Театър на Елфите

Тук се преподава Пиромантиката - Магията на Огъня и Историята на Древните Дракони.

Три момичета от Дома на Пиромантите се вмъкнахме залата, докато се канехме да гледаме тазвечерщното представление.
Елфи облечени в червено и оранжево се разхождаха по сцената и готвеха нещо. В това време, аз Реджина и Оливия се нареждахме на местата, подредени стъпаловидно в полукръг около сцената.

*двамата с Мерилин Сантяго влезнахме в почти празното обширно помещение, само три ученички се бяха зазяпали в сцената, наслаждавайки се на стройните елфски актьори*
- Мери, радвам се че се съгласи да дойдем. За мен значи много че се съгласи. Театъра вече не е модерен. както когато още бях млад.

- Оооо, - зарадвах се аз на един от плещестите актьори, които разкопча тясната си якичка и изстри потта от челото си, - Много ти благодаря за идеята, Оливия. Никога не съм смятала че да гледам елфи е толкова... приятно.
Поизчервих се когато елфът май погледна към нея и се поусмихна

- Хехе- позасмях се аз, докато гледах как приятелките ми точат лиги по елфчето, - Знам си значи, знам си аз.
Потрих доволно ръце и понечих да кажа нещо, но в следващия миг чух че още някой влезе.
- Но не само ние сме дошли на театър. - посочих към двама учители, - Това е директорката и учителя по Некромантство.
Наострих уши като ги видях а Реджина и Джаки едва отлепиха очи от няколкото актьори на сцената.

- Ауууу, много е хубава с тази рокля! - възкликнах, но тихо за да не ме чуе. - Нищо чудно че на професор Дредмастър й се е лепнал. Гледайте го, сякаш е омагьосан.
Подръчках другарките си за да идем да поздравим учителите, докато не е започнало представлението.

-Разбира се. Как бих пропуснала особенно щом ще съм предружена от теб. Някога наистина киното беше на по-високо ниво. Сега я няма същата романтика. Актьорите играят сякаш на сила си ги накарал да играят, а не за удоволствие.
Избрахме си места по-близо до сцената и се настанихме. Подмишкосах Ал и му се усмихнах.

- Може и наистина да е омагьосан - пошегувах се и намигнах на Реджина.
Приближихме се до двойката и се ухилихме като за снимка.
- Добър вечер, Архиканцлер Сантяго! - поздравих с по-писклив глас, от колкото исках
Прокашлях се и сръчках момичетата да кажат нещо и те.

*кимнах великодушно на Мери и се поосмихнах; несъзнателно отметнах един нейн кичур през ухото й и понечих да я целуна, но три ученички ни се изтъпаниха на среща*
- А добър вечер, момичета! - поздравих ги сдържано и понечих да се поклоня, но седнал беше трудно.

- Много хубава рокля, Архиканцлер - почнах не сигурно и се усмихнах, - Много е ... стилна. Нещо против да ви питам от къде сте я взели, изглежда Гламурно!
Надявах се че я е купила, а не я е направила с магия, понеже ме чакаше доста работа, докато почна да си измагьосвам каквито и да било, каму ли толкова хубави дрехи.

- Добро начало - прошепнах на Реджина и се подсмихнах.
- Много елегантно облекло, професор Дредмастър - опитах се да направя комплимент на мрачния учител, но някак си звучеше кухо.
- Изглеждате много... много елегантен. Истински джентълмен/

Тъкмо Ал се канеше да ме целуне когато три от ученичките дойдоха и ни поздравиха.
-Добър вечер момичета!-Поздравих ведро аз.-Надявам се, че се чувствате добре в академията. Ако има някакви проблеми, моля да се обърнете към мен или към г-н Дредмастър.
След това Реджина ме попита от къде е роклята ми.
-Ами подарък ми е от едни горски феи. Навремето им помогнах да спасят селцето си от едни гоблени.

- Ооо, много мило от ваша страна! - зарадвах се силно.
Обичах когато чувах истории за магически същества.
- Надявам се че ще мми кажете къде е станало, понеже ми се искаше да си намеря нещо подобно.

- Много благодаря за комплимента, Джаи - малко ми беше неудобно и си пооправих яката.
- Надявам се да харесате новата постановка. Анакин Суифтароу, вожда на елфите, много се стара за тази комедия. Все пак Шекспир е бил един от тях. Поне докато си показваше ушите.

- Да, много красиви тоалети... - измънках аз.
Посръчках момичетата и прошепнах:
- Ъъъ, дали да бяхме си облекли и ние нещшо по-така?

-Ами чесно, не си спомням. Беше преди много, много време. Някъде в планините Тилилейски до едно приказна красиво езеро. Ако искаш мога някой път да ти покажа гардероба си. Пълен е с какви ли не дрехи и повечето от тях дори не са обличани.
Не, щом ставаше въпрос за мода бях пълен инвалид, но горе-долу знаех как да се облеча за някои по-специален повод. Обичах късите роклички и неизменна част от облеклото бяха високите токчета.

