И аз да не остана по-назад :D

Отначало да отбележа, че помня да съм споменавала нещо от сорта, че няма да се занимавам с правенето на точно този подпис, ако мога така да го нарека, но след като "обещах" да не се мъча ръцете ме засърбяха още повече

Следващия път ще се опитам да те чуя, щото нещо не съм доволна от произведението, ама след толкова мъка и пот начелото, е грехота да не ти покажа какво успях да сътворя и ще пропусна да спомена колко часа го правя, че ще ми се смеете

Та ... колкото и да ми харесва като добавям разни глупости, накрая стана ужасно натруфено, затова ще кача хиляда варианта а вие НЯМА да ми се смеете

Spoiler:

Добре ... вече можете да се смеете ама не прекалявайте Все още ми минава номера, че съм новичка А надолу ще взема да пусна някои по-нормални глупости

Ето и малко нормални глупости и верно са си мъничко ама си ги обичкам голям зор видях, докато ги сътворя

Ако все още не сте се отегчили ... СПОКОЙНО имам още глупости, при мене край няма

Това е една от любимите ми глупости, които написах разревана преди около три години. Държа да отбележа, че след няколко дена нещата се обърнаха в моя полза, но както се казва, творците са най-добри, когато са измъчени и неразбрани, като се опитват да накарат другите да ги разберат като съм щастливо Флубена, не мога да пиша тъйни стихчета
Има и други, но това ми е любимо, затова реших да почна с него. Не е кой знае какво, но при положение, че бях на 17 и бях по-глупава от колкото съм сега направо съм си фен, няма кво да крия



Перфектният

Перфектния не чаках,
а за глупаците аз плаках,
за специални ги намирах,
но никога не ги разбирах.

Молех се на всеки втори,
със любов да ми говори,
а оказа се сега,
че аз не влагах нищо от душа.

Имах аз една любов,
но той оказа се суров.
Плачех вкопчена във него,
а той ме гледаше студено.

И във един момент съзрях,
редовно лъганата бях.
Затеорих аз за миг очи,
но празни бяха моите мечти!

Забравих за сълзите,
забравих за мечтите,
забравих за какво живях,
за какво години аз копнях!

За рицаря и белия му кон,
за двуреца-моя бъдещ дом,
забравих дори и за мига,
във който тичах боса под дъжда.

Изведнъж огледах се в едни очи,
бях сама, а пред мен седеше ти.
Дълго чудих се какво си
и пред мен защо си.

Мигнах аз веднъж
и видях пред мене мъж.
Беше прекалено зрял за да си момче
и честно, приличаше ми на вълче!

Сладък, рошав и игрив,
мил, красив и срамежлив.
Може би, илюзия бе това,
аз не виждах теб, а моята мечта.

И тогава аз разбрах-
теб жадувах и мечтах,
че същата бях аз-
едно дете без глас.

За мен ти беше мираж,
но всеки ден изпълваше ме със кураж.
Във една тъмна нощ реших
и във любов на теб се обясних.

Чудех се дни наред,
мислех само за теб,
знаех че дори и да го прочетеш,
пак няма да ме разбереш.

Бях заслепена, но разбрах-
предпочитам да знам, отколкото да ме е страх!
Изправих гордо аз глава
и се изсмях в лицето на страха.

От едно невинно „Здрасти”
в мене пламнаха безумни страсти.
Но отговора не получих аз веднага
и все пак очаквах изненада.

Споделих с напълно непознат,
а той каза: „Не поглеждай назад...
ако те пропусне, значи е глупак!”
... а колко исках да е прав.

Естествено, повярвах на лъжата,
че аз съм ти в главата.
Дори представях си тогава,
как страстно те цвлувам до забрава.

Но в уречения час,
изстина моита страст.
Страха ми надделя
и почувствах се сама.

И веднага щом разбрах,
че обичана не бях,
пожелах си да потъна във земята,
погълната от тишината.

С теб прекарах си чудесно,
но не беше лесно.
Мечтата ми да те прегърна,
в глупост се превърна.

Със тебе като силна се държах,
но веднага щом във къщи се прибрах,
сълзите от очите се изляха,
и мислите ми спряха.

В стаята студена,
заспах тъжна,уморена.
Щом очите си отворих,
сълзите пак пророних.

Но щом замислих се, разбрах,
че права, този път не бях.
Защо да плача аз сега,
щом открих моята мечта.

Плаках тъжна и сама,
но имам нужда пак да споделя.
Щастлива съм аз зная,
ПЕРФЕКТНИЯ намерих най-накрая.

И дори сега без тебе,
няма да е тъжно в мене,
ще те чакам аз до край,
защото ти перфектния за мен си знай!