Атриумът

First topic message reminder :

Това е вътрешен двор, в които ще прекарвате свободното си време с ученици от други специалности

- Приятно ми е! - отвърнах топло на двамата, - Елф и Джудже... не съм виждал представители на вида видовете ви от години. Мислех че се криете от погледите на хората с цената на всичко.
Наистина не бех виждал никога до сега толкова ярки представите ли на расите им, особено, като се има предвид че изглеждаха малко по -различни.

- Е, ние в действителност сме полуелф и полуджудже. - поправих го аз, леко по засегната, но само заради принципа. Не се сърдех на Мърл за грешката, все пак не беше специалист по елфическа анатомия.
- За сега мисля да го позадържа на мястото му. - казах на Сайръс - Ако остане да спи и да си почива ще е като нов до четвъртък. Ако няма усложнения, разбира се. И не мърда.

- Ами приспи го с магия, ако се разшава - пошегувах се аз, - И без това само като спи не ни надува главите че е братчето на Бог. Ако Мерилин се съгласи да го упоиш, де.
Довърших последното си изречение припряно, понеже усетих погледа на Архикнцлера на врата си.

- Надявам се да не се стигне до там - съгласих се аз, -
Обърнах се към Мърл и го заговорих.
- Мърл, не знаем нищо за теб. От къде си, как намери работа тук? Познаваш ли Мерилин от по рано?

- Ако трябва да съм искрен, аз не съм майстор - заговорих хрипкаво аз, - По-скоро съм Грандмастър Астролог, но степента ми може нищо да не значи в Рейвънууд. Преди това бях в Цитаделата на светлината в Атлантида. Бяхме орден, защитаващ реда във вселената, докато не стана прекалено късно. Магьосниците ни изпоизмираха от старост и немощ. А нови ученици не намирахме. Даже децата на магьосници губеха искрата. За това реших да изоставя "потъващия кораб" така да се каже

*излязох в хладната октомврийска вечер; потропах с крака за да се стопля; после си пожелах да имам...*
*сетих се нещо и събрах няколко клешчки на едно място; после щракнах с пръсти за да се появи искра, която разширих до размери на пламък и освободих магията*
*малкия лагерен огън пламна и аз започнах да тъкалям един по един няколко дънера, за да направя нещо като пейка или шезлонг за някоко души*

Днес беше особено студен ден. Бях се навлекла с едно от най-дебелите си наметала и пак потрепервах от студ. Докато вървях през атриума забелязах лагерният огън, който Ал беше сътворил на сред залата.
-Ако искаш да запалваш академият ми кажи. Шегувам се, но наистина ако искаш да палиш нещо, нека то да е Пикуик.
Сеснах до него и кръстоках крака, а зъбите ми тракаха. Леко си повтарях: "Студ, студ..."

- Ей, Мери - прегърнах я през раменте, - Наистиа хладно, но мислех за нешо като вечеря на огън, докато обсъждаме противника. Това, което се случи с борих си беше чиста проба простотия. Стормрейдж нарочно го е изправил пред ученик второкурсник. Ако Толстаф не го беше зашеметил с жезъла си, сигурно щешпе да е в болница. Онзи наистина искаше да го убие.

-Понякога стареца напълно изперква. Просто ме оставя без думи неговата пълна простотия. Не знам какво цели с всичко това, но няма да е неговото. Ако стане по напечено ще спра целият този хаус и безобразие. Аз няма да жертвам децата, заради нечии чужди прищевки.
Изведнъж хванах ръката на Ал и я сложих на корема си.
-Усещаш ли го? Това е детето ни.
Положих глава на рамото му и се отнесох на някъде.

*докоснах внимателно корема й; не беше се надигнал още, но беше осезаем закръглен, почувствах толкова нежна кожата на Мери под пръстите си; сега беше по-хубава от всякога, толкова нежа и уязвима...*
*целунах челото й и се опитах да почувствам това, което растеше в нея*
- Има само едно момиче, което ще обичам освен теб, Мери. И то ще прилича на теб и ще ти казва Мамо

-Ще бъдем едно малко щастливо семейство. Обичам си я, както обичам и теб.
Прегърнах го и целунах челото му. Тези дни нямахме много време за себе си и не го бях усещала толкова близо до себе си от няколко дена.
-Дали детето ни чува когато говорим? Случва ми се от време на време да му говоря преди да заспя, но не зная дали ни чува. Нямам търпение да се роди. Искам вече да я прегърна и да заспи в ръцете ми.

