Атриумът

First topic message reminder :

Това е вътрешен двор, в които ще прекарвате свободното си време с ученици от други специалности

-Ама аз не искам да те бия.
Целуна го и му се усмихна. Измагьоса си една шоколадова торта и започна да яде.
-Изкаш ли?-Покани Ал.-Ако ли не добре, за мен ще има повече.-Оплези му се и пак го целуна.
Когато тортата свърши мери стана и изтупа трохите на пода. Отиде до едно изсъхнало цвете и само с едно докосване то се съживи отново за нов живот. Мерилин се усмихна и до него измагьоса още няколко цветя, за да не е самотно. На мига се разнесе аромат на цветя и Мери започна да се смее и върти.
-Красиво е.-Възкликна тя и задърпа Алистър да се присъедини към нея.

*усхилих се до уши и я хванах за ръката; после я завътех силно на едно място като танцьорка на фламенко*
- Не сме танцували заедно, знаеш ли?
*замислих се и я издърпах до себе си*
- Прекалявам с мъгълското кино а?

-Не мисля така. Искам да ме въртиш?
изведнъж тясната дълга до коленете рокля на Мери се превърна в червена отново дълга до коленете и стегната само в ханша рокля, която и при най-малкият повей на вятара се разпиляваше. Също така си отвърза косата и тя се разпиля като се спускаше по раменете й.
-Така по-добре ли е? На мен много ми харесва.
Духна лек ветрец и навсякъде се разля аромат на рози и розови листове полетяха навсякъде като някои от тях се оплетоха в косата на момичето.

- Можеш да се обзаложиш! - отвърнах с усмивка и се поклоних. Свалих наметалото и го оставих в тревата. Поклоних се на Мери и поех внимателно ръката й.
- Voulez-vous me honorés à l'honneur pour la prochaine danse, Miss ?
*опитах се да повторя магията на Сайръс от 29-ти. Заклинанието едвам се получи, но като за начинаещ призовител си беше направо постижение.

Разбира се малкото мозък на Мери я доведе в неудобно положение. Ако не беше подивяла нямаше да разкрие слабото си място. Тя не умееше да танцува и постоянно настъпваше Ал, а щом се случеше да улуче някоя стъпка се заливаше ог смях и пак сбъркваше. Накрая се отказа и с един замах на ръката спря музикага.
-Аз съм инвалид в танците. По-скоро ще си строша главата отколкото да изтанцувам един прост танц без грешка.
Пак се нацупи, но този път на себе си и седна на пейката.

*отворих уста няколко пъти на сухи, поле седнах до нея*
- А аз никога не съм обичал да танцвам. - признах неухотно. - Даж не исках да ходя на празненството за Вси светии, понеже не исках да танцувам. Прсто не съм по танците. Направих го само за а те поразведря.
*потупах я по рамото и си взех наметалото от тревата*
- Няма да танцуваме - няма лошо - това че си боогиня не те прави надарена във всяко отношение.

-Ама аз искам да танцувам ама като не умея. Когато малките момиченца са се учили да танцуват мен са ме учили да се бия и да правя магии. Когато са ходили на училище аз съм се криела от враговете, за да не ме убият. Никога не съм имала нормален живот и не искам това да се случи и с Кристабел.
Дрехите и косата ми си върнаха старият вид и се пльоснах на пейката.

*приседнах до нея и я заметнах с наметалото си; вече беше нощ, а есенния вятър можеше да докра грип и на безсмъртните*
- Тя ще има нормално детство, Мери. - зауспокоявах я аз, - До колкото можеш да имаш нормално детство, ако майка ти е богиня, а вуйчо ти - бивш пират.
*двамата се засмяхме и аз я гушнах нежно*
- Че няма да е нормално детство - няма да е. Но ако редуваме уроците по магическо и бойно изкуство, с няколко обикновени забавления, като увеселителни паркове и мъгълско училище, ще имаме дъщеря, която ще познав и двата свята. Съвършено балансирана личност.
*намекнах за баланса не случайно; Мери обичаще да се води от принципите за баланса във вселената и обичаше и неродената си дъщеря; толкова много любов щяха да й оправят настроението със сигурност*

*зачаках ядосано; никой н се беше явявал от сума време, ученици и учители липсваха; наложи се да пратя по едно писмо навсеки от тях за да се явят поне някой*
*погледнах часовника си - наближаваше време за поредния мач на турнира между Рейвънууд и Пикуик, а от учителите нямаше и следа*
*най-после забелязах трима да идват към мен*

Приближих се със спокойно и ведро изражение. Ал изглеждаше леко кисел, но вече свиквах с прихващащите му настроения.
- Ей, Алистър, какво ново на хоризонта? Изглеждаш сякаш са те захапали за задника.
И сам се захилих на тъпата шега. Дори спътниците ми не я харесаха особено.

- Не ми излизай с тоя номер, Сайръс - троснах му се ядосано, - Къде сте?
*след като ме изгледа тъпо се наложи да му обясня*
- Къде са учителитеи учениците? Не виждам никого. Атриумът е празен, като тролски череп. Не се е преподавао от средата на октомври? С какво се занимавае тогава?

- Успокой се, Ал - опитах се да го окротя внимателно, - Наложи са да подготвим учениците си частно в общежитията или иначе щяха да ни направят на кюфтета онези тъпанари от Пикуик.
Закимах убедено и Мърл и Сайръс също се съгласиха мълчаливо, а сайръс - не толкова мълчаливо и доста по-цинично.

