Криптата на Вечната Тишина

First topic message reminder :

Това помещение е приспособено за учениците-некроманти за обща стая и спалня. Наложи се да преградим и да разширим с магия тук-таме....

Spoiler:

Щом понечи да хване на някъде, я пипнах за рамцето и хооп я дръпнах обратно.
- Ааа, не, не, не... - поправих я моментално. - Тия работи не се правят на тихичко и скришно местенце в спалнята.
Окашлях се и се замислих дали не говоря двусмислено.
– За да се научиш да работиш с магията си, трябва да действаш като мой ученик. За целта искам да се научиш да действаш при полеви условия. На кратко казано - искам да излезем и да се упражняваме при реална опасност. За целта искам ти и аз да излезем и да свършим една полезна дейност. За целта първо трябва да ти задам сериозен въпрос.
Погледнах право в очите ѝ и попитах:
– Съгласна ли си да се облечеш в кимоно и да идем до едно село в Средновековна Япония?

На лицето ми се появи една широка усмивка, която ме накара да засияя като слънчице. Без да казвам каквото и да е било, се отскубнах от ръцете на професора и се затворих в спалнята, като хвърлих жезъла на леглото и започнах да ровя в нещата си. Последното семейство, в което се бях родила, имаха доста пари и ме бяха правили на училищна екскурзия в Япония, където си бях купила някаква подобна глупост, която ползвах за халат, защото бе ужасно удобно и също така бе сатенено.
Бързо се съблякох, като останах само по нежно малко по-спортно бельо, което стягаше хубаво гърдите ми и бе невероятно удобно. Не исках да ми е горещо, затова не сложих нищо повече, а само новата си дрешка. Разбира се, не можех да тръгна просто така, затова седнах пред огледалото си и извадих един куп гримове и какво ли още не. Вдигнах небрежно косата си и тъй като не можех да изневеря на стила си, сложих и диадема. Докарах доста светъл и все пак донякъде нормален тен на кожата си, който не изглеждаше прекалено изкуствен, но разбира се, внимавах да не прекаля.
След половин час вратата се отвори и видях професора си, който едва не беше заспал на дивана. Усмихнах му се леко и сдържано, но накрая просто не се сдържах и показах зъбките си, като се завъртях и изчаках да чуя мнението му. разбира се, от жезъла нямаше и следа, но той си бе доста добре скрит под дрехата ми, на достатъчно удобно място, от което можех да го извадя бързо, ако се наложеше.

Spoiler:

Плеснах с ръце и дрехите ми моментално преминаха в нов вид. Ухилих се на момичето и кимнах:
– Много добре. Как се чувстваш така облечена?
Погледнах през през прозореца, скоро щеше да се стъмни наистина, за това предпочитах да действаме бързо.
- Остава само да идем до портала в световното дърво в атриума. Останалото е въпрос на простичка география.
Пъхнах ръце в ръкавите си и погледнах лукаво през рамо.
– Да действаме. Сега ще видиш, че не ви уча само на суха научна материя.Само казвам...

Spoiler:

Седях с леко отворена уста, когато видях какво направи. Не можеше ли да го направи и с мен, вместо да ме остави да се оправям повече от половин час, като по този начин най-вероятно бях отегчила и самия него. Защо ме учеше как да целя някакви гърненца, като всички бяхме наясно, че това заклинание щеше да е най-полезно на жените и определено щеше да направи милиони мъже доволни от това, че нямаше да им се налага да чакат отново момиче цял час, за да се оправи.
Последвах примера на професора си и тръгнах след него, като се опитвах да не се кикотя прекалено силно, макар и да бях сигурна, че и така ме чуваше. Нямах намерение да го карам да се чувства неудобно, но просто не можех да се спра, да не говорим, че едвам си поемах въздух. Не бях мислила, че ще го видя облечен по различен начин и все пак, щях да го приема, но това просто беше … дори и аз нямах никаква представа как да го нарека.
Най-накрая осъзнах, че прекалявам, а и нямаше да е вечно миличък, затова и млъкнах, като продължих да го следвам, надявайки се никой да не ни види. Не знам защо той винаги бе така спокоен, но аз просто се паникьосвах непрекъснато и не можех да се успокоя. Щеше да е по-добре, когато се махнем от училището … тогава щях да ставам поне за разговор.

