Покой На Архиканцлера

Това е частен кабинет и квартира на директора на Рейвънууд. Тук влизат само учители. И то с разрешение.

*влязохем във уютната й всекидневна; исках да видя дали й е удобно тук; архитектурните ми заложби не бяха големи, за това се надявах да проверя дали ще мможе да живее добре тук;*
- Мери? Имам чувството, че рядко идваш тук. Не знам защо. Просто така ми се струва.

-Ами може да се каже. Повечето време прекарвам в библиотеката и почти не идвам тук освем за душ и да се преоблека.
бях по зле от зубърчетата. По цял ден мога да стоя забила нос в книгата и на сутринта да се събудя затрупана от камара книги в библиотеката. Гова беше любимото ми хоби, което ме и отпускаше. Седнах на мекото легло и дадох знак на Ал да седне до мен.

*махнах плаща и го захвърлих на едно от кожените кресла; седнах до нея и я погледнах сериозно*
- Това са прости действия. Това е едно от нещата, които харесвам в теб, Мери. Повечето момичета се скъсват да се контят по двайсетина минути, а ти не го правиш и пак си по-хубава от тях.
*поклатих глава*
- За мен си важна ти. Не това каква си през свободното си време, а която си в същност. А ти си отговорна жена, която стои гордо пред опасности и все пак не губи своята човечност и топлота.
*погалих лицето й и се доближих леко; дъхът й ме опари*
- Обичам те, Мери - прошепнах, без да отделям поглед от очите й*

Незнаех какво да кажа. Аз не бях човек, колкото и човечност да имах. Аз ще живея вечно докато всичките важни, скъпи и значими хора за мен бавно гаснат и се превърнат в пепел. Натъжих се при мисълта, че ще загубя Дред и една сълза бавно се отрони от очите ми.
-Аз също те обичам Ал, много те обичам.
Прегърнах го и положих глава на гърдите му.

*прегърнах я вдишах дълбоко дъха на косата й; лекия жасминов аромат ме накара да си спомня за първата ни среща в жасминовите оранцерии на Лейди Дизейн, в Хайд Парк*
- Никога няма да те изоставя, Мери - прошепнах в ухото й и ми се прииска да съм вечно така до нея
- Мога да остана вечно до теб. Вампирската ми жилка ми дава шанс да остана вечно на този свят като човек или вампир по мой избор... но предпочитам да съм прсто с теб, независимо какво.
*целунах леко ухото й и я притиснах малко по-грубичко от колкото ми се искаше*

-Имам новина за теб. Колкото и странно да ти продвучи ще си имаме детенце. Много съм щастлива и този път ще се пазя повече, но нека засега никой да не знае. Ще го запазим в тайна докато вече неможем да го пазим или така да се каже докато корът ми не порасне.
Представих си как ще изглеждам след 5-6 месеца и ми стана смешно. Ще изглеждам сякаш съм глътнала огромен балон и ще ходя като патица, и най-вече ще се тъпча като прасе. Отново ми стана смешно и закрих лицето си с ръце като легнах на леглото и забих глава в чершафите като ритах с крака във въздуха.

- О, но това е чудесно! - възкликнах удивено, - Обешавам че ше си държа езика зад зъбите! Кълна се в каквото кажеш.
*опрях се с ръце назад на леглото и се разсмях*
- Ще имаме дете... нашатамечта ще се сбъдне, Мери! Край на притесненията, край на тревогите! Трябва обаче и сватбата да пришпорим иначе ще е незаконно дете с майчина фамилия.
*гледах как се киска и ми стана някак си леко на душата; исках да си я спомням винаги така засмяна*
- А това че ще надуеш корема си е нормално, и ще обеся първия който се пошегува на собствените му черва.
*прокашлях се притеснено*
- Нали няма да има странични явления? Понеже сме толкова различни имам предвид. Дали ще е безсмъртно като теб? Даже се надявам, че ще прилича точно на теб. Всъщност въобше момиче ли е?
*позасрамих се че ръся въпроси припрянои нервно като че съм побеснял, но едва се сдържах*

От толкова смях цялата бях станала червена като домат. Поех си въздух и се надигнах от леглото като се подпрях на Ал, за да се изправя.
-Успокой се. Не ме затрепвай с въпроси. И аз незнам. До сега не съм била майка. Искам да е момиче и да го кръстим Кристабел. Нали нямаш нищо против?

