Храмът на Ра

Това е Храм на Бога на Вселенския Баланс - Ра

Стража - фамилия Каранаан (семейството на бъдещата Клеопатра)
Жреци - фамилии Алрик и Джезрет

Тримата влезнахме в пирамидата и поздравихме Мерилин Сантяго. Архиканцлера ни киммна и ни пусна да заемем местата си.
Чиновете приличаха на ниски масички от тъмно дърво, толкова ниски, че се наложи да изпосядаме на пода за Да са ни удобни. Рупърт и Дороти сплетоха крака, имитирайки позата на учителя, но огромните ми и груби ботуши, не бяха способни на това.
За това просто седнах и протегнах крака под масичката. чувстват се извън редно глупаво.

Позасмях се на позата на Роланд, но бях благоразумна и не се изсмях на глас. И аз бях минавала през подобни ситуации и определено не ми хареса.
Огледах се и се зачудих как ще пиша, като нямаше нито мастилници, нито писалки, нито дори мъгълска химикалка.

Влязох и поздавих с една ръка Професор Сантяго и с дръгата събрах ръкава си и си избърсах челото.
- Добър вечер, професоре. Извинете че съм потен, но на вън е ужасна жега!
И потреперих. За разлика от външните атмосферни условия, в храма беше приятно прохладно, даже студено. Главата ми почти пупепе в светлината на няколкото отвора в тавана.

Влязох в задушната стая и веднага отворих прозорците, но от вън влизаше още по-голяма жега. След мен влязоха учениците, които се бяха записали за моят час и се настаниха на местата, които си избараха.
-Приятно ми е да се запознаем аз съм г-ца Сантяго и ще ви преподавам по баланс.-Представих се аз.-Знам, че не ви се учи още от първият ден затова аз само ще говоря и записвам на дъската, а ако някой от вас прояви желание може да си води бележки.
Застанах пред дъската и записах първото заглавие:"Баланс Ин и Ян", след това започнах да говоря.
Символът на дао изобразява взаимодействието на противоположните и тяхното хармонично равновесие. Наречен е "Ин и Ян" и е станал популярен в цял свят. Това древно изображение прекрасно илюстрира кръговрата на противоположностите.
Live/живея, съществувам/<--->Evil/зло,вреда, беда/
Името"Ин и Ян" не е само име на символа на Дао. То олицетворява същността на хармонията, баланса и поляритета на противоположностите, необходими за да съществува всичко живо./мрак-светлина, мъж-жена, огън-вода/
Спрях да говоря и записах следващото заглавие7"Древен китайски ръкопис".
Във всяка от двете форми-тъмнина и светлина, има частица от противоположноста. Според даоизмът, за поддържане на равновесието трябва някакво количество от едната противоположна сила да се съдържа и намира в другата. Точката от символа"Ин-Ян" символизира, че едната противоположност не може без другата. "Ин-Ян" хармонията описва кръговрата и същността на живота. Всичко съществуващо може да се прости до тази основна символична форма. Противоположностите се обединяват и само тяхното равновесие и хармоничност могат да създадат концептуалното колело, което въртейки се на микро или макро ниво, поддържа равновесие в света.
-Сега ще начертая една таблица, а вие ако желаете я чертайте. Не ви задължавам и ако искате я учете. По-добре ще е да я научите.
Щом свърших с чертането се обърнах към учениците и ги попитах дали имат някакви въпроси.

Понеже не си носех принадлежности за писане запаметих всичко на изуст, докато слушах. В ордена ни учеха да запаметяваме молитви като ни ги казваха много по-бързо и на Древния език, а ние нямахме друг избор освен да ги учим преди да е станало късно.
След като си ги повторих на ум, стана и си тръгнах, козирувайки на директора. Мерилин ми се усмихна в отговор.

Записвах в тефтерчето си бързо. Преди да науча за Рейвъууд, бях работила като секретарка в една кантора за недвижими имоти и ми бяха диктували далеч по-дълго и бързо, за това успях да запиша всичко до последната буква
Станах и кимнах усмихната мило на учителката, след което забързах навън

Заграцах с перото си като побеснял. Дращех, съкръщавах предописвах.... намерих се в чудо, понеже не исках да пропусна нито една подробност, особено от както Патрик ми каза за Магическия турнир след седмица.
Когато записах, побързах да навия рулото пергамент, забравяйки, че трябва да изсъхне. На пъхах го в джоба си (където между впрочем той се смачка ужасно) и махнах на Мери сантяго, после побягнах след другите, без да забелязвам че на носа ми имаше голямо петно от мастило.

