Хайд Парк

Жилищен квартал с много кафенета и магазинчета.

Мери се разхождаше из тихите улички на ноща, когато чу нечии стъпки. Стъпките бяха равномерни и с нормална тежест. Успокои се, че никой не я преследва и продължи напред без да поглежда назад. Вървеше така още пет десет минути и тогава забеляза, че този някой още ходи след нея. Беше забързал крачка и Мери също.
-Какво искаш?-Извика му тя.

*появява се от сенките зад нея с много объркан вид*
Признавам че не мога да съм тих като другите вампироподобни, но се надявах да не ме усетиш.
*изчерви се*

Ти кой си и какво искаш от мен?-Погледна го в очите и се втрещи.
-Какви бяха тези очи. Не бяха като на нормален човек или магьосник. ези отенъц на лилавото.-Мислеше си тя.
-Кой си ило по-точно какво си ти? По-добре се махни от мен, за да не пострадаш, а повярвай ми ще пострадаш.

Аз ли?
*усмихна се хищно*
Ела и виж сама, фараонесо

Ти...ти ме познаваш. Но как, къде? Кой си ти подяволите и какво искаш от мен?
Кой беше той? Дали го познавах или не? Не си спомнях. Гледах самодоволната му усмивка и ми идеше да го убия.
-Защо не се разкараш? Ще направиш услуга на всички.

Хубаво.
*разперих ръце на страни*
Аз съм Иридиъс Дредмастър! Син на Артуро Дредмастър, Носферату от вътрешния кръг и жена просто съртна, но доста хитроумна. Аз съм Дампир - полу-вампир, полу-човек. Аз...
*наведох глава и с отпаднал глас довърших*
... идвам, за да те помоля за огромна услуга.

-Дредмастър значи.
Толкова ненавиждах Дредмастър, а сега от нищото се появи наследник на Алукард Дредмастър. Навсичкото отгоре ме моли за услуга.
-Какво искаш? Да не би да са те накарали да дойдеш да се подмазваш, за да може да истръгнеш повече информация за Некрокомикон и др. древни ръкописи? Точно както направи пра-дядо ти Алукард.

*при споменаването на пра-дядо се навъсих мрачно*
Бих помолил да не ме сравняваш с него... Не съм тук за да прося знание от теб. Недостоен съм да искам силата на Световния Баланса за себе си. По-скоро би ме погълнала, от колкото да ме приеме за свой повелител.
*помислих малко и заговорих, равно и мрачно*
Това, което искам от теб... е да поемеш длъжността на управител на първото в света масово магьосническо учебно заведение. Не искам от теб да споделяш знанията си с никой, когото сметнеш за недостоен, но приеми че мрачни времена се задават, и ще се наложи да имаме много посветени в изкуството на магията.

Имам си достатъчно друга работа, че да се занимавам с това. А колкото до мрачните времена, тях винаги ги е имало особенно щом Дредмастър са наоколо. Сигурна съм, че ще намериш достоен заместник.
Тръгна да си върви когато се сети нещо:
-Всъщност как ме намери? Бях си добре прикрила следите.

*размърда се озадачено*
Но... Но аз не съм като тях!
*стисна зъбите си; мразеше когато мрачната слава на семейството му го изпреварваше*
Защо преценяваш, че аз и рода ми са виновни за ставащото? Аз извървях много дълъг път за да стигна до теб. Искам да поправя грешка причинена от рода ми, която застрашава целия човешки свят - както в миналото така и в бъдещето. Имам нужда от знанията ти.

А що се отнася до проследяването...
*извадих изпод мантията си дълъг и слжно изработен пясъчен часовник*
Имам право да ползвам част от инвентара на Смърт. В замяна на всеобщото благо.
*тя го погледан укорно и той се размърда недоволно*
Разрешил ми е да го позлвам!