*прегърнах я до огъня с една ръка, а с другата се опитвах да опека нещо на дълъг шиш*
- Може да не разбира, какво й говориш, но съм повече от сигурен, че самият ти глас и тонът ти й влияят. Позитивната енергия около теб ще я превърне в красива млада госпожица. Представяш ли си когато порасне и поиска да излиза по срещи? Тогава вече ще прокълна някого хем не на шега.
*двамата се засмяхме искрено*

-Ами всъщност като порасне и тръгне на срещи тя няма и да ни пита. Ще си излиза и най-много да каже на някоя от лелите или чичовците си от академията. Представям си я след време в красиви цветни роклички и дълга руса коса разхождащата се през лятото из градините на Рейвънууд. Моето малко момиченце.

- Разбира се - ухилих се до ушите, - Сигурно ще е толкова хубава, че всичките ни ученици ще се записват тук главно заради нея. Само си представи как излиза в Атриума... и всчки момчета изпадат в режим увиснало чене.
*двата отнов се разсмяхме*
- Ако пък е луда глава като вуйчо си Гил... душа да ни е яка

-Ъ, това беше малко плашещо изказване. Ако е като чичо си няма да можем да я контролираме и ще слуша само него. Не по-добре да сменим темата преди съвсем да съв се наплашила. В началото се страхувах да не загубя малката Криста, а сега се страхувам да не се превърне в малко копие на Гил. Наистина плашеща мисъл.

- О, извинявай, Мери, не исках да те стресирам - усмихнах се виновно, - Но пък да не искаш да прилича на моето семейство. Дредмастърите преди мен си бяха шибаняци от класа. Ама стига вече!
*тръснах глава*
- ТЯ ще е хубава, умна и могъща - точно твоя копие. От мен ще вземе само начина на обличане и вкуса за поезия.

-Като се роди ще разберем. Нека не обсъждаме бъдещето й от сега. Може пък да не прилича на никой от нас. Между другото какво плануваш да правиш утре, защото ще трябва да ме заместваш?! Ще трябва да замина за Египет за няколко дена, но незнам за колко точно. Но не се притеснявай всчко ще е наред. Просто баща ми иска да ме види. Сигурна съм, че ще се зарадва много като разбере, че ще става дядо.

Когато приключи с урока Мери се отправи към атриума. Там седна на една пейка и се заслуша. Всъщност не се чуваше нищо и тя бързо се отекчи. Измърмори си нещо и от нищото се появиха няколко пъстрокрили пеперудки, които светеха в тъмното. Мери ги гледаше в захлас и нищо не я разсейваше. Когато пеперудите й станаха безразлични момичето измагьоса един буркан и затвори една от пеперудите, а останалите се превърнаха в прах.

*приближих се тихо зад Мери и седнах на пейката, така че да не я стресна*
- Слава, слава вам и чест, Повелителко на Хилядата пустини - пошегувах се аз и я погъдеичках под брадичката.
- Как е мамчето днес?
*бе това аз ли съм? *

Напуснах кулата на обсерваторията тихо и се позасмях, когаато минах покрай двамата влюбени. не исках да ги притеснявам, но...
Завих рязко и посрещнах рязко, засилият се препълнен с невнимателност Гилбърт Бейтс, който искаше да се намеси независимо, че сестра му щеше да го превърне в прах като онези бедни пеперуди

Тамън понечих да поздравя сестра си, когато Амброуз ми се изпреши на пътя и се опита да ме сгази.
- Внимавай, старче! - засмях се аз, - не е нужно да ме залепяш за стената като брадат булдозер. Ако искаше да говорим, можеше и да не ми скачаш като галванизирана жаба.
Потупах го по рамото и го питах:
- Какво имач е се изсили така?

