Кулата Ашенвейл

Това е кулата с Кабинета на Архиканцлер Малфурион Стормрейдж, директор на Пикуик.

*след часовете в Пикуик, Двамата с Мерилин вървяхме през коридора към "леговището на звяра" както се изразяваше Гил Бейтс*
- Както казах, учениците ни ще видят звезди по срет бял ден за да се сблъскат тренираните възпитаници на Пикуик. Ако този жабест смотаняк е решил да ни унижи с този смотаняшки номер, нека му е за урок с кого се е захванал. Нашите момчета и момичета ще го разпердушинят. Понишли как се разпищяха като момиченца, когато се криехме Червения Елфически Воал в Статуите в Пегасъс Плац? Ето толкова му струват малките загубенячета

-Не, той ще разбере с кой се заяжда. Не е намерил човек, който е на неговото ниво и е решил да се заяжда с нас, но вие сме много над него.
Скоро стигнахме до кулата на стареца и почукахме на вратата. От вътре се чу един стар и тих глас. С Алистър влязохме вътре и Малфурион ни даде знак да седнем.
-Мисля, че знаеш защо сме тук Малфурион.
-Разбира се. Заради малкото предизвикателство, което ви отпратих.
-Незнам какво си намислил, но аз не мисля да ти играя по свирката. Разбери, че си само един грохнал старец, който се чуди само как да ми лази по нервите.
-Може да съм старец, но не бях аз този който попита на времето дали да основеш академията с онзи Дредмастър или там както беше.
Ал се прокашля и аз побързах да го представя на професора.
-Нека ти представя Алистър Дредмастър, Грандмастър и мой бъдещ съпруг.
-Съпруг?-Възкликна стареца.
-Да и без повече въпроси. Сега не сме дошли да обсъждаме това, а това че си се заинатил да съсипеш Рейвънууд.
-Не искам да ви съсипя, а само малко да ви подразня.
-Не ти си луд, стар, изперкал старец, който просто се чуди какво да прави. Нямаш ли си по-добро занимание от това?
-Може и да има, но не ми се търси. Вие сте ми по забавни г-це Сантяго.

- Чакай! Ако това разбираш като забавление, защо не го направим по-забвано.

*погледнах Мерилин и я запитах само с поглед дали би ми се доверила; от сериозния и поглед и топлотата в очите й, прецених че ми се доверява*

- Професор Стормрейдж... - започнах аз

- Кой сте вие, господине? - попита ме студено директора

- Аз съм Алистър Дредмастър, преподавател по...

- Значи нищо повече от човек от масовката? Поредният подчинен? - той премести поглед към Мерилин - Професор Сантяго, да виждате около мен мой колеги учители? Не! Защото съм ги научил къде им е мястото, а не се сдушавам с работниците си. проявете повече уважение към мен и спрете да водите секретаря си на частните ни аудиенции.

- Аз не съм й секретар - изсъсках аз, вече почти извтън кожата си от гняв, - Аз преподавам, за разлика от вас, който до колкото ми е известно си седите в кабинета и се занимавате със канцеларска работа, защото сте прекалено стинсат за да си наемете секретар!

*найспокойно той ме изгледа и заяви със най-студения и презрителен глас който бях чувал*

- Ще съм ви благодарен да не се изказвате сякаш вие сте директор на Рейвънууд. Не виждам причина да се самоунижавам, като говоря официално със треторазряден учител в дребно, едва проходило училищенце.

-За твое сведение той не ми е секретар Малфурион. Той ми е достатъчно близък, че да дойде с мен. За разлика от теб аз имам нужда от някой, който да ми помага, а както се изказа г-н Дредмастър ти не правиш нищо освем да си чешеш брадавиците и да се заяждаш с Рейвънууд. Не, че нещо, но не забравяй коя съм аз.
-Да, ти си "богиня". Като си богиня си стой на небето, а не се фръцкай сред смъртните. Такива като теб нямат място сред нас и на всичкото да се мислят за нещо повече от нас.
-Не се мисля за нищо повече от "вас". Може да съм богиня, но не се фукам с това. Исползвам дарбите си само и единствено с добри цели. Никога не бих наранила някой, особенно пък ако е невинен.
-Виждам, че си същата скандалджийка като едно време. Защо не си вземеш кученце и си го развеждай покрай световното дърво. Може пък тогава да изпуснеш парата и да обмислиш добре действията и думите си.
-Ти май направи всичко това с едничката цел да дойда тук и да ми лазиш по нервите. Тази няма да стане или ще спреш всичко това или ще те хвана за брадата и с нея ще изметеш цялата академия. Не съм дошла тук, за да си изправяме колците, а да се разберем като цивилизовани хора и да прекратим този фарс. много добре знаеш, че учениците ми все още не са готови за подобни турнири, но все пак отправи предизвикателстовото. Според кодекса ако имаме самочувствие ще приемем и това и направихме, но не можеш да го причиниш на децата. Те не са виновни. Това си е война само между теб и мен.

