Храмът Йошито

Това е Храм на Небесния Нефритен Император- Върховното божество в азиатската митология. Тук се правят ритуали с религиозна насченост и ако сложите ума си... може да има и хубаво РП, нали?

*закрачих по каменната пътека към храма; Линда Уу ме следваше спокойно зад мен но от както ми се беше метнала на врата в библиотеката, се държеше странно;*
- Това е Мястото, Лин. Моля ти се, помоли някой от монасите да ни заведе при игумена.

Изчервих се когато Ал ми заповяда да говоря с монасите. Японския беше език, който знаех от детството си. Приближих се и заговорих бързо на един от монасите. Той ми се облещи на среща, сякаш бях полудяла. Доядяме на мен, понеже сама разбрах че бръщолевя безсмилици на монаха в оранжева роба и бръсната глава. Ох, защо сега започнах да се държа така пред Алистър. Чувствах се като глупачка.
Повторих този път по-внимателно молбата си пред монаха и той закима разбиращо. После ни махна да го последваме.

*двамата влезнахме в обширен параклис, в чийто център беше коленичил мъж с дълга рядка бяла брада и повече бръчки по-лицето от чанта от мачкан лак*
*Линда заговори с него и той й посочи малко позлатено ковчеже, орнаментирано с дракони; тя примигна няколко пъти и го взе от пода*
- Какво е това, Лин? Попитах изадачено.

Взех ковчежето и го попитах какво е това. Той се усмихна загадъчно и пъхна ръце в противоположните ръкави на робата си.
- Това е каквото трябва да нзаеш, моето момиче - произнесе той на мелодична елфическа реч. Зяпнах го и го после погледнах ковчежето.
- Само това можеш да вземеш и научиш от мен, Линда, дъще на Ценариус. Сега върви. Или в противен случай, Нашият Най-Древен Враг ще научи че си все още жива.

*изгледах сцената със най-спокойното си изражение; някмах точно представа какво си казват, но речта на стареца не беше японска; беше много по-мелодична и бавна от рязкото и накъсано японско наречие по това време и място в Япония;*
- Лин, трябва да тръгваме.
*извадих джобния часовник на верижка*
- Скоро ще е време да говоря с един циклоп за един шлем. Ако искаш, по-късно ще разгледаме съдържанието на ковчежето.

П.П.: Трябва да ствам, Диди. И те съветвам да не пишеш двойни постове, като сега, че мей е против правилата. Ок?

Погледах стареца, за да видя нещо в лицето му, което да ми напомни за елфическите ми прадеди, но останах разочарована. Този игумен беше човек и ако имаше примес на елфическа кръв в жилите му, то тя въобще не личеше.
- Добре, Ал, Тръгвай, аз ще разгледам какво има ковчежето. Като се върнеш ще споделя какво съм научила.

П.П.: Ок, бб

Четиримата влезнахме в храма, бутайки пред нас леденият блок. Монасите дори не ни поглеждаха. Бръснатите им глави лющяха на слънцето като полирани. Оранжевите им роби бяха доста смешни, но не ми беше до смях. след всичко, което техният игумен ми беше разказал, бях повече от притеснена за себе си. Поне сега можех да заведа приятелите си при него, без да се налага да моля за аудиенция.

Бяхме в залата за медитация и молитви на храма, когато пристигна игуменът и поздрави всички, което можеше да е и "Коничиоа" както и "Мараба!". Махнах му не сигурно, но видях Лин да се покланя, за това побързах да го направя и аз. Гил се окопити по бързо.
- О велики и мъдри... - сръчках Лин - Как му е името?

Престорих се че не съм я чула. Заех се да обяснявам на игумена защо сме дошли. Той кимаше и се усмихваше като че му бях внучка, която му разказва какво е станало в училище днес. След като му обясних, той кимна и попита чия е идеята.
Споделих че е хръмнала на рошавия мъж в синкавото сако, на което игуменът се ухили още по-широко. след това двамата е заехме да обсъждаме, ко са най-добрите майстори на мечовете в страната. споед него най-добър бил ковачът на Нефритения император, мъж способен и умел в работата със стомана.
След това Всички си тръгнахме, изпратени от игумена чак до портата.