Влязох в стаята видимо ядосан. Нямаше никого.
- Не може това да е последното им решение.
Бях изгонен от Лигата, според тях бях неуравновесен и неконтролируем, което ме правеше потенциална опасност за всички в Лигата. Бях ядосан и същевременно тъжен за един ден скапах авторитета си до нула, но аз си бях виновен. Беше крайно време някой да ме приземи на земята. След като осъзнах всичките грешки, който бях допуснал през последната година, успокоих се и седнах на канапето. Главата ми кънтеше като камбана на катедрала, разтрих слепоочието си и започнах да мисля по трезво. Пляснах с ръце и костюмът ми изчезна на негово място имаше сини дънки, кецове, тениска и кожено яке, с които да си призная изглеждах по добре.
- И като си помисля, че се държах като задник вчера.
Вече започвам да полудявам, щом си говоря сам. Изведнъж подскочих като ужилен. Дред ще ме убие. Унищожих щаб квартирата на Лигата на излизане. Това сигурни ще постави дипломатическите отношения с Академията на карта.
- Този път ще ме убие!
...

Занесох Жев в спалните и я сложих да си почине. Изчистих листата и малкото кал по нея с магия и я завих. знам, че не съм от типа грижовен ментор както е Линда Уу. Но сега имаше нужда от млако грижовност.
Кеснах на един стол, на който момичетата сядаха за да си слагат или слагат чорапите. Погледнах лампата. беше слабичка, но ставаше.
Погледнах я и се усмихнах с надежда да ме погледне.
– Хей... добре ли си?
Клишеееееееее

Макар и заспала нямаше как да не обърна внимание на думите му, които веднага ме изкараха от сравнително спокойното ми настроение. Все още не можех да се отпусна до толкова, че да заспя напълно, както всеки останал ден, когато бях толкова изморена. Най-голямото спокойствие, което изпитвах след случилото се, бе докато се притисках в него и знаех, че той е до мен, но сега усещайки го толкова далеч, това спокойствие изчезна по-бързо и от цигарен дим … остана само спомена и аромата.
- Ако просто ще седите тук, за да ме зяпате и ще ми мърморите, колкото да не мога да заспя, по-добре си вървете – казах с изтънял глас, като ми ставаше все по-трудно да говоря, сякаш отново щях да се разрева.
Затова и му обърнах гръб … не исках да ме гледа така, а и бях сигурна, че ще предпочете да си тръгне. Като начало, бях наясно, че няма желание да си легне до мен, а и все пак бяхме в момичешките спални. Пени и още две момичета спяха непробудно или поне така изглеждаше, а той нямаше да си разваля репутацията с мен. Представете си само какво щеше да бъде, ако заспим прегърнати и всички ни видят на сутринта.
Ако наистина искаше да прекара нощта до мен … макар и като загрижен ментор, щеше да ме заведе в неговата спалня, където щяхме да бъдем далеч от чуждите очи и критики. Вместо това, той предпочете да ме заведе в стаята ми и ми бе ясно, че възнамеряваше също да се оттегли в своята спалня, за да си почина … от всичко случило се, а може би и малко от мен.

Отпуснах се назад в стола и се подсмихнах. Изглежда въпреки шока все още беше арогантна, дори сега се държеше по-настъпателно. НО подозирах че се преструва за да ми изкара акъла и да се махна. Допрях длани и погледнах през рамото си. Пени и Марая Стингър си дремеха а последното момиче не виждах в тъмното. Допрях длани и оставих халата си да се превърне отново в учителката ми униформа.
Отпуснах се назад и опрях гръб в стената. На сутринта, щеше да се разбере какво се случва. Все пак използвах дребното заклинание на самата Женевиев и се слях със сенките.
На сутринта ученичките се изнизаха, без да будят Жев. Истината беше че Пени имаше работа в потъналия град, да рови още за Грим, а Марая си прекарваше времето в това да заглавиква наместника на Потъналия град с глупости. Аз си седях кротичко на мястото си и изчаках да се изнижат. После погледнах към леглото на Жев и търпеливо започнах да я гледам като бухал мръвка.

