Селцето Хамецу

Това е селце, в което са най-добрите ковачи на Катана!

Двамата с Женевиев цъфнахме през портала тук. Световното дърво имаше много общо с истината и баланса в света, за това корените му се бяха потопили във поземните води на почти втечнената магия, наричана от древните Елфи Теодрасил - Кладенецът на вечността. За това сред корените му можеш да пробиеш и да преминеш нататък, в много от ключовите моменти от времето и пространството на нашето време.
С Мерили Сантяго работехме за отваряне на нови два портала, но това щеше да отнеме време.
Сега с ученичката си стърчах на хълмче над селото. Изглежда идваше някакъв празник, защото забелязах няколко хартиени фенера и хвърчила от оризова хартия над къщите.
– Това е Хамецу или Хаметсу. Това е ковашко село, където се е появило нещо точно от нашата специалност. Нещото се нарича Гомико. Представлява нещо като банши, но малко по-различно. Ако успееш да го прогониш, тогава всичко ще е наред.

Най-накрая пристигнахме и честно казано, бях доста по въодушевена, отколкото очаквах. Мястото ми харесваше, беше спокойно и красиво, макар и леко ветровито, но щях да го преживя. Следващия път щях да си облека нещо под тази глупост безкрайна, но сега бях прекалено развълнувана, за да треперя от студ.
- А сега? – попитах весело, като не можах да прикрия вълнението.
Ако имаше легло, най-вероятно щях да скачам лудо на него, вместо да мисля за съня, от които имах нужда.

Погледнах я сериозно и подхвърлих:
– Не знам... по принцип би трябвало някой маймунчо да ни посрещне. Бивш ученик на Сайръс Дрейк, на име Ямато.
Поех бавно надолу и махнах да ме последва. С несигурни крачки застана по близо до мен, заради хълмчето и наклона ѝ пречеше да застане здраво на краката си. Подхванах я внимателно, за да не се изтърколим надолу по хълма.
– Тукашните магьосници са малко по-различни от нашите - продължих да мърморя, загледан някъде нагоре към хвърчилата, - Тук са специализирани и в магия и в бойни изкуства и в изкуството на оцеляването. На кратко им викат нинджи.
Завъртях очи. отново звучах клиширано и сухо като листо в края на октомври.
– Добре... сега внимавай, защото...
В храсталаците до нас се чу шумолене.

Последвах го, като не само го оставих да ме държи, ами дори и аз се хванах за него. Бях достатъчно умна, за да остана с високите се обувки, с които ми беше още по-трудно да ходя, но не това беше върна на случващото се. Просто нямаше как да не усетя движението в храстите и точно както очакваше професора от мен, бръкнах някъде там отдолу и извадих жезъла … или поне се опитах. Усетих как се оплете в колана ми и започнах да го дърпам все по-силно и притеснено, а когато най-накрая го извадих, беше с такъв замах, за ударих Дредмастър в лицето, което го накара да загуби равновесие.
Нямаше да е зле, ако ме беше пуснал, преди да падне, но очевидно беше решил да не го прави и след дългия ми писък, паднах върху него и двамата започнахме да се търкаляме по склона. Хубавото беше, че големите камъни се падаха на него и гръбчето ми беше най-наранено, но лошото беше, че накрая се озовахме в някаква не много чиста вода. Беше малко над кръста ми и двамата се опитахме да се изправим, когато чух някакъв ужасен звук и изпищях отново, качвайки се буквално върху гърба на професора.
- Не му давай да се приближи до мен! – не спирах да повтарям, крещейки в ухото му, докато жабата продължаваше да ме гледа заплашително и да издава същия звук.
Тогава чак забелязах децата, които бяха излезли от храстите и ни се смееха, като две от тях дори ни имитираха. И все пак, не това беше най-смешното, а как едното детенце беше пропуснало и другите му обясняваха как са стреснали две момичета, а те са паднали в блатото.

