Къмпинг Зона

First topic message reminder :

Тук друидите ще опъват платка за да спят. Времето е приятно топло независимо от сезона.

Малко се стреснах от думите й, но тръснах глава и се разсмях.
- Да, професоре, това е много наблюдателно от ваша страна.
Побързах да млъкна за да не я обидя.
- Виждате ли тези остри израстъци около венчелистчетата - посочих малки, подобни на зъбчета израстъци по цветните листенца, - Това са шипове, които бях взел от сливови клони. Ако успея да променя само малко структурата на растението, ще е съвършено.
Ухилих се на професора и зачаках реакцията й.

Килнах глава на страни и се замислих. Беше направил какво? Бодливо растение? че розите вече си имаха бодили.
- Това е чудесно и показва голям напредък в работата ти над този род заклинания, Серен... - започнах от далече, - но искам само да те питам... за какво са нужни тези шипове въобще?
Вдигнах любопитно очи към лицето му.

Ухилих се на учителката си. Радвах се, че все още не разбира какво съм направил, защото това щеше да я впечатли още повече.
- Сега ще ви покажа - казах самодоволно и оставих растението и саксията му на земята.
след това влезнах вътре и се върнах с едно от перата си за писане. Внимателно протегнах перото и докоснах лекичко самият център на цветето. Листенцата се вдигнаха рязко и захапаха един вид перото. Чу се леко съскане и след това се отдръпнах. Перото беше разядено до там, където се бяха впили зъбите на цветето.

Малко притеснено наблюдавах как растението буквално изяде перото на Серен. Поклатих глава и нещо в мен ме притесни.
- Ами това е чудесно.... - започнах бавно и несигурно. - Но това не е ли умение на Пипокулата? Подобни растения са толкова редки и доста опасни, нима в правилника няма разпоредба, че е забранено да се ползват толкова опасни растения и да се изнасят извън Лабиринта?

Закимах отвърдително.
- Да, изрично го пише, но също така пише, че не е забранено да се взимат клонки и листа за изследвания. И мога да гарантирам, че това не е пипокула, която съм прикрил с илюзия като мушкато, а точно обратното.
Усмихнах се още по-широко на недоумението й.
- Това е мушкато, на което предадох някои от чертите на отровната пипокула.

Почесах леко брадичката си с пръст и после прехвърлих кичур светлоруса коса зад заостреното си ухо.
- Мхм, разбирам, Серен, и трябва да призная, че си се справил завидно добре с това, но...
Погледнах го малко притеснено.
- Защо?

Продължавах да се усмихвам вече почти налудничаво.
- Нима не го виждате и вие самата? - попитах озадачено, - Винаги сте ми казвала, че от самото начало на времето растенията са в постоянна битка за оцеляване? Не само защото има десетки видове тревопасни животни, но и заради самата дейност на човечеството. всички загиващо красиви видове цветя, които страдат заради индустриалното замърсяване и така нататък...
Наведох се над растението си към Линда.
- Представете си само, растения, които могат да отвърнат на удара, да се защитят. Тогава хората няма да бъдат толкова самоуверени. Още няколко подобрения и това растение, ще е злонамерено само към човешкия род.

Поразмърдах се на мястото си малко притеснена. Дали Серен се чуваше какво говори?
- Ами.... разбирам загрижеността ти за растенията и природата, Серен... Но не мислиш ли, че пипокулата е вече едно напълно достатъчно само по себе си растение с подобни умения. Още едно само ще е излишно, честно казано.

Поклатих глава малко притеснено, но си замълчах.
- Да, разбирам, че си малко стресната от подобна, почти революционна идея. носи представи само свят, в който няма войни, няма петролни разливания и замърсявания. И цялото земно кълбо ще живее в съвършена хармония между природа и магия. без агресията, проявявана о хората от самото начало. Вампирите в нощта, елфите в горите и джуджетата в планините. Съвършенство, което хората са съсипали заради алчността си. Сега може да бъде поправена тази несправедливост.

Поклатих отрицателно глава.
- Имаш право, Серен, но именно хората са променящият фактор, който тласка света към по-добро. Демоните биха отдавна погълнали този свят, ако нямаше хора, които да им се противопоставят. Трябва хубаво обмисляш всяко свое действие, преди да създаваш човекоядно растение, Серен. Иначе заплашваш да създадеш именно онзи дисбаланс, срещу които протестираш толкова упорито.

Поклатих глава и въздъхнах. Очевидно професор Уу споделяше порочната идея, която поддържаха хората, за да прикрият собствената си алчност и безскрупулност. Но ако продължавах да се съпротивлявам, непременно щеше да ме накаже или да ми отнеме мушкатото.
- добре, професоре, разбирам - отвърнах с безизразно лице и побързах да си прибера саксията в палатката, - Приятен ден.

Притеснено погледнах след Серен, понеже ми се стори, че е обиден. Опитах се да го повикам с ръка, но вече се беше прибрал в палатката. Помислих дали да не го последвам, но се зачудих дали това не е нарушение на личното му пространство. Би било много неприятно ако сега го засегна отново. За това просто го оставих, с надеждата да му се реванширам някак по-късно...