Така и не чух как излезе от стаята, но и не посмях да се обърна отново, за да видя дали все още е там. Най-вероятно бе излязъл така тихо, както и бе влязъл, за да не събуди момичетата, а аз просто се примирих с това. Истината беше, че колкото и да се опитвах да го изгоня, ми се искаше ужасно много да остане и дори да си легне до мен, за да ме прегърне.
Исках да го усещам близо … да знам, че е до мен и че няма да ме изостави, както направи в селото. Знаех, че не ме беше зарязал и все пак, ако не бях останала сама в къщата, никога нямаше да тръгна да го търся. Не можех да обвиня за всичко него … знаех го и все пак така ми се виждаше толкова по-лесно.
След дългото премисляне, най-накрая успях да заспя, но не достатъчно дълбоко, че да не чуя момичетата, които се оправяха. Нямаше никакво шушукане или странни коментари, затова и стигнах го заключението, че до леглото ми вече нямаше никого. Така че щом излязоха от стаята и останах сама, заспах отново, като този път малко по-дълбоко, което за моя изненада доведе до един доста еротичен сън.
Знаех, че съм се въртяла нервно в леглото, защото щом се събудих, цялото ми тяло бе обсипано със ситни капчици пот. Спомена за целувките и докосването му ми изглеждаха така реални, че можех да усетя пулса си между крачетата, където бе станало доста горещо. Напрежението ми преминаваше по цялото ми тяло, а това че бях съвсем сама, ме наведе на мисълта, че е време да го освободя.
Затова и легнах по гръб, като все пак останах завита, ако някой решеше да се върне, затворих очите си, като се сетих за красивия сън, в който бяхме в задния двор на къщата. Горещата вода само допринасяше и ние да се разгорещим, а спомена ме накара да прехапя долната си устна и леко да се усмихна. Ръчичките ми се спусна по халата, с който все още бях, но щом сгънах крачетата си в коленете и ги разтворих леко, пръстчетата ми усетиха, че съм без бельо. Бях не само гореща, а и мокра, затова просто си представих, че ръката там е нечие друга и несъзнателно пуснах долната си устна, като от там някъде излезе един нежен и продължителен стон.

Понеже ми омръзна да седя като препариран. Развалих заклинанието. Отидох до прозореца и после обратно, като се протягах. Свалих наметалото и сакото, след което се проснах на едно кресло в другия край на помещението. Притеснявах се, защото ми се стори че тя спи неспокойно. Притесних се дали шокът не я е накарал да сънува кошмар. Но предположих,че ще я унижа със своето съчувствие, от колкото да я успокоя. Прецених, че трябва само да я оставя сама да се оправи. Седнах и свалих ръкавиците си. Преплетох пръсти и я погледнах сериозно.
Внезапно усетих, че нещо не е наред. Дали не беше будна? Вгледах се в издутините по одеялото и се помъчих да си представя какво ли става отдолу.
Едната ми вежда скочи едва ли не до темето. Какво прави да не би да...
Плътна червенина плисна по лицето ми и отклоних поглед. Гледката ме изкара от равновесие. Първият ми порив беше или да я прекъсна, или да изляза незабелязано. Но тогава....
Погледнах обратно. Тя не знаеше че съм тук... може би...
Отпуснах се назад и плъзнах ръка по слабините си... усещах леко напрежение... нищо не ми пречеше да...

Започна да ми става все по-горещо, а и беше излишно да споменавам колко хубаво ми ставаше. Пръстчетата ми преминаваха нежно между „устничките” ми, като после се връщаха нагоре все така мокри и галеха най-нежната част от тялото ми. Бях толкова възбудена, че венереното ми хълмче беше изпъкнало напред, сякаш случайно мога да забравя да го даря с ласки.
Едната ми ръка се зарови в косата ми, като леко я подръпвах, което за момент успя да изненада и самата мен. Другата продължаваше да ме гали нежно между краченцата, докато завивката започна да се спуска на една страна. Първо се откриха ходилата ми, като се виждаше как нервно сгъвах пръстчетата на крачетата си, опитвайки да задържа оргазма колкото се може по-дълго. Завивката продължи да се свлича, като започваше да открива и една доста по-пикантна гледка, но за жалост не се бе свлякла достатъчно, за да може да се види и за сега всичко бе прекалено тъмно, за да бъде различено.
За сметка на това, сама махнах завивката от гърдите си, тъй като ми бе станало прекалено горещо и вече бе спряло да ме интересува, дали някой щеше да се върне. Ръката ми, която до преди малко се намираше в косата ми, вече разтваряше горната част на халата, като се наслаждаваше на мекотата на облите ми гърди, които най-накрая останаха голи. Върнах ръката си до устните, като облизах и засмуках двете си пръстчета, които след малко се намираха върху настръхналото ми зърно и ме накараха да започна да стена все по-често.