Бълбуках известно време из вадичката, докато най- после седнах и се огледах. Погледнах я объркано и се изправих с нея на гърба си. Жабата ни гледаше съвсем спокойно и само издуваше гуша и издаваше някакъв смешен и дразнещ звук като "керо-керо-керо". Най-после свалих момичето от гърба си на тревата и я погледнах малко на криво.
– Какви са тия работи? Не носиш ли сандали или дървени джапанки?
Поклатих глава. Просто модата не беше за средновековието. Погледнах децата и извиках на езика им:
– Ей, кои сте вие?
Момиче със смолисто черна коса и нахално изражение ми подметна,че не говори с момичета с толкова груб глас. Погледнах го мрачно, след това разтворих халата си.
–Да виждаш гърди?
Децата почнаха да се смеят по-силно.
– Какво правите тук?
Ловели духове. Момичето направи ужасна гримаса и каза,ч е духът идвал и отвличал млади момичета. Наострих уши. Изглежда можех да науча нещо за духа, въпреки,ч е приличах на давена патица.

Опитах се да не обръщам прекалено много внимание на караниците му, но нямаше как да не извъртя очи в знам на досада. Оставих го да ме овика, за това, че аз съм била в неподходящ вид, а когато най-накрая се обърна и започна да се занимава с децата, аз реших да оправя себе си. бях подгизнала и ако продължавах да вървя така, най-вероятно щях да настина, затова последвах примера му и развързах халата, си, но не за да си показвам гърдите.
Хванах го с два пръста и забелязах как бе започнало да тече вода от него, затова леко се приведох и започнах да го навивам, за да го изцедя. Професора продължаваше да говори с децата, затова и не се притеснявах, че може да ме види, как му се дупя само по бельо. Не че щеше да ми обърне особено голямо внимание … все пак беше обвързан за истинска красива жена. Това в кабинета му беше заради шока … да, ако си го повторех още хиляда пъти, най-вероятно и аз самата щях да повярвам.
Не бях много доволна от изцеждането, затова продължавах да го въртя леко приведена, когато осъзнах, че никой не говореше. Тишината бе малко странна и за момент се смутих, като се изправих и преглътнах шумно, преди да погледна през рамо, за да видя дали ме зяпаха. Не се притеснявах от дребните … макар и някои от тях да не бяха чак толкова малки, но както се и очакваше, милия ми поглед потърси професора.

Каквото там ми е останало по тялото :

Spoiler:

Продължавах да се обяснявам, докато накрая не се стигна до там,че те се омълчаха. Изглежда нещо го притесни и след малко мъж в стегнати дрехи от черен плат се появи. Това беше Ямато, ученикът на професор Дрейк. Той подхвърли от далеч, че се радвал да ме види. Отвърнах с обичайните за подобни моменти поздрави на родния му език. Кой знае защо, той заби като че му бяха заковали краката за пръстта. Погледнах го озадачено, после обаче взе да се черви. Първо помислих, че са го прокълнали, после той започна да пелтечи нещо и проследих погледа му зад гърба си. Оказах се на около 8 педи, тури го около метър и нещо от почти голата си ученичка.
Първо зяпнах като рапон, после погледнах ядосано Ямато.
– Не гледай, неприлично е да зяпаш!
За да прикрия положението, развързах колана си и разтворих широко халата си, от който също се стичаше вода, за да я прикрия от очите им. отдолу се каза... ами беше традиционна препаска за случая, какво да направя

Нещо подобно:

Spoiler:

За момент се смутих, когато видях стъписания поглед на професора, но той успя да се окопити много по-бързо от мен и дори ме прикри. Затова и побързах да се изправя, преди да се е изкушил отново да лепне поглед на стегнатото ми дупе, на което този път бе обърнал по-голямо внимание. Обърнах се с лице в него и видях как ми хвърли един поглед през рамо, преди още да съм се облякла. За жалост бе прекалено кратко, за да мога да разгадая, дали и от пред му бе харесало така, както му хареса отзад.
- Беше прекалено мокро – започнах да се оправдавам, като той обърна лицето си към мен и забеляза, че само говорех, но не се и обличах … всъщност ми се искаше да изцедя и бельото си, но тук вече щях да премина границата.
Направих каквото трябваше, а в случая да се облека, като накрая изглеждах наистина ужасно. На пипане долавях, че косата ми изглеждаше по-зле, отколкото като ставах сутрин. Не исках да знам как е грима ми, защото щеше да ми стане още по-зле и това май си пролича, защото точно като мен ялата и очите ми се намокриха прекалено много. Само като осъзнах, колко виновна бях всъщност и започнах да се разстройвам още повече, като лицето ми почервеня бързо и си пролича, че всеки момент ще се разплача.