- Добре, превелики и високомерний, Повелителю на Хилядата бръчки. С цялото си уважение ти заявявам, че това ще е първия и последен Междуучилищен турнир, в който Пикуик и Рейвънууд, ще участват едновременно.
*дъртия прилеп вдигна вежди с явно не разбиране*
- И какво значи това? - изгледа ме с такова презрение, сякаш бях нещо гадно на подметката му
- Това е един последен решаващ турнир. - заявих аз и го посочих - Предлагам ти залог. Битка в най-висша форма! Само Магия, без допир. С участието на Учителите. И директорите. Победителят ще бъде признат за вечно победил и подчинил второто учулище. И повече никога няма да се обявяват турнири между тях.
*Стормрейдж ме гледаше малко объркан*
- Съзнаваш ясно, че ще бъдете ужасно унизени ако победим, нали?
- Ако, професор Стормрейдж, ако! - озъбих му се аз
*след известно замисляне, той заяви*
- Много добре. Приемам. Когато спечелим, ще поискам нещо в замяна - Искам всички скапани помиари да бъдат разкарани от магьосническата образователна система.
- Помиари? - промигнах - нямаме върколаци ако това намеквате....
- Не, тъп получовек! - кресна внезапно директорът, - Ето за това, професор Сантяго, не искам да назначавам кой да е! Всички тези потомци на джуджета, елфи и вампири... те просто не са хора, а отпадъци от кръвосмешения. Когато победя аз, искам всички, които нямат чисто човешки призход да бъдат изхвърлени. Включително и този нежен клоун тук

-"Всички тези потомци на джуджета, елфи и вампири... те просто не са хора, а отпадъци от кръвосмешения. Когато победя аз, искам всички, които нямат чисто човешки призход да бъдат изхвърлени."-Измрънках аз под носа си.-Нали съзнаваш, че ти никога няма да победиш и моля те не обиждай приятелите ми пред мен.
-Понеже се съюзяваш с такава паплач, затова пропадаш мила моя. По-възрастен съм от теб и знам много повече от теб с какви "същества" да дружа. Те са някакви отрепки с неопределена кръв.
-По възрастен от мен на външен вид Малфи, но не и на акъл и години. Имам много повече опит от когото и да било. Нищо лично, но след някой и друг ден ще умреш докато аз ще живея вечно. Моята академия ще запази същноста си, а твоята-един господ знае какво ще стане с нея. Неискам повече да споря. Мисля, че се разбархме и няма какво повече да обсъждаме. Турнира се отменя или не? Само това искам да знам.
-Не!-Отвърна той с твърд и дрезгав глас като одари силно с юмрук.-Ти...Ти малш от кабинета ми и си вземи слугата с теб. Не ми се мяркай повече иначе ще те убия и ще залича твоя приют за бездомни животни.

* едва се удържах; вместо това погледнах притеснено Мерилин,; очаквах да го разбие на атоми, но тя само се усмихна презрително, стана и си тръгна*
- Мери... - понечих да
- За теб е Архиканцлер, робе - една вена изкочи на челото на другия директор, - Поне в мое присъствие, ще се научиш, кой командва парада, слузест получовек.
- Каква е стихията ти, Стормрейдж? - погледнах го злобно.
- Живот - отвъна не възмутимо той. - И понеже съм изключително надарен, съчетах мощта си с изкуството на Бурите, за д съм възможно най-недосегаем при пряк слбъсък.
- В такъв случай, предизвиквам теб на първото турнирно изпитание между учители. Само аз и ти...
- Да смачкам един нечистокръвен? За мен няма нищо по-лесно от това. Време е да ти покажа какво умее истинския чистокръвен човек. А сега се махай от кабинета ми, преди да съм те изритал лично.
*кръвта забумтя в главата ми като боен барабан; но не биваше да стигам до провокация; вместо това предпочетох, да си стегна брънката и да тръгвам след Мерилин*