Прави каквото искаш, не е моя работа какво ще правиш с тези неща просто внимавай защото са опасни. И както вече казах, не ме занимавай с Равенлуд. Прибирай се и повече не ме търси, но ако го направиш ще има последствия. Върви си.
Защо бях толкова упорита като знаех, че това ще е много мъдра постъпка ако приема. Исках да се правя на силна и трудно поколебима, но всъщност исках да приема предложението му.
-Е, добре печелиш.-Извърна се към него и го удари толкова силно, че той да изпадне в несвяст.-Подяволите забравих, че боли.

*станах от земята, като се държах за ченето; имах чувството че са хвърлили наковалня върху главата ми*
Добреее... Можеше и по нежно, де - нали си дама.
*"Че и владетелка на един милион глдани хора'*
Световното дърво има нужда от защитници. Очаквам от теб да си последната преграда между нас и... ТЯХ.
*после двамата изчезнаха в различни посоки*

Пристъпих през портала на вън. Огледах се и леко потреперих, понеже беше и студено и нощта не е най-подходящото място за късни разходки. Огледах тесните си дънки и потника и блузката си. Мъгълските дрехи ми стояха толкова... грозно. приличах на евтина повлекана. Пооправих си косата, за да прикрия стърчащите си уши.
- Ал?

Излезнах с кожено яке и спокойно изражение на лицето. Огледах се притеснено наоколо и разроших косата си.
- Какво?
Поведох я на някъде, стиснал я за лакътя като арестувана. исках да сме по-далеч от мястото за телепотриране.

Оставих се Ал да ме води нататък. Малко ми беше неудобно, но и тайничко се радвах, че съм близо до него. не че нещо... или може би? Тръснах глава. Той беше с Мери Сантяго, Архиканцлера. Ако дори намекнех за нещо подобно, щях да изхвърча като едното нищо. Ако не и по-лошо.
- Защо сме тук? - попитах притеснително.

Заоглеждах се наоколо като че търсех някого или нещо. Потрих ръце притеснено и я пуснах за да ходи спокойно.
- Сама го видя. Палатката му беше празна. Няма следи от неговия... експеримент.
Завихме към същинската част на Хайд Парк - самият Парк.
- Освен това трябва да мислим разумно. Ако е решил въпреки всичко да позволи на подобно разстение да се разраства и да напада хора... трябва да избере голям град. А Лондон е един от малкото градове, към които имаме връзка чрез Портала във Световното дърво. За това прецених, че ще предпочете да е тук. А и признай, че Лондон е доста пренаселен, аккто съвременния, така и в миналото.

Кимнах за да се съглася. Как може при тези условия да мисли само за задачата си. Нямаше ли сърце? Или не бях неговия тип? Но че го исках на всяка цена. Дори не съм сигурна дали ме привлича... по-скоро не знам и аз како изпитвах или даже дали изпитвах нещо към Алистър. НО сега не беше време за любовни изцепки. Имахме работа да вършим.
- Добре, и сега на къде?

Разперих ръце безпомощно.
- Защо Питаш мен? Ти си друида!
Посочих насам натам, сякаш се надявах да се насочи от движенията ми в правилната посока. Не знам защо, но ми се струваше леко разсеяна днес. Дали се притесняваше за Серен? Аз бих на нейно място.

Почесах се по бузата с пръст и се замислих върху задачата. Не биваше да се отплесвам.
- Ами да си призная честно, нямам представа. В смисъл, паркът е доста голям, но не е единственото място в Лондон, което да предлага тези условия. Смисъл такова... би могъл да накара растенията си да растат на всяко място. Мислех, че ти имаш идея, понеже ме доведе тук.

Лепнах облечената си в ръкавица ръка за челото си и поклатих глава.
- Добре де, ще опитам така. Виж... Лондон е град на безмощни... смъртни, мъгъли, наречи ги както искаш. Въпросът е, че са тук и нищо не е свързано с магия тук, освен няколко секти на безработни младежи, които се занимават с окултни дивотии. Предполагам няма да е трудно да потърсиш магия, близка до твоя вид тук. Хайде огледай се.