- Много ми харесва дори! - въкликнах оживено и се ухилих до уши, - Кристабел Сантяго. Или чакай! Като се оженим, ще има моята фамилия, нали? Кристабел Дредмастър... ъъ, така не звучи добре. На малко сладко бебче не му отива фамилия Дредмастър. за сега ще оставим фамилията!
*осъзнах че бърборя като навид и се пооспокоих*
- Мери... - провлачих аз сериозно и я погледнах, все още усмихната - Ако до сега съм си мислеле че те обичам, то това е нищо в сравнение с това, което усещам сега.
Повярвай ми, мога да го повтарям до полудяване и пак няма да е достатъчно за да изрази това, което бушува в мен.
*станах после пак седнах*
- Трябва да пооправим кулата. Трябва да добавя стая за бебето. Не можеш да го държиш в кабиенета си - я си представи влиза някой ученик : Изчакйте малко, господин Еди Кой си, Архиканцлера има да смени няколко пелени

-Дред успокой се. Има девет месеца пред нас. Според изчисленията ми детето ще се роди през юли. А като богиня имам много връзки. Познавам група горски феи, които с удоволствие ще помогнат за грижите по детето. Изпусни парата и се успокой.
След като го видях, че се по успокои го дарих с усмивка.
-Сега ме дари с усмивка и всичко ще е ок.

- Аз се усмихвам всеки път като те видя. Е, предимно вътрепно, но честно да си призная, ако не исках да не те злепоставям пред другите... щях все на врата да ти вися.
*поусмихнах се и я прегърнах*
- Честно, ако някой ден те прегърна много болезнено - шамамросай ме, че понякога се увличам като онзи от "За мишкие и хората" на Хемингуей.

Прегръщайме колкото пожелаеш. Цялата съм твоя. Бих отишла навсякъде с теб, а дори не знам защо го казах.
Засмях се и го гушнах силно.
-Много, много те обичам.

След разговора с изкофялия старец нямах сили за нищо. Отидох в стаята си и си взех дълъг освежителен душ. Когато излязох Ал вече ме чакаше в стаята. Облякох се на бързо, сресах се и седнах до него на леглото.
-Писна ми от този старец. Няма ли най-накрая да спре да се занимава с нас. На всичкото отгоре обижда приятелите ми.
Прегърнах го и той започна да си играе с косата ми.

*целунах я по челото и я притиснах силно*
- Той е просто сенилен стр расист без капка мозък. Изкуфял е. Няма смисъл да му се сърдим за това...
*намръщих се и неприятна злобна искра пламна в очите ми*
- Това не значи че няма да му сритам дъртия сбръчкан задник на арената.
*повдигнах лицето й към себе си и изръмжах*
- Обещавам че ше го размажа... заради теб, любима...

-Остави го този искофял старец сега.
Целунах страстно Дред и го бутнах да легне като се качих върху него. Разкопчах ризата му и след това свалих и своята блуза. Плъзнах ръце по гърдите му и плъзнах език по тялото му, и накрая впих устни в неговите.
-Обичам те и няма да позволя на някакъв старец да те обижда или да те нарани. моля те, пази се в битката. Той е хитър и играе нечестно.

*в главата ми нямаше мисли... просто изпитвах чист екстаз; плаво плъзнах език по утните й след това погалих с него ухото й*
- Не честно... и аз играя нечестно... - усмихнах се и плъзнах ръце на долу по гърба й
- Искаш ли да ти покажа, колко мръсно мога да играя?

Явно на Ал му харесваше да играя неубоздана кучка. Както аз си играех с него така и той с мен.
-Хайде да те видим колко мръсно можеш да играеш.
Отправих му предизвикателство на което не можеше да откаже или по-скоро не исках да откаже. Всъщност той никога не беше груб с мен. Беше ми любопитно какво е решил да прави с мен и затова мирувах малко.
-Хайде да те видим какво можеш.