-Днес не ми е до шеги и закачки.
Избута го от пейката и той се строполи на земята. Мери се засмя, а Алистър се нацупи.
-Извинявай седни!
Отново измагьоса пеперуди и отново ги направи на пепел. Пеперудата и буркана също бяха станали на прах.
-Подяволите една проста магия не мога да направя. Първо на първо приличам на балон и второ на второ не мога да измагьосам едни прости пеперуди пък какво остава да водя битка.
Мери беше почервеняла от яд и отново се опита да направи магия. Този път се опита да премести един камък. С малко повече усилия успя да го премести от единият край на пейката до другия.

*станах и си потрих гърба*
- Ой, задникът ми винаги пати в твя присъствие. А и какво ако не можеш да водш битка. Не съм довлякъл всички учители в Рейвънууд само за да проверяват домашни и да се чешат по задниците. Тук сме за да те пазим. Тук сме заради теб.
*седнах пак и я погледнах сериозно*
- Какво ти е? Защо не ти се получават заклинанията? да не са странични ефекти от бременнстта?

- Гилбърт - засъсках тихо за да не ни чуя, - Съветвам те да не се вясваш пред сестра си. Сега е в деликатен момент и ако я срещнеш челно може и двамата да изпатим. Ще ти се прииска отново да си жаба в Атлантическо островно езеро.
Погледнах притеснено към Мерилин и Дредмастър. Те май не ни обръщаха внимание.

-Странични заклинания от бременноста.-Мери се нацупи и кръстоса ръце пред гърдите си.-Защо пък трябва да е толкова гадно?
Изглежда, че започна да се забавлява защото пак измагьоса пеперуди, но този път ги накара да се сбият. Тя се засмя и измагьоса още няколко пеперуди, но тези бяха с огнени крилца и щом се доближаваха до някоя обикнавенна пеперуда тя пламваше и почваше да лети на където можеше. Летяха без посока и стана малка какафония в небето. Мери започна да се киска леко и гледаше как пеперудите се борят за живота си.

- Едва ли ше се стигне до бой - зауспокоявах Мърл, когато си спомних нещо.
- Ей, от къде знаеш че Мери ми е сестра? Не съм казвал на никой от колегите. Тя никога не би казала на някого отделно. за малкото време през което се познаваме ще сподели такова нещо на всеослушание за да знаят всички. а това със жабата не съм го казвал даже и на Дред.

- Жестокост към насекомите - измърморих под нос, - И това ще да е страничен ефект от бременността. ако си толкова жестока с демоните, колкото с пеперудите, ще ме оставиш без друга работа, освен да преглеждам домашни и да пиша бележки.
*махнах с ръка*
- Оливър Стромгейт имаше дуел тази събота. А Патрик Голдънхок - в неделя. И двамата победиха но забелязвам неприятна тенденция сред учениците на Пикуик.

- Да кажем, че просто знам.
Подхванах го за лакътя и го затеглих към Голъм Корт.
- Ако дойдеш с мен , ще ти обясня всичко по-пътя.
И двамата напуснахме Ал и Мери да си говорят за пеперуди а ние отидохме в Голъм Корт за да се поупражняваме в убиване на чучела

-Не ми говори за Пикуик, че ще ме накараш да ида там и да запаля побелялата брата на онзи изкукуригал старец. И не съм жестока към животните само към пеперудите, при това те не са истински и не чувстват нищо.
След тези си думи Мери замахна с ръка и изпрати сноп светлини към небето, които на мига щом се докоснаха с небето се разпръснаха на хиляди малко светлини образуващи красива заря.
-Сега доволен ли си? Не убивам нищо. И Гил и Мърл да не се крият като мишки, а да излязат да не ги завря в мишите им дупки. Знам, че сте там просто исках да ви подслушвам какво си говорите.

- E, това е напредък. Поне не убиваш. Всъщност убиването не е зло само по себе си, зависи от състоянието. Може да избавиш някого от мъките му например. Но ако ти доставя удоволствие... тогава става лошо.
*потупах я по гърба*
- По-добре си го изкарай на мен, от колкото на никой друг. Давай, Мери, заради теб ще понеса всичко.
*усмихнах се предизвикателно*