Погледнах навъсен през рамо. Ямато беше подбрал децата. Какво се правеше и той на дръж ми островърхата шапка. Повечето деца тук бяха от бедни семейства и непременно знаеха за женското тяло работи, които нито аз, нито Ямато някога щяхме да научим. Вместо това се намръщих и му креснах да си раздвижи жълтеникавия задник, докато се оправим. Погледнах към вече почти облечената. Леко се задържах с поглед на извивките на тялото ѝ и понечих да се зазяпам, но после се сетих, че нямам достатъчно дрехи за да се задълбочавам в зяпане. Метнах за последно поглед назад, ужасно изчервен, после смъкнах собственият си халат и го навих с рязко завинтващо движение, както някой майстор на пица навива тестото. После стиснах, извих и опънах рязко. водата се стече и плисна по тревата. С рязко движение нахлузих още влажния и смачкан халат от горе си.
- Готова ли си?
Завързах връзката, а аз погледнах през рамо. Тя кимаше и гледаше жезъла си, с който ми чукна мутрата преди има няма десет минути.
– Хайде... Ямато ще ни даде подсуши дрехите и ще ни даде да се изкъпем в топъл извор.

Оправих се колкото се може по-бързо, като тръгнах бавно след професора и без да се интересувам дали му харесва или не, го хванах под ръка и преплетох пръстите на ръцете си. Не исках отново да се върна в блатото, но поне имаше една хубава новина … бяхме взели склона много по-бързо, отколкото очаквахме. Да … май щеше да е по-добре, ако отново си замълча, освен ако не исках следващото лепване на жезъл да е в моето лице.
Най-накрая стигнахме до една не много голяма къща, която обаче изглеждаше доста уютна. Тук беше малко по-топло отколкото ха хълма и вече спрях да се притеснявам за това, че мога да настина и позволих на усмивката ми да се появи отново на лицето. Вървях бавно до професора, който разбира се, беше намръщен както винаги и бе по-склонен да се зарадва на камък стар милиарди години, отколкото на деветнадесет годишно дете.
Влязохме вътре, като аз пуснах Дредмастър и застанах на вратата, а щом двамата мъже се обърнаха към мен, видяха как от халата ми буквално течеше вода. Не бях много силна в ръцете или в която и да е друга част от тялото си, а да не говорим, че още мажех ръцете си със заздравяващ крем, след онова сбиване.

Ушите ми пламнаха, когато ме прихвана така. Защо не си сложеше и главата на рамото ми, та да не би Ямато да не е разбрал! Начумерих се като буреносен облак по целия път до дома на мастния нинджа..
Обърнах се погледнах назад малко объркано. После видях мокрия хапал и зяпах като жабата с която се сблъскахме.
- Боже, къде ми е бил акъла...
Доближи се до нея и докоснах длани за миг. После ги поставих на раменете ѝ. Силна топла вълна премина през плата, като се постарах да не паря и нея самата. Валмо от пара се издигна от плата и успях да го изсуша. Поне така не се беше намачкал като моя.
– Така добре ли е?
Изчаках да кимне мълчаливо и поех обратно навътре. След около двадесет минути. тримата киснехме потопени до кръста във горещия извор в задния двор на Ямато. Ние до кръста, а Женевиев до раменете. Беше се излегнала на дъното и горещите изпарения я скриваха отлично. Изглеждаше толкова доволна в топлата вода, сякаш спеше.
Аз от своя страна разпитвах Ямато на дълго и на широко за местното Гомико. Той ми поясни,че напоследък нещо, приличащо на местна цветарка, умряла преди години, се появявало нощем и отвличало млади момичета. Нахалното дете, с което говорихме, когато дойдохме, беше сестра на едно от починалите момичета. То отдавна се мъчеше да хване мистериозното местно банши. Поклатих глава. Никой не биваше да си играе с такива простотии, особено ако е неопитен 12годишен хлапак. Значи освен,че трябваше да го хвана, се налагаше и да го направя, преди някое момиче да го е отнесло.