*ухилих се едва ли не перверзно; плъзнах език по ухото й и после по врата й; усещах как леко солената плът тръпне от приятния, влажен гъдел на езика ми и реших да сменя тактиката;
Впих зъби в една от презрамките на сутиена и без да се замисля или затрудня го прекризах; почувствах още плът под устните си и покачващата се температура на тялото й; приятен зной се вдигна от кожата й и леки стонове се изтръгнаха от гърдите й, когато се съсредоточих върху най- чувствителните точки на гърдите й*
- Това е само началото - исхриптях едва ли не злорадо, и впих ръце в дупето й- Да видим колко време можеш да издържиш на подобно напрежение*

Претърколихме се и той се оказа върху мен. Косата ми се разпиля, а аз спуснах ръце надолу по гърба му.
-Мислех, че ще ижраеш по мръсно. Само това ли можеш?
Предизвиквах го с думи и с действия. Прехапах устни от възбуда и продължихме напред. В академията беше доста тихо и ако стаята ми не беше достатъчно отделена от другите...Абе не ми се мислеше.

- Както казах... сега започвам...
*замених нежния език със зъби; стиснах леко, едва ли болезнено, но тя въздъхна рязко и гърба й се изви като дъга; масажирах гърба и раменете й с ръце, докато вниматолно плъзгах тялото си по нейното, предизвиквайки със всеки милиметър от кожата й приятен импулс, който уквално я топеше в ръцете ми; исках я , желаех я и знаех, че точно в този момент имам възможнстатта да накарам и нея самата да продаде душата си едва ли не, заради удоволствието което изпитваше; признавам че не бях някой високо образован в областта любовник, но определено имах някой и друг трик в ръкава си;
*а и аз самия едва се сдържах да да не избухна от удоволствие - от една страна от допира на тази прелестана жена под мен, и от друга от радостта че доставям такова блаженство на момичето... жената която обичах повече и от живота си*
*най-нежниет й части горяха така силно че дори през панталона си усещах влага*

*замигах като бухал на силно слънце и усетих приятния вкус на устните й; погалих я по разкошната коса и се усмихнахх в отговор*
- Добро утро и не теб, съкровище. Добре съм... малко уморен и отпуснат, но определено съм добре. Може да прозвучи като шехга, но си истинска богиня в леглото.
*двамата се засмяхме и се надигнах от леглото и затарашувах попода за дрехите си*
- Първо аз или първо ти ще минеш под душа?

*ухилих се лукаво и я прегърнах*
- Обичам когато мислим еднакво. - прегърнах я и я целунах.
*изчаках да се отпусне в прегръдките ми и я изненадах; наведох се рязко и я подхванах рязко: тя се облещи и изпищя и когато я понесох на ръце се разсмя силно и жизнерадостно; смехът и беше като ручейче; най-красивият който бях чувал*

*оставих водата да се стича по съвършената й фигура; след това не виждах, понеже вода и коса ми влезнаха в очите; за малко се стреснха какво става, но се беше оказало че тече отгоре ми, а така се бях зазяпал, че не бях разбрал какво става;*
*плъзнах ръка по стената за да намеря гъба, но напипах нещо друго; Мери се беше подпряла съшо на стената и неволно бяхме допрели длани; тя се обърна и ме погледна с нейните красиви очи и за миг всичко изгасна за малко; двамата се усмихнахме и сплетохме пръсти някак несигурно и плахо, сякаш бяхме влюбени ученици, скрили се в съблекалните след училище*
- Мери... Обичам те, звездичката ми...

*коленичих до нея и поставих ръка на корема й; двамата се спогледахме и някаква омиротворена радост ни изпълни*
- Сигурна ли си че нямаш нищо против, ако малко намаля страданието ти?
*прегърнах я и пожелах болката й; усетих как животът в нея запулсира и излъчва към мен негативната енергия; погълнах я без да есе замисля и ме преряза прз корема и слабините, сякаш ме пронизаха; намръщих се леко и издадох тих хъхрещ звук като че ме душаха*
- Има ли подобрение?