Другата вежда последва примера. Замръзнах, загледан в нея. Изглежда много се беше разгорещила, защото това което виждах беше неестествено, нямам прекалено наситено с действия. Не можех да преценя какво да правя. Струваше ми се все по-неправилно и погрешно да не кажа, че съм тук в момента. Замислих се дали да не си тръгна...
Потрих вече усещащата се издутина на панталоните си. Усещането беше изпълнено с вътрешна жега, сякаш в тялото ми течеше лава, а не кръв. Замислих се дали да не се освободя, докато го прави. Устата ми пресъхна. Тя отметна завивката! Настръхнах от ужас, дали няма да стане. Но тя продължаваше "шоуто" без да прекъсва или да поглежда към мен. Не можех да търпя повече.
Понечих да стана. Не можех да си позволя това. Не тук, не сега, не така. После обаче си помислих...
БАвно отворих ципа на панталоните си и пак погледнах към нея. Сигурно щях да горя в ада за това. Извадих, каквото извадих и леко го потрих с ръка. Почти ме болеше, толкова се беше втвърдил.

Простенах за пореден път, когато вече ми писна и прости избутах завивката, а тя се свлече ненужна на земята. Крачетата ми се разтвориха максимално, като трябваше да си сляп, за да не можеш да видиш какво точно се случваше. Най-накрая развързах и халата, защото единственото място, което успяваше да покрие, бе пъпчето ми, а сега и там го нямаше. Единствения плат бе останал по ръцете ми, но нямах никакво желание да спирам удоволствието си, за да се събличам напълно.
Ръката ми продължи да мачка все по-настървено гърдите ми, като ги редуваше, за да няма недоволни, докато другата вършеше доста по-деликатна работа. Продължих да заравям пръстчета между „устничките” си, колкото да ги навлажня, без да навлизам и милиметър, а после ги връщах отново нагоре, оставяйки ги да си играят с клиторчето ми.
Най-странното от всичко беше, че си представях как действието се развиваше във водата, след като ми бе направил масаж, но този път и двамата бяхме голи. Усещах как члена му се отъркваше нежно между стегнатите бузки на дупето му, а докато едната му ръка се наслаждаваше на това между крачетата ми, а другата си играеше с гърдите ми, устните му се намираха на врата ми. И все пак … нито във фантазията ми, нито във съня ми ме беше целунал по устните. Сякаш това щеше да бъде прекалено хубаво и да надхвърли най-еротичните ми сънища … просто всеки път щом се опитах да си го представя знаех, че няма да е така … че ще е много по-приятно и подлудяващо.

Гледах като хипнотизиран. Ръката ми леко се спускаше нагоре надолу, за да не ми личи какво правя. Не исках да вдигам шум, не исках дори да знае, какво правя. Страхувах се да не би да ме види, чуе или усети. ТОва би било направо катастрофа.
А ако е катастрофа, защо не си спрял до сега? Вместо това леко свих пръсти около ствола и леко стиснах около главичката, за да усетя приятния гъдел, който се зараждаше при това стягане. Дявол да го вземе...
Движех ръката си нервно нагоре надолу, без да откъсвам очи от нея. Усещах лекото пулсиране на вените, как сякаш цялото ми тяло се съсредоточаваше върху тази малка част от мен. Движенията ми ставаха по-забързани, по-отсечени, тялото ми започна да се поклаща леко, сякаш се мъчех да обладая ръката, която си се движеше прилично добре и така.
Другата ръка се пъхна на свой ред и погали "куфарите" там и кожата им се стегна, сякаш като защитен механизъм. НО усещането беше много приятно и не исках да спра, просто продължих да ги стимулирам, сякаш имах нужда от стимулация при тази гледка....

