забавило.

*гузно оставих книгата, която бях взел от поса и я оставих на масата*
- Добре, много добре! Върви при тях и ги предупреди, че искам да подържат обсадениет войници в неведение за ставащото. Дори ако се наложи Сайръс да ги омагьосва със заблуждаващо заклинание на всеки 20 мин. Не иска да прекалявате и да оставяте диря в итстрията, иначе ще отговаряме с живота си. Потвърди, че Аркемонд е там и едва тогава действайте офанзивно

- Ай, ай, капитане! - изкозирувах шеговито и се обърнах към вратата, - Хайде, ще се видим по-късно. Архиканцлер... Мери, внимавай какво правиш в Дредчо, да не се налага да му гърмя главата с волтови дъги.
Хайде, че времето лети. Чао... сестричке... хм, малко ще мие трудно с това.
И се изнизах на вън със замислено изражение

*потрих ръце доволно; поне за сега Гил нямаше да ми се пречка в краката*
- За сега е на страна външното присъвие.
*обърнах се към Мери, която все още подребдаше книгите си; беше по-хубава от всякога; в гърлото ми запулсира нещо и непристойни мисли се завъртяха в главата ми; отхвърлих ги и се шрезрях че мисля с оная си...; махнах с ръка й се поодръпнах на страна и запонах да й помагам, от другата страна на масата*

Когато останахме на саме с Дред станах от земята и се приближих до Дред.
-Скъпи, искам да си имаме дете.
Мери беше дирекна, че дори тя се изплаши от себе си. Приближи се до дред и го гушна.
-Ти какво мислиш по въпроса?

Напъхах се в библиотеката и видях Мерилин да гледа въпросително Дред.
- Ей, хора, изпуснахте последните събития. - ухилих се на двамата стъписани души - Още един от Демоните на Аркемонд гушна букета. Амон или Сатан или там който беше. Сгепи ни на тясно и мислехме че сме на път да загинем. И точно тогава кой идва?! Гил! Никога не ми е минавало през ума, че ще радвам да видя щръкналата му коса. А той дойде, въоръжен с готовия префасониран Фростморн. Уби демона, но сега не се чувства много добре, защото пък противника му заби едно заклинание в главата. Покъртитрелно ти казвам!

Влязох в библиотеката доста объркан. Бях се лутал и града около няколко дни, докато намеря къде да се устроя. После и багажа ми се загуби, а сега се лутах като загубено куче из цялата библиотека, не сигурен, кога да започват занятията.
- Ъъъ, здравейте - усмихнах се плахо на тримата в залата

Влязох няколко минути след Сайръс. Едвам издържах на нарежението, след като бях направила няколко магии, за да пооправя Гил. Сега си лежеше в къщи, завит до брадата и с доста бинт по черепа. Сигурно прическата му никога нямаше да е същата...
- Извинявайте, че се забавих, трябваше да полекувам малко Гил. Май здраво са му спукали главата. Бълнуваше че има сестра...

*замисено погледнах Мери в очите*
- Ами... не знам, Мери, ако се чувстваш по-добре след случилото се... не забравяй че сме в средата на война, Какво детство ще осигурим на дете, кото ще се страхува от съвсем малко за това, дали няма да се събуди и да види родителите си на късове по пода.

-Да прав си. Аз просто... Аз просто не помислих.
Мери се натъжи малко, но когато чу чу Гил е пострадал. Изражението й от тъжно стана притеснено.
-Кой кучи син е причинил това на брат ми? Ще го убия без да ми мигне окото ако вие вече не сте го направили?

- Ехей, не се пали шефке - размахах весело ръце пред нея, - Демонът бе убит от самия Гил малко след това. А тази шега с роднинската ви връзка не я поддържай, че може още да го тресе сенилността, когато се събуди. Амон го тресна здраво.
Помахах с ръце и се обърнах към Борис:
- Ментора ти яде бой. Сега марш в леглото!

Влязох с танцова стъпка в библиотеката и оставих наръч книги на тезгяха. Отписах ги на бурзо и се усмихнах на няколкото души на групичка. Познах само Мис Уу, която ми беше учител. В момента се препираха един мн нисък брадат магьосник и Важна на вид магьосница със странна стоманена красота, Доближих се до Линда тихо и я попитах какво става.

-Шега? Сайръс аз не се шегувам. Гил наистина ми е брат и не ме наричай шефке. Ако пак ме наречеш така ще си има съответните последици.
Наистина е странно за всички това, че Гил ми е брат, но и за мен беше така в началото. Седнах на близкият стол и зачаках да ми разкажат по обстойно какво и станало.
-Е, разказвай Сайръс.

- А аз мислих... - потрих врат не сигурно, - Ако утре не осъмна, не искам да оставянещо толкова хубаво да ни се размине. Искам да кажа... нека имаме дете! Утре може да е късно! Ако няма утре, не искам да си ида и да знам, че съ пропуснал възможността да направя нещо толкова важно с теб.
*усещах че се повтарям и пелтеча но не ми пукаше; линда се червеше, Сайръс се кривеше, а двамата ученици само примигваха не сигурно

- Е то няма много за разказване, ше... Архиканцлер! - поправих се аз, - Аз и Линда отидохме да помагаме на обсадените стени на северната граница на Средновековна Япония. От морето бяха изпълзяли стотици немъртви, под командването на Демона на Гнева, Амон, още един от хората на Аркемонд. Опитахме всичко, но понеже Дред ни забрани да променяме линията на времето, не посмяхме да използваме по-силни и впечатляващи заклинания. А това беше грешка, понеже пичовете удариха доста пъргаво за ходещи трупове. Докато се усетим бяха се покатерили на стената и сега ако ползвахме силни магии щяха да паднат жертви и войници на императора.
И когато самия Амон си довлече миризливата трътка на стената и ни нападна се появиха Гил Далия и Лидия с готовия преобкован Фростморн. Гил се нахвърли върху него и двамата се биха известно време и когато Гил го прониза, онзи му заби една огнена песница в лицето. Точка!

-Дред обичам те!
Прегърнах го и го целунах пред всички. Не ми пукаше, че ни гледат. Не съм ги викала. хванах Дред за ръка и го завлякох навън.
-Към стаята ми веднага.-Казах заповеднически като му се усмихнах лукаво.

*изчервих се като мома на хоро в Зли дол; едновременно се радвах и ме досрамя от думите на Мери*
- И аз те обичам, любов моя.
*двамата хванати за ръце тръгнахме да излизаме*
- Сайръс, затвори на излизане, Ако обичаш.

Отворих уста като риба на сухо няколко пъти.
- Ама вие... ама то... ама чакай малко!
Хванах се главата.
- Днес е повече то странен ден! Гил уби демон и е брат на Мерилин Сантяго архиканцлера, която прави сериозно цуни-гуни с Алистър Дредмастър. Сега като изляза ще видя Аркемонда да играе на гоненица със сатири и Линда да бие скинари по баровете...
Днес не мие добър ден...
Излязох и аключих след себе си. Предпочетох да си легна преди да съм видял още някоя чудесия