Не бях много доволна от това, което направи професора, тъй като по този начин изсуши и мръсотията, която сега щеше да ми бъде по-трудно да изпера. Да не говорим, че материята не позволяваше високи градуси и вече предчувствах как това ще отиде в боклука, а само от самата мисъл ми се доплака. И все пак, оцених желанието му да ми помогне, затова за пръв път нямаше да недоволствам … поне не и на глас.
Доста бързо се оказахме в задния двор и понеже бях наясно, че ще съсипя и бельото си, ако вляза с него, се наложи да го махна, както принципно се правеше в подобни случай. Е … можеше да ме предупреди, за да си взема новия бански и без това не го бях слагала, откакто си го купих. Но понеже обещах да бъда добро детенце и да не мърморя, се обърнах с гръб към тях и докато бяха толкова съсредоточени един в друг, се съблякох и потопих в горещата вода.
Първоначално усетих леко щипане от горещината и кожата ми започна да се зачервява, но нямаше и минута, когато това започна да ми доставя удоволствие. Парата ми действаше доста добре, да не говорим за хидратиращото действие на кожата на лицето ми, което най-накрая успя да ме накара да се усмихна искрено. Ето на това се казваше почивка и в този момент се радвах, че не бях останала в спалните, за да спя или да се упражнявам с жезъла.

Останах потопен до кръста. От време на време бълбуках в тъмното, после започвах да бълбукам на плиткото. Накрая си избрах хубаво местенце и опипах под водата препаската си. По принцип в такива бани се къпеха голи хора. Но когато банята е смесена, правилата се променят. Поне препаска и се радвах, че Женевиев е толкова добре подготвена. Усмихнах ѝ се, понеже ми беше малко чоглаво,че малко захабих халата ѝ.
- Ямата каза, че може да се изчисти с едни местни билки. За халата говоря...
Ямато стана и заяви,че отивал да говори с някаква перачка за халатите ни. Поклатих глава и се облегнах на лакти на каменния ръб на басейна с топла вода. Извор си беше, такива колкото искаш,че дори и повече в Япония. Погледнах към Женевиев, от нея не се виждаше нищо друго освен главата и смътните очертания на тяло, под повърхността на водата, замаглено допълнително от парата.

Веднага щом чух как каза професора и Я … нещо си там, побързах да се изправя, за да му дам ясни напътствия. Разбира се, първо се завъртях така, че да съм по гръб, така че да не им изскочат очите, докато се изправям. Разбира се, се подпрях на ръба на басейна и по този начин се видя само голото ми гръбче, което беше доста близо до лицето на Дредмастър.
- Да не го перат в гореща вода – започнах аз да заповядвам, като вадех най-различни изисквания и му обяснявах от къде и през коя година съм го купила, а най-накрая насочих вниманието му към съществената част – Бельото ми също е там и да бъдат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО внимателни. От колекцията на Виктория Сикрет през две хиляди и десета е, така че е просто невъзможно да се намери. Да се мие само с хладка вода, не трябва дори да е топла и да внимават с праха за пране. Кожата ми е много нежна и лесно се наранява, така че ако имат някакъв анти-алергичен прах.
След като най-накрая се наговорих, обяснявайки се като някоя кралица, се потопих бавно и се обърнах ката, че да не се види нищо от напълно голото ми тяло. Въпреки, че лицето ми беше до кръста на професора, можех да усетя начина, по който ме зяпаше и започвах да се чувствам неудобно .. какво толкова бях направила, просто държах на дрехите си.

Погледнах я леко стреснато. Изглежда много държеше да даде точни инструкции. Замислих се за бельото ѝ. Дали щеше да стане добре.
Преведох думите ѝ на Ямато, който сериозно се стресна, когато тя скочи и го направи на пет стотинки. Той кимна, отговори ми, че ще се погрижи и излезе.
Погледнах надолу към Женевиев и се потопих до над корема. Тя изглежда не съзнаваше, че японците със сигурност знаят как да се пере кимоно. Но пък за бельото беше права. замислих се дали това няма да направи впечатление на местните жени и да копират дизайна, за свое собствено бельо.
Тръснах глава, последното за което трябваше да мисля сега беше бельото ПОгледнах пак надолу. Взе да ми става навик. Е и аз съм мъж, какво да направя?
Леко се наведох напред и попитах спокойно:
– Добре ли си?