Кимнах и се изчервих, че не съм се сетила сама. Огледах се наоколо и се приближих до едно дърво. Поставих внимателно ръце на ствола и се опитах да комуникирам с него. Първо ми беше много трудно да пробудя древната сила в него по обясними причини - градските условия притъпяваха дървесната му природа. Но скоро то откликна с меко зеленикаво сияние, което сякаш се мъчеше да ме докосне, да ме погали. изглежда дървото се радваше,че го докосвам.
Почувствах, че и друг друид е бил тук и че...
- Пази се! - извиках внезапно и се дръпнах ужасена от дървото.

Линда се дръпна от дървото като шамаросана от нещо, но не можа да се отдалечи от дтрвото додтстъчно бързо. Корените се надигнаха и обвиха здраво талията й и се опитаха да я издърпат обратно долу. Изскърцах със зъби и се затичах към нея. Сграбчих ръката и и задърпах.
- Лин!

Стиснах здраво Дред за ръката, малко над китката. Той задърпа като че животът му зависеше от това. В ума ми премина за миг мисълта, че държи токова на мен...
- Пусни ме , Алистър! - извиках - Иначе ще завлече и двама ни долу!

Изкривих лице от гняв. Серен, ако го беше направил това, беше минал ужасяваща граница. Нима беше полуял... или не само той?
Объвките ми затънаха в пръстта. С периферното си зрение видях още четири дървета да се размърдват. С рязко движение дръпнах и пуснах слб заряд от черна магия надолу по тялото й. Лин Изписка, но в отговор на противната черна магия, коренищата се разплетоха и пуснаха за достатъчно дълго, за да я изтегля. Завъртях се на пети за да я отдалеча колкото мога повече от дървото.

Запрепъвах се назад и вдигнах очи към него.
- Дред... Серен не може да е искал това. Не е в стила му, не съм го учила на подобен начин на употреба на магията.
Огледах се притеснена. Нима наистина той го беше причинил? Това негово дело ли е или някой се мъчи да го натопи?

Моментално разтворих манитияата и мъгълските дрешки изчезнаха. Вее се чувствах по-удобно. Изписах символ във въздуха с вда изпънати напред пръста и древната руна пламна ярко като запалена във виолетово. Дървото се сгърчи и изсъхна пред очите ни, докато другите три се приближаваха с насечени вдървени движения.

Извиках и се вкопчих в Ал. Некромантът се облещи и залитна. Погледна ме през рамо объркан.
- Моля те, Дред... почакай, не го прави.
Застанах между него и движещите се дървета. Поставих ръце на раменете му и заговорих бързо:
- Не мога да ти позволя да ги убиеш... нека аз се оправя с тях.
Обърнах се с гръб към него, и като че ли той отстъпи. Съсредоточих се и събрах цялата си налична енергия между дланите и се приготвих. Слабо зелено сияние се процеди между пръстите ми, докато се мъчех да освободя магията. Внезапно дърветата замръзнаха на място, като статуи и после вкопаха бавно под мое ръководство обратно в пръста. Отпуснах се уморено и се подпрях на коленете си с длани.

Приближих се зад Лин и я подкрепих, като я повдигнах за раменете. ПОвлякох я в страни от дърветата не сигуре, дали онзи дебил нямаше да вземе да го направи отново. Може би беше само защита, нещо като магическа алармена или охранителна система. За да държи мъгълите на страна. Но си имаше работа с повече от обикновени разхождащи се в парка идиоти.
- Добре ли си? - по мъкнах я на страни.
- Хайде, дай да намерим Серен, преди да е свършил, някоя сериозна простотия.

Кимнах разбиращо и прехвърлих ръце през врата му за да не падна. Бях в лоша форма. Нещо не беше наред с краката ми. Бях отпаднала.
- Магията тук е прекалено силна... - промърморих уморено и леко сънено, - Серен може да е оставил нещо след себе си, което да ни забави. Да се чувстваш самият ти отпаднал или нещо подобно?