С всяка следваща секунда исках още и още, затова започвах да се галя все по-бързо, но пръстчетата ми просто се изморяваха. Усещах лека болка в китката, която ми подсказваше, че имах нужда от малко почивка, но се опитах да се абстрахирам от нея. Продължих с последни сили и осъзнах, че ако прекаля, нямаше да успея да се насладя на оргазма, затова и се отказах, като реших да си дам малко почивка на ръката.
Не … не спрях да се стимулирам, а просто малко забавих темпото, докато ръката ми, която се намираше върху гърдите, отвори нощното шкафче. Започнах да бъркам изнервено, като от вътре падаха най-различни глупости от сорта на ароматни свещи, дневника ми и какво ли още не, но когато измъкнах ръката си, в нея се намираше любимата ми Играчка.
Истината беше, че до сега не бе влизала в мен, но нищо не ми пречеше да си играя с нея отгоре. Само с едно врътване на капачето и започна да издава тих звук, като цялото вибрираше, а аз го поставих върху клиторчето си, като започнах бавно да разтривам. Вибрациите започнаха да покоряват цялото ми тяло, а насладата бе толкова голямо, че стоновете ми започнаха да стават все по-силни и все по-накъсани, което просто предвещаваше края на удоволствието ми.

Облещих се. Ставащото пред мен беше прекалено. Ръката ми спря и аз притеснено преглътнах. Какво да правя? Да продължавам ли с глупостите?
Замръзнал и несигурен, почувствах,че желанието ми бавно отшумява, заедно с ерекцията. Смъкнах се почти легнал на креслото. Удоволствието да я гледам скоро се възобнови. до някъде подправено от от наслаждението че това, което правя е забранено.
Изместих ъгъла на поглед така че да се пада малкото ѝ съкровище на едно равнище с войника ми. Сега можех да създам илюзия, че се отивам в нея, без да го правя настина.
Горещото тяло, с приятни извивки, обляно в пот ме побъркваше само с вида си. Имах чувството,че мога да усетя топлината ѝ дори от мястото си.
Напрежението растеше, вече едва се сдържах.По дължината ми изпъкнаха вени, и имах чувството,че ще се пръсне от желание.

Вибрациите бяха толкова силни, че просто не можах да издържа на напрежението. Започнах да се извивам, като тялото ми приемаше формата на дъга и така изглеждаше още по-примамливо. Аз обаче мислех за нещо съвсем различно и за момент ми се прииска да навляза, но не исках първия ми път да е такъв … с някакъв заместител на мъж, докато се самозадоволявам, мислейки си за преподавателя си.
И все пак, очевидно нямаше нужда от навлизане, тъй като тялото ми ставаше все по-немирно. Ръката ми бе започнала да мачка грубо, а другата гледаше да държи нещата под контрол там долу. От време на време отлепях сладкото си дупе от леглото, като веднага щом достигнах своята кулминация, останах за момент така надигната. Всичко заглъхна и се чуваше единствено вибрацията от металното нещо, което все по-бързо трептеше, докато в един момент стона ми не отекна така силно в стаята, че най-вероятно се бе чул и в общата стая на спалните.
Беше доста звучен и продължителен стон, който просто не можех да сдържа, а когато най-накрая се отпуснах в леглото, пуснах играчката си и тя се изтърколи до дясната бузка на дупето ми, като продължи да вибрира. Аз обаче нямах сили дори да отворя очите си, затова с доволна усмивка на лицето си, продължих да лежа така безжизнено и да не му обръщам внимание. Бях усетила, че чаршафа под мен е повече от мокър, а аз се бях разгорещила толкова много, че имах нужда от един освежаващ душ, но щях да си дам още пет минути почивка.

Потреперих отново. Прибрах каквото имах и оставих все още пулсиращата ерекция да се уталожва в панталоните ми. Потресен от видяното, се изправих в стола си и закопчах ципа. Беше погрешно и съжалявах за видяното. Харесваше ми, при това доста, но последствията щяха да са ужасни, ако не се изплъзнех. Да не отварям дума за разликата между нас и за вероятния резултат...
Изтрих малкото пот по челото си и тръпна на страх и себеотвращение се натресоха в съзнанието ми. Почувствах се като воайор, като изнасилвач едва ли не...
Побързах да се загърна в мрака. Този ден, паднах не само морално, но и в собствените си очи. Щях да се помъча да забравя за това...Сигурно нямаше.