Видях как мъжа до мен се смъкна бавно надолу, заставайки почти на моето ниво и ми зададе въпрос, който не очаквах да чуя точно в момента. Нима не се виждаше колко добре и колко спокойна се чувствах в момента, че имаше нужда от подобни въпроси или просто нещо не ми беше наред. Както споменах и по-рано, чувствах се много по-добре, отколкото щях да се чувствам, ако бях останала в училището.
Обърнах се към професора, който беше малко по-нависоко от мен, затова се изправих бавно и спокойно, като внимавах да не прекаля. Най-накрая бях достатъчно добре застанала, за да не ми се налага да гледам нагоре, но за сметка на това, гърдите ми се намираха над водата. За щастие, парата успяваше да ги покрие до половината и единственото, което се виждаше, беше същото, както докато бях с бельото си … може би с някой сантиметър повече и все пак погледа на Дредмастър не можеше да стигне, до малките ми настръхнали зърна.
- Чувствам се повече от добре – заявих убедително и се усмихнах игриво – … като изключим раменете и врата ми, които още ме болят, защото някой беше оставил прозореца на спалнята отворен през цялата вечер. Малко съм се схванала, но предполагам, че топлата вода ще ми помогне и за това. Защо?
Нямаше как да не се учудя, от проявения към мен интерес. Бях си вечно подозрителна, да не казвам, че и голяма параноя, затова и не можах да се сдържа, а просто го попитах. Да … бях си и голяма филмирачка. Можех да се вкарам във всека пуерто-американска сапунка.

Завъртях пръст.
- Добре завърти се, ще те разтрия. От това татрузене из локвите може и да си понастинала.
Изчаках я да се обърне с гръб към мен. забелязах обаче че го прави бавно и несигурно, може би с нежелание. Какво да правя, понякога просто се пъхах там където не ме искат. И когато това станеше - кой беше виновен мислите? Пак аз.
Поклатих глава и се смъкнах в по ниското зад нея. седнах така че тя да е между краката ми и улових раменете ѝ. Поставих внимателно пръсти на раменете ѝ и внимателно опрях палци в гърба ѝ. Натиснах леко и започнах да движа палците си в кръгови движения, като тук и там натисках по-здраво. Усилвах леко напрежението, после продължавах да го правя но сега в друга насока.
Покашлях се и после започнах да масажирам по-ниско и по ниско, докато не стигнах бъбреците, после продължих нагоре. Нямах задни мисли, но определено беше много приятно да я докосвам. Не можех да го определя. Но със сигурност беше приятно.

Започнах да се обръщам бавно и внимателно, като се надявах да не разкривам гледки, които и двамата не желаехме да бъдат разкривани. Като всяко момиче на моята възраст, на всеки пет минути мислех различно, затова и сега бях на мнение, че професора ми си има прекалено страхотна жена, за да си мисли за моите гърди. Затова и се опитах да не мисля за глупости, когато усетих ръцете му по тялото си, които ми доставиха истинско удоволствие.
Първоначално усещах лека болка на схванатите места, но след приятното разтриване, всичко започна да ми се вижда много по-добре. Имах чувството, че тялото ми започна да омеква в ръцете му, но това чувство се изпари доста бързо, когато реши да спусне ръцете си надолу. През тялото ми премина влудяваща тръпка, напомняща на силно електричество, която накара кожата ми да настръхне, сякаш умирах от студ, ставайки леко груба на допир. Тялото ми се изви леко, а когато усетих по-силен натиск, несъзнателно позволих на дълго сдържания стон да се измъкне между устните ми.
Удоволствието се покачваше все повече и повече, независимо къде се намираха ръцете му, а моите най-нахално се настаниха от вътрешната страна на бедрата му, без да се покачват нагоре или въобще да мърдат. Просто ми се искаше и аз да го докосна … не можех да определя чувството, но беше повече от обикновено желание, затова и не можах да се сдържа, но поне ограничих звучите, излизащи от устните ми, до обикновени шумни въздишания.