Усмихвах се лъчезарно на учителя и погледнах приятелката си
- Какво ти пука. Важното е да си грънч.
Засмях се и всички се присъединиха към майтапа.
Елфите май се постреснаха от веселото ни настроение

- За мен си винаги хубава - подметнах изчервен на Мери, - особено тази вечер си направо ослепителна.
Този път направо я целунах, а момичетат се вдървиха като че бяха видели всички призраци на Тартарус.
*Да си мислят каквота искат, аз си имах момичето на мойте мечти и никой и копче не може да ми каже. Особено пък ученик*

- Аааа, чудесно! Винаги съм си мечтала да видя правени с магия дрехи. Толкова по-изящни са от обикновените. И сякаш не ушити и скроени а като изляни по тялото седят.
Въобще не се притеснявах че говорех за мода с директорката, че даже вече си мечтаех да облека подобна рокля. Мерилин предразполагаше към по-свободно държание в нейно присъствие

- Но, моля ви се - разсмях се от сърце, - Момичетат си остават момичета, дори да са с божествен произход.
*засиях на мястото си като ученик на първа среща; всъшност това си беше първата ми среща, която нямаше да завърши с някой демон, върколак или дама, която се опитва да ми извие врата в някоя задна уличка; с други думи - мечта*

- Ооо, вече започват! - възкликнах радостно и забутах момичетата да сядат, - Представлението започва.
Елфите се яха размърдали и сега се спускаше завесата.
Приготвихме се да започнем. Седнах до Мерилин и Оливия беше до мен. Реджина се трона до Алистър и се зазяпа в ухото му като прехапа устна.

Почувствах се странно до Дредмастър. Дали от лицето или маниерите му, но не можех да отделя очи от него. Представих си нещо и веднага се изчервих.
Елфите започнаха постановката. Светлините загаснаха и само осветлението на сцената засия. В тъмното ми стана особено топло до него.

*усетих нещо;като раздвижване на въздуха или нещо подобно; до мен се чу шумолене на дрехи; Реджина нещо се наместваше*
- Първо действие, първа сцена - зашепнах колкото на Мери, толкова и на себе си, - Реджина, какво има? Какво не е на ред?

- Аааа- проточих аз и се изчервих силно, но не бе забелязано заради мрака в публиката - НИщо, професоре. Просто се зазяпах в камъните по копчетата на маншетите ви.
Излъгах, но и аз не знаех защо го зяпнах така. Предствих си за миг, как... но какво ми става. Той даже не беше толкова хубав.

- КОпчетата ли? - бях толкова убеден че не ме лъже, колкото и че няма магия и всъщност съм продавач на зарзават от Швеция; все пак предпочетох да играя до край.
- Да, много са хубави - бяха на дядо ми. С инкрустирани късове оникс.
*заплашително я погледнах, но ефекта се загуби в тъмното*

Прегърнах Ал и сложих глава на рамото му. Изшътках на Ал и Реджина да мълчът и се загледах към сцената. сцената беше обсипана с красиви светлини и всеки момент представлението щеше да започне.
-Пазете тишина, моля.-Казах тихо.-После ще си говорите.

*прехапах устни и си замълчах благопристойно; вместо да продължа вече с някое недвусмислено скастряне на младата Флейталън, предпочетох да се притисна в Мери и не съзнатлено спуснах ръката си по ниско от "благопристойното" възползвайки се от мрака наоколо*
*на сцената един елф по чорапогащи се обясняваше на миниламалната публика, едновременно май играейки Ромео и оранжево-червен Робин Худ*
*поне аз така си обяснявах лъка и козята му брадичка*

- Извинявам се - прошепнах тихо и се опитах да не зяпам врата на учителя си.
Вече ми ставаше доста по трудно и взех да се намествам на мястото си. След известно време мърдане и неспособност да се съсредоточа над действието, не издържах и се изнизах тихо по задния ред, за да не преча и избързах към бюфета за нещо освежително.

Отворих уста да заговоря Реджина, но тя вече беше излязла. Зачудих се какво й е. Реших да я последвам, тактично измъквайки се под друг предлог.
- Аз... ааа, искате ли нещо за пиене. Ще отскоча да взема малко аперитив.
Погледнах въпросително седящите.
Дред се ограничи с каквото има, Мери се съгласи със същото, само Джаки без да се замисля изтърси бира.
Изнизах се бързо и затърсих с очи Реджина

Погледах как се дуе елфът и машинално казах бира, когато Оливия излизаше. Американеца си е американец и дори театър не може да мине ако няма студена кутийка Будвайзер до него.
Озадачих се защо Реджина и Оливия заизчезваха толкова бързо. Вярно, представлението не беше екшън филм, но като за театърче, си беше направо супер. Макар че тоя с чорапогащника имаше пакет като граната и по-скоро беше смешен от колкото романтично- трагичен