Останах наистина дълго време така, като за момент дори не се унесох в сън, но най-накрая се осъзнах. Надигнах се бавно и изморено, като изключих играчката си и я върнах обратно в шкафа. Набутах всичко изпопадало, като въобще не забелязах дневника си, който беше паднал от другата страна на шкафчето. Май щеше да е добре, ако го бях прибрала … бях писала доста интересни неща на него, което нямаше да е чак толкова хубаво за мен, ако някой го намереше.
Вдигнах завивката върху леглото, като накрая се съблякох чисто гола и хвърлих халата си отгоре. И без това всичко беше за пране, така че зарязах нещата, без да ги оправям и просто тръгнах към банята. Влязох вътре, като пуснах силно водата, която бе по-хладка, че можеше да се каже дори студено, но ми бе толкова приятно, че без да се замислям, се натиках под ледената струя. Оставих водата да отмие не само горещината и всичко, което беше останало по тялото ми след това преживяване, а и мислите ми, защото не бе никак добре да излизам така навън … трябваше да съм спокойна и уравновесена. И без това щяха да ме разпитват къде съм била и какво съм правила.

Отворих пролука и отново се оказах в спалнята. Облякох се и се оправих пред огледалото преди да е излязла от банята. Постарах се да не приличам на избягал от затвора, и макар косата ми винаги да изглеждаше невчесана, сега я пригладих малко.
Изчаках я да излезе от банята в една от училищните хавлии и подхвърлих, сякаш туко що съм дошъл:
– Добро утро, Жев!
Погледнах я и се усмихнах. Учудващо е колко усилия ми костваше сега тази усмивка.
- Как спа? По-добре ли си от след като се прибрахме от онова... нещо...

Възмутена? Бях меко казано възмутена, да не говорим как беше пламнало лицето ми и макар, че не се виждах, бях сигурна, че приличах на Дядо Коледа, както го рисуваха по книжките. За мой късмет, носа ми не почервеняваше заедно с бузите и все пак не беше просто от притеснение, че бях само по хавлия. Все още помнех, че му се бях показала гола и честно казано, не бях особено щастлива с тази моя постъпка, но предпочитах да я забравя, отколкото да продължа да се самообвинявам.
Огледах внимателно всичко и се надявах да не видя никъде нещо, което му е подсказало точно какво съм правила, а след като се успокоих за няколко секунди, го погледнах доста злобно. Нещо определено не беше наред и този път проблема ми беше той. Тъкмо си помислих, че с това преди малко ще съм по-спокойна и мила с хората, но той ми действаше прекалено силно, за да успея да го пренебрегна.
- Някога да сте чували, че това е МОМИЧЕШКА спалня? – попитах ядосано и нямаше как да забележа, че това или го учуди или просто не му хареса, а може би и двете – Ами ако бях гола? Следващия път можете да почукате, преди да влечете.
След като му се накарах, отворих гардероба и взех една закачалка, на която бях подредила няколко комбинирани дрешки, за да не ми се налага да правя това всеки ден. Влязох обратно в банята, като предпочетох да се преоблека там, а след това щях да му се накарам защо не ме е оставил да си почина. След снощната случка, нямаше да ми се отразят зле няколко дена далеч от неговата представа за премеждия.

Погледнах на страни и се изчервих на свой ред. Какво да ѝ кажа? Вътрешно се подхилих злобничко. Аз бях видял такова нещо, че каквото и да стане от тук на сетне не можеше да ме впечатли. Все пак реших да се направя на света вода ненапита и погледнах право в очите ѝ:
– Права си - промълвих тихо но ясно, - Беше непредвидено от моя страна.
Разбира се, можех да изтъкна това, че не ме вълнуват подобни неща. Че съм я виждал почти гола в горещия извор в Хаметсу. Да не отварям дума че я бях носил гола праз гората и я бях сложил да си легне снощи. Но сега въобще не бях нито в настроение, нито правото си да изтъквам подобни доводи, особено като се има предвид, че до преди малко се опипвах заради нея.
– Добре тогава - обърнах се с гръб и високата яка на плаща ми скри цялата ми глава. - Облечи се и тогава ще говорим.
Реших обаче да бъда гаден. Признавам,че все още пулсираща издутина в панталоните ми насочваше действията ми,но пък реших, че си струва:
– Или ако искаш - съблечи се. Все пак.... миризмата на станалото преди минути все още се носи във въздуха.
Наистина вярно си беше, че още долавях аромата на женственост и любовни сокове, а тя с вълчето си обоняние би трябвало направо би трябвало да я осмърдява до небето.