Усетих, че ме докосва, но това не ме шашна чак толкова. Искам да да кажа, че ме биваше в масажите, а и тя сигурно го правеше несъзнателна и не подозираше че ме докосва.
Внимателно преместих ръце надолу лопатките на гърба ѝ и забих кокалчетата на показалците там, подпирайки ги с палците за да не се огъват. Натиснах малко, но не за да я нараня а за да напипам нервите. Усмихнах се под мустак, после преместих внимателно пръсти малко по-нагоре. После пак надолу. Започнах да редувам действията, като движех ръце в противоположни посоки.
Погледнах през рамото ѝ за да видя лицето ѝ. Обикновено се усмихват когато ги разтриват. ако не го правят, значи не го правиш добре. Наведох се още малко и едва не се сгънах около нея.
– Ей, да не заспиш?
Ухилих се малко злобничко. Какво ми ставаше напоследък?

Притворих очи от удоволствие и усетих дъха му по мокрото си вратлето, което ми подсказа, че бе достатъчно близо. Без да се церемоня, просто отпуснах главата си назад, докато не я положих на рамото му и вече можех да гледам спокойно към звездите, но предпочетох да остана със затворени очи. Това, което се въртеше в главата ми, беше много по-хубаво и от гледката над нас, но къде ли беше предпочел да гледа той … ето това си беше интересен въпрос.
- Надявам се да не го направя – прошепнах най-накрая нежно в ушенцето му, като се бях извъртяла така, че устните ми докосваха леко меката му част.
Останах доста дълго така, като продължих да дишам тежко под ушенцето му, докато ръцете му разтриваха моите. Кожата ми продължаваше да настръхва само и изцяло от удоволствие, а видимата час от гърдите ми лъщеше силно под лунната светлина, благодарение на горещата вода и парата. Вече дори не бях сигурна колко се виждаше, но не се притеснявах чак толкова, защото беше станало доста тъмно, а и много по приятно.

Продължих да я масажирам внимателно. Истината беше, че ми беше приятно, може би не колкото на нея но ме изпълваше приятно, някак пърхащо усещане, когато се отпусна на рамото ми. Е, естествено, това ме принуждаваше да остана така прегърбен, но мисля,че позата беше поносима, а и щом на Женевиев ѝ харесваше, аз нямах проблеми с това.
Чу се лек пукот. Докато на ухото ми тя говореше, леко извих глава напред и малко нагоре, за да погледна небето. силна червена светлина се спускаше като дъжд от червени искри над нас. После втора подобна светлина, блясък в зелено. Фойерверките за фестивала. Погледнах към нея и един силен полъх от топлият ѝ дъх ме лъхна в лицето. Примигнах и килнах глава нагоре, сякаш за да посоча с вежда:
– Виж, фойерверки.
Естествено, капитан Обвиъс...
– Да спра ли?
Не очаквах да каже с положителност. Едва ли би искала...

Отворих бавно очите, като видях пръскащите се искри в небето, които ме накараха да се усмихна несъзнателно. Беше толкова красиво, че просто не можех да отделя погледа си от тях, че катранените кичури от косата на мъжа зад мен, само доокрасяваха картината, като отразяваха различните светлини. Бях така запленена, че несъзнателно се притиснах назад и по този начин се стигна до там, че професора се отпусна назад, облягайки се на стената, а аз продължих да се притискам в него.
Ръцете ми се измъкнаха бавно от мястото си и застанаха върху коленете му, а аз си позволих да извъртя поглед и да погледна към него. Очите му ми бяха малко далеч, за да успея да ги видя, макар и да се изкушавах, чудейки се колко по-красиви могат да бъдат, отразявайки великолепното небе. И все пак се зарадвах на гледката от тук … виждаха се тънките му, но изкусителни устни, а малкото му посленце се беше вирнало и привличаше вниманието ми.
Очевидно бе осъзнал, че все още не съм отговорила на въпроса му, затова и се наведе леко, като ме погледна в очите. Да … бяха красиви и така близо, а аз бавно преместих погледа си на устните му, като несъзнателно покарах езичето си между моите. Последва силен гръм, който не само по звук надминаваше другите, а и по красота, но на мен не ми подейства така омайващо, а точно обратното, макар и да виждах как искриците му се разбиваха точно над лицето на Дред.
Преглътнах шумно и се изправих бързо в седнало положение, като се надявах точно заради това да не е имал време да обърне внимание на някои други мои части. Просто не ми се виждаше уместно това, което правех, а и не спирах да си мисля, че ме погледна така, само защото искаше да разбера какво правя. Затова и смутена от себе си, се чудех дали просто да се отдръпна на една страна или да изляза от водата … така и така нямах какво да облека.