Всички си трйгнаха и от гърдите ми се откъсна огромна въздишка. Най-накрая свърши часът и нямаше да стоя и минутка повече в задушната стая. Затворих прозорците, избърсах дъската, подредих си всичко на мястото и излязох от стаята. другият понеделник пак ще трябваше да дойда и със сигурност ще се седи повече от сега. Не им дадох домашно като за първи ден така, че ми се отдаваше много време за почивка и релаксация.
"Към Рейвънууд" си казах на ум и тръгнах натам.

Влезнах забързано, Влачейки Рупърт и Дороти
- Много се извиняваме за закъснението, професоре.
Опитвах се да ги оправдая, до колкото мога, но не ми се одаваше.
Стоварих ги на местата им и седнах до тях

Дръпнах ръката си недоволно и се намръщих
- Не дей толкова грубо, Роланд. Все пак не съм ти мома за селски танци на пролетния празник.
Не му се сърдех наистина, по-скоро бях разочарована, че някой трябва да ми напомня че съм закъсняла за час и то като ме влачи като чувал с картофи през знойната пустиня.

Отпуснах се на мястото си и започнах да вадя от джобовете си мастилница, пергамент и парче лоена свещ, която позяпах известно време, после прибрах в джоба си и извадих на нейно място паче перо, малко смачкано, но поне можеше да се пише с него вре още.
- Не можем и да му се сърдим, Доти - заявих разсеяно докато си намествах пергамента на коленете. - Все пак закъсняхме и той трябваше да ни потърси.
Зачаках да чуя урока си с притаен дъх.

Мери днес не беше в добро настроение. Влезе в класната стая и стовари на бюрото си една камара с книги.
-Днес ще говорим за баланса между истината и лъжата. В един древен ръкопис пишеше нещо за истината и лъжата.
Мери извади една книга и зачете.
Казват, че болката от истината е остра и дълбока- със своята справедлива дързост и непреклонна категоричност- но отшумява бързо. Kазват, че болката от лъжата е още по- остра и преследва цял живот.
След това остави книгата и започна да говори други неща.
Понякога се опитваме да прикрием лъжите си, като ги определяме като добро или благородство,но всъщност точно тази доброта не е ли чиста проба егоизъм? Но в същото време, не са ли добро, защото са най- краткия път към доброто? Та лъжата е най- лесния път до собствения, приказен, мечтан свят, в който по презумция сме щастливи, в който не съществуват отговорностите и дълга,лоялността и ценностите, не съществуват болката и задръжките, не съществува вината или съвестта. Сигурна съм, че няма човек, който да не е изричал поне една мъничка лъжа. Онази безобидна и благородна мъничка лъжа- най коварната. Защо ли? Ами просто защото е човешко. А тя носи след себе си лавина от лъжи, лъжите почват да идват една след друга, за да оправдаят собственото си съществуване. Докато в един момент се е стигнало до огромни и безсрамни лъжи, от които не можеш да се откажеш на никаква цена, не можеш да изгубиш сладостта от двойната заблуда. Често лъжите ни са насочени по- скоро към нас отколкото към другите. Обикновено не лъжем, за да нараним някого- точно обратното, за да му спестим някаква болка или разочарование. Но дали във всяка една ситуация, когато вярваме, че лъжем другия, не лъжем повече себе си. А какво по- голямо престъпление от самозаблудата- нима тук лъжата не губи всяка позитивна своя светлина.И не се ли преражда тя в жалък страх от реалността и непреодолимо желание за нова доза идилична илюзорност? Какво печелим с една лъжа- дяволитото усещане за грях, към което човек по Адамов пример се стреми. Или онази безпределна свобода и възможност да осъществяваш мечтите си на всяка цена, онази безкрупулност и безпринципност, която повежда собствената амбиция на Аз-а. Парадокси..
Рано или късно обаче истината се изправя, измъква се изпод купчината камъни, с която старателно сме се опитали да я затрупаме. И брутално ни изкрещява в лицето, че не сме нищо повече от един страхливец, който се е опитал да има повече от собственото си съществуване, повече от идеалното щастие и да бъде повече от действителната си личност.. но не е успял. Да- всяка лъжа завършва с неуспех. Иначе би била истина.
Щом приключи с дърдоренето поглледна учениците и им се усмихна.
Така днес мисля да не ви оставям без работа затова искам за другият понеделник да ми напишете кратко есе за това какво е за вас истината и лъжата. И дали според вас има благородна лъжа. Е, това е за днес. Щом приключи с урока и каза какво ще е домашното изчака учениците да съберат вещите си и да излязат. Не се забави много и Мери също събра вещите си и напусна стаята.