Разбира се, Дред беше толкова задълбочен в монолога си, че дори не осъзна, кога влязох в банята и затворих вратата след себе си. Не само, че не го чувах, но дори и бях прекалено съсредоточена, докато си слагах спирала, за да обръщам внимание на глупостите му. Кой знае за какво буботеше отново и най-вероятно щеше да ме кара да се упражнявам още или да не завлече в някое друго село, където да взема да науча нещо от живота.
Приключих с малко гланц и разбира се, не пропуснах да си сложа и диадемата, която бе любимия ми аксесоар и наистина рядко липсваше, да не кажа никога. Свалях я, когато ми се налагаше да ходя на някоя вечеря, изискваща по-строго облекло и за жалост, ми се налагаше да я махам, когато лягах да спя. Можеше да се каже, че я нося по-често, отколкото слагах бельо, което би изненадало доста хора, а останалите би ги зарадвало.
Излязох от банята с широка усмивка и вече доста по-дружелюбна, отколкото преди няколко минути. Сега се чувствах сравнително по-добре, като изключим това, че нямаше да ме остави да подишам и десет минути без него. На моменти започвах да се чудя, дали наистина имах голям потенциал или просто му беше приятно да се измъчва.
- Добре, готова съм – казах спокойно, без дори да ме е питал или канил където и да е, но преди да изляза от стаята, отидох до прозореца и го отворих широко – Не се сещат да отварят прозорците – казах възмутено, като бе ясно както точно прикривах.

Дрешки:

Spoiler:

Поклатих глава. Ако си седнал мен да лъжеш... нали бях тук, все пак. Не биваше по никакъв начин да ми излезе какво съм видял. Поклатих глава и поех през спалнята.
Ботушът ми сритка нещо. Наведох се и го взех. Приличаше на един нов тефтер от онези, които обикновено служеха на бизнесмените да си записват режима и срещите. Наведох се и го взех.
Погледнах към нея с известно любопитство и я попитах:
– Какво е това?
Подозирах че е нейно лично нещо. Беше неморално да четеш нечие тефтерче,

Тръгнах бавно пред него, като взех жезъла си, който седеше точно до леглото, но в последния момент осъзнах, че съм сама. Беше се спрял някъде и щом чух думите му, се обърнах и го погледнах подозрително, като загледах нещото, което ми показваше. Веднага щом погледа ми спря на тъмно синият ми дневник, сърцето ми започна да бие лудо, а лицето ми почервеня повече, отколкото щеше да почервенее, ако ме беше видял да се самозадоволявам.
- Това е нещо лично – казах пискливо и тръгнах към него, като видях как той направи няколко крачки назад, а аз се спрях и го погледнах умолително – Професоре … моля ви!
Протегнах ръката си към него, като започнах да дишам малко по-учестено и сякаш това го заинтригува. Погледна отново към дневника ми, а аз притъпих няколко крачки напред, като осъзнах, че няма никакво намерение да ми го върне. Сърцето ми просто щеше да се скъса, ако отвореше това и прочетеше всичко вътре, да не говорим, че нямаше да имам смелост да го погледна отново в очите.

Погледнах я ледено и присвих очи:
– Ясно... ако е дневник, те съветвам да го изгориш.
Признавам,че бях направо зле, но се налагаше да си призная - дневниците са опасно нещо.
Да вземе например самия смисъл на дневника. От всеки некромант се очаква да има тайни, но не и да ги крие. Когато пишеш дневник, ти записваш тайните си на хартия, някак затваряйки ги за по-късно. От една страна, можеше да се каже че ги консервираш, за да подсилят тъмната ти половина, но от друга ставах достояние на много по-голям брой хора от колкото на другите.
- НО ако зависи от мен.
И преди да е изтръгнала книгата от ръцете ми, се врътнах на пети и са изнизах припряно, сякаш ме гонеше крокодил.