Гледах нагоре. Замислено се отнесох и престанах да съзнавам къде съм, какво правя...
Просто придърпах Женевиев и я обгърнах с ръце, без да спирам да зяпам нагоре. Погледнах надолу. Беше се загледала в мен и се беше зачервила от горещата вода. Усмихнах ѝ се топло и съвсем не по моя начин:
– Харесват ли ти? Професор Дрейк искаше да пусне такива от Фестивалния Парк на Сайклопс Лейн.
Ухилен я притиснах още малко, през раменете и врата. После се огледах наоколо и ушите ми пламнаха от срам:
– Аааа, искаш ли да те пусна ?
Побързах да се осъзная и понечих да махна ръцете си от врата ѝ.

Седях втрещена и гледах към професора, който си беше позволил да увие ръцете си около крехкото ми тялото и да продължи да ме притиска към себе си. Знаех си аз, че има задни мисли и не може да се разчита на него … знаех го от много дълго време, но защо по дяволите, когато понечи да ме пусне, лявата ми ръка хвана дясната му китка и обратното, като по този начин ни задържах в същата поза.
Зачудих се какво точно правя и защо не съм се разкарала от там, като точно през това време, несъзнателно затягах захвата му, притискайки се силно в горещото му тяло. В главата ми имаше място само за една мисъл, а аз не можех да повярвам, че мислех точно за това – Дали усещаше, че съм гола и дали това го смущаваше … или точно обратното?
Усетих силно чувство на неудобство, но нежеланието ми да го пусна беше очевидно. Затова и все още не бях махнала ръцете си от китките му, а след като се надигнах съвсем леко, зарових лицето си във врата му. Не исках да гледа в очите ми, които издаваха неудобството, премесено със силно желание, но и не исках да се дърпам от него. Все пак го държах леко, в случай, че той самия искаше да ме пусне, а през това време се наслаждавах на сладкия аромат на кожата му, докато горещия ми дъх го галеше точно там, където шията му се превръщаше в красива, перфектно оформена брадичка.

Реагирах бавно. И малко разсеяно. Не искаше ли да я пусна? Прегърнах я малко поз здраво и допрях устни до челото ѝ...
И като заповед на великия Мумрих, Ямато си дойде. Чу се мърморене и след малко самият той цъфна на плъзгаща се врата към задния двор. Не беше сам, изглежда водеше със себе си момичето със смолистите коси, което ни се беше смяло, когато ни нападна жабата. Двамата ни изгледаха втрещено и дори ми се стори доста неодобрително. Дори мисля че чух думата "Западняци" сякаш е псувня от момиченцето. Тогава Ямато я плесна по темето и я погледна ядосано. Тя към му се оплези и скръсти нахално ръце на гърдите си.
– Съжалявам, Дредмастър-доно. Не исках да ви прекъсвам....
Погледнах го като че съм си свикнал с такива ситуации.
- Не се притеснявай, Ямато-кън. Какво има, защо водиш момиченце със себе си?
Отмъщение от калибъра на Майкъл Джексън намеци.
- Родителите му са го накарали да дойде. Искат да ви се извини за случилото се край платото.
После погледна момиченцето и я подкани.
– Хайде... давай.

От смущението, което изпитах, просто не можах дори да помръдна. Да не говорим, че не можех да стана, защото бях напълно гола и момичето щеше да се смути повече и от мен. И все пак, нещо мен ме накара да се възползвам от момента, затова и се отпуснах в ръцете му, като затворих очи и се опитах да не слушам какво става, но когато чух последните му думи, той усети само лакетя в корема си, който му изкара всичкия въздух и го накара да простене болезнено.
Може би щеше да се учуди, но разбирах малко повече, отколкото предполагаше. Просто обичах да си мълча и да се правя на глупава, защото така се отпускаха достатъчно, за да говорят неща пред мен, които не желаеха да чуя. Е … не беше особено добра идея да се издавам заради малката лигла, но все пак не можех да повярвам на това, което бе достигнало до ушите ми.
- Нужно ли е да повтарям какъв лош пример сте? – казах недоволно, припомняйки му онази случка, като се извъртях достатъчно, за да го гледам в очите – Това е дете … сигурна съм, че вие сте били двадесет пъти по-досаден от нея, когато сте били на нейната възраст. Ако ли не … тогава сигурно сте си били все същия намръщен и вечно недоволен човек, което честно казано, ще ме изненада донякъде. Детето не иска да ви се извини и не се учудвам … на самата мен ми се прииска да го превърна в жаба, но едва ли ще му пука особено много, камо ли дали ще се извини на наперения господин, който завари да се гушка с прекалено младо момиче, което ако сте забравили, е напълно голо.
Не знам какво ми стана и защо го нахоках за всичко това, но бях изляла върху него и самообвинението, което допреди малко се въртеше в главата ми. Боже … ама и аз си бях ужасно досадна, но поне си бях свикнала със себе си, но на него … не му завиждах.Оууу ... пропуснах ли да кажа, че продължавах да го гледам с онзи недоволен и смръщен поглед?

Изгледах я ядосано и изсъсках:
- Дръжте си езика, госпожице Кортес!
После преместих очи на момичето до Ямато. Бях на ей толкова от това да избухна и окото ми щеше да пламне като факел в полутъмния двор. Станах и спокойно се изсуших с магия, преди да взема резервен, черен халат, оставен от Ямато, преди да тръгне за мен.
Момичето ме изгледа най-нахално и заяви:
– НАда! (не)
Ямато я погледна намусено, но си замълча.
- Няма да ви се извиня, и на двамата. Защото сте чужденци, защото приличате на уличница и сводник... и защото не е ваша работа какво правех там.
След което най-нахално се обърна и хукна на вън като първия електрон на света.

Трябваше ми малко време, за да осмисля какво беше казала, тъй като говореше прекалено бързо, а аз не бях чак толкова добра в превода. И най-накрая, вместо да кажа нещо … добре де, нямаше да си замълча, но просто първо избухнах в смях и то доста силен и искрен. Бях сигурна, че двамата ме гледаха странно, макар и очите ми да бяха затворени, защото продължавах да се смея, но и аз бих се учудила, ако това го беше направил професора.
- Не е ли сладка? – казах накрая саркастично и погледнах към Дредмастър, който беше почервенял от ярост и чакахме само да излезе пара от ушите му – Нека не забравяме, че ви предупредих – завърших нагло и отново се сетих, колко много ми харесваше да го дразня.
Вместо да стана и да се облека, отново му обърнах гръб, като се облегнах на стената и затворих очите си. Победоносната усмивка си беше там както винаги, а на мен не ми пукаше ни най-малко, че някакво си лекенце, мислеше така за мен. Честно казано, нейното мнение ме интересуваше най-малко, а горкия Ямато премигаше объркано, местейки погледа си ту на единия, ту на другия, като не разбираше какво точно ставаше. Е … не изтърваше много – правех се на важна и се заяждах с професора си, защото бях наясно, че всеки момент ще изригне … сякаш просто проверявах колко му трябва, за да откачи напълно.

Поклатих глава и и посегнах към жезъла си, подпрян на стената.
– Престани да се хилиш. Плачещо момиче търчи навън, в град, където се мотае Банши, а ти си седнала да се усмихваш като сцепена тиква за Вси Светии!
После изчезнах бързо и се заоглеждах. Видях я да тича... и то към един хълм. Хукнах след нея, напускаше селото, което си беше заплаха от почти седемдесет на сто. Не можех да приема положението и просто да я оставя да я погълне някой абсолютен демоничен призрак, само защото не ми се е извинила или ме е нарекла уличник.
Докато тичах към нея, стана точно това, от което се опасявах. Добре де, не точно. Не я нападна призрак, спъна се. И се търкулна надолу по хълма към дълбоководна река, която при преливането си сигурно беше образувала жабурняка в който се бяхме пльоснали заедно с Женевиев.
Тичах известно време докато осъзная, че няма да успея да я настигна преди да е паднала във водата. За това действах инстинктивно. Забих жезъла в тревата и усетих студената синьо-бяла светлина на новото заклинание. Смъртта, беше сила, произлизаща едновременно от Буря и Лед. За Некроманта беше задължително да има поне бегли познания по двата предмета.
ОСвободената магия се плъзна като слана по тревата и премина в реката. В момента, когато момиченцето беше на милиметри да цамбурне, водата моментално премина в студена твърда повърхност, така че само падна, без да се удави.