Започнах да се въртя около него, опитвайки се да взема дневника си, но винаги се оказвах избутана зад гърба му. Бяхме като две дечица, които всеки момент щяха да се сборичкат, заради някакви си пълна глупост, но просто не можех да му позволя да чете моите глупости. Затова и щом видях възможност, го блъснах силно и той падна върху леглото ми, а аз го възседнах, опитвайки се да взема скапания тефтер.
- Спрете да се държите като дете! – казах ядосано, сякаш бях някаква бавачка, а отвътре всичко ми прескачаше.
Дори не обърнах внимание на това, че го бях възседнала точно така, какво и в кабинета му, когато бях изпила отварата, но сега исках нещо коренно различно. Продължавах да се боричкам с него, сякаш беше малкото ми тъпо братче, което ми взимаше дневника и обичаше да го чете на глас, а после да ми се подиграва. Затова и се борех с всички сили, като на няколко пъти успях да го одера по китките … май ръкавиците не бяха чак толкова лоша идея.
Най-накрая успях да го притисна силно към леглото, като хванах двете му ръце, но за жалост и моите бяха прекалено малки, за да хвана и двете му с една. Затова и се надигнах леко, опитвайки се да хвана дневника си със зъби, като въобще не осъзнах, че това нещо, което усещах да се завира в пазвата ми, точно между гърдите ми, беше брадичката му, а аз сама си бях виновна за това.

Забълбуках нещо под носа си и се свих. Нещото в лицето ми ме притесняваше... от части. Казвам от части, защото конкретна част от мен искаше внимание, още когато бяхме аз на стол а тя на леглото. Размърдах се и се извих за да изтърколя на страна. Сега разбрах, че трябваше освен ръкавиците да си махна наметалото, защото тоя проклет чаршаф се оплете и се наложи да се набера на жилите си за да я накарам да се претърколи. И наистина, претърколи се, заедно с мен и дневника и нощното шкафче.
Естествено проклетата мебел се изтърколи и се с отвориха всичките му чекмеджета и вратички. от него започнаха да падат моливи, тетрадки, дамски принадлежности, шишенца от отвари и металическата играчка от преди малко. Проклетият предмет ме хласна по главата и ме накара да издам неприятен пъшкащ звук, все едно ми идва или нещо подобно. Паднах върху нея и твърдата кожена корица ми бръкна в окото.
Въобще - цирк.

Лицето ми почервеня още по-силно, но не беше много ясно, дали е от срам или от гняв. Шкафовете ми бяха най-редовно разхвърлени, а точно този беше подреден преди няколко дена и когато видях всичко на земята, просто исках да го убия. Разбира се, нямаше как да не обърна внимание на играчката ми, която го беше фраснала в главата, а от това изпитах несравнимо удоволствие.
Разбира се, не очаквах да се озове върху мен, затова и когато това се случи, в първия момент не знаех какво да кажа, а и ме беше страх да мръдна. Рокличката ми се бе надигнала леко, а професора се бе наместил доста удобно между крачетата ми, което за момент успя да ме възбуди. И след като се нахоках на ум, осъзнах че всичко ставаше все по-зле, затова накрая го избутах грубо, изправих се и дръпнах роклята си надолу.
Вдигнах шкафчето, докато той все още се изправяше и накрая клекнах пред него сърдито, като реших да накажа професора с мълчанието си. Започнах да прибирам всичко изключително внимателно, като все още не бях прибрала някои неща, които май трябваше да скрия първо. Просто вече не ми се занимаваше с това и ако искаше да ми чете дневника, нямаше да го спирам, макар и да ми беше повече от неприятно да го прави. Е … надявах се поне малко да се трогне от това, че бях обидена, а и донякъде наранена от случилото се … точно в момента се чувствах гола пред него.

Станах триейки темето си. Май щях да имам цицина. Погледнах нещото което ме шибна по главата и сърдито изгледах металическата му обвивка. Дано беше изгорял при удара. Изправих се и пъхнах книгата в ръцете ѝ:
– Вземи си дневника, но се налага да го разкараш. В противен случай някой ще го прочете и може да използва написаното срещу теб. Например някоя от съквартирантките ти. Представи си че някоя от тях започне да злоупотребява с информацията.
Изправих е и започнах да събирам нещата. Погледнах я на криво:
– И какво е това? Грозна магическа пръчка от метал?