- Разбирам... замислих се и се обърнах с гръб към тях, загледан в сиянието на защитното заклинание около Световното дърво - Това обяснява победата на Минди, Оливър и Борис. Иначе очаквах да са ги пулвелизирали и да трябва да събираме останките им от арената с щипци.
*погледнах ги отново и замислено*
- Кой ще се съзтезава тази вечер?

- До колкото съм осведомен - започнах аз и забърках из джобовете си, - Следващия мач е между Реджина Флеймталън и ....
Извадих смачкано писмо и го разгънах
- Някой си Каел Страйдър от Масаджузец. Човек и мъгъл по произход, също като Реджина, но се е издигнал много ад останалите пироманти в класа си. Според мен Реджина е вече опечена. Но не мога да твърдя. ако е силна, колкото другите опоненти, не се учудвам и да го бие, както стана с първите трима.

- Само надеждата да е мухльо, няма да ни спаси. - заявих аз и скръстих ръце на гърдите си, - Мери иска да смачкаме Пикуик и да го унижим точно колкото заслужава, дори о-страшно ако можем. за това с прискърбие ви заявявам, че трябва да шпионираме младия Страйдър с цената на всичко. И да не ни усетят разбира се,иначе сме обречени на вечен позор, че сме се опитали да победим с измама и Стормрейдж ще се пени със месеци.

- О, защо не каза от начало че искаш да следим дребния мухльо? - попитах весело, - Това е точно работа за мен. Дай ми само време и подходящи условия и ще му науча и майчиното мляко, даже ако искаш, ще ти го донеса. Макар че се съмнявам да го искаш.
Ухилих се до уши и потрих ръце.

- Ние, елфите сме най-добрите следотърсачи и разузнавачи. Никой няма да разбере, ако аз го следя - възразих на Сайръс, - Може да си малък и лесно да се криеш, но когато става дума за слледене, в което да не може да бъде засечен щпионинът - аз съм човекът ви.
Погледнах с големи невинни очи Дред, сякаш очаквах да ме подкрепи.

*потрих уморено челото си*
- Нямам избор - казах уморено, - и двамата отивате даследите хлапето. Искам пълен доклад за възмоностите му. И ако е възможно преди да е изгорил на пепел Реджина, ако може.
*после двамата се понесоха на вън, сякаш бяха отвързани коне*
- Мърл, може ли да поговорим?

- Е, поне не виждам, как това ще ни затрудни или навреди, Алистър - усмихнах му се ведро и застанах до него, загледан към бягащите към високата порта Сайръс и Линда.
- С какво мога да съм ти полезен?
Вече знаех и той знаеше, че и аз знам. Просто по навик исках да го чуя на глас.

- Предполагам, че вече знаеш какво ще те питам. - заговорих тихо и дрезгаво аз.
*той кимна за да се съгласа и за да ме накара да продължа*
- Ти си астролога на училището и често си споделял че виждаш всичко като на длан. Кажи ми ако има нещо важно, което трябва да споделиш. За Реджина например

Схванах намека и кимнах дълбоко мислено.
- С други думи искаш да знаеш, дали Реджина Флеймталън ще спечели или не, нали?
Погледнах го но по лицето му нищо не личеше. Все пак бях 100% сигурен, че точно това има предвид, но ако не бях във толкова дълбока връзка със бъдещето, бих се заблудил, че не му пука за Реджина.
- Да, точно това ще стане, което се страхуваш, Дред - тя ще загуби. Стормрейдж ще ни заблуди и тя ще изгуби мача. Не е загуба на играта, но все пак...

- Но все пак ще ни заболи - довърших ядно и се втренчих към Световното дърво, сякаш то беше виновно за съдбата ми.
- Има ли начин и ние да надвием със измама и да искараме като победител Реджина? някаква вратичка? Стратегия? Тактика?

- Няма единно бъдеще, Алистър - заобяснявах. - Аз мога да видя бъдещето на всеки във няколко варианта. Ако не помагаме на Реджина, тя ще се бие със силите и възможностите, които й позволяват младостта и знанията на Далия Фалмея. Но ако се намесим, може само да влошим положението.
Погледнах разтревожено Дред.
- Нали не мислиш да нарушаваш правилата за да помогнеш на ученика си?

*навеох глава и тиснах зъби*
- Честно казано, нашите ученици имат нужда от помощ, понеже са все още нови в занаята. Учениците на Малфурион са по-напреднали, но показаха че нямат воля. Не са силни. Те са нещо като магически зубъри - знания и умения без талант. За товаи едновременно с това искам и Реджина да не получава помощ, щом е напълно способна да победи и само със знанията на Далия. За това няма да й помагам.
*погледнах Мърл и кимнах*
- А ако й помагаме, какъв е рискът?

- Според мен, Каел Страйдър ще я сметне за Прекалено опасна за него и ще я премахне. Буквално и за винаги. Макар да е ученик от Пикуик, той е много по-талантлив и най-вече много по-амбициозен от предишните ни опоненти. Според мен ако искаме загуба, без погребение, е по-добре да приемем от сега загубата и да готвим следващия ученик за дуела. Според моя Поглед, следващия дуел е между Артър Грифинбейн и някакъв дивак с брада по-дълга от моята и със кръв по-студена от лед.
Някой си Трал, звяр по произход и варварин по образование.

*поех през двора с доволна усмивка; от време на вадех и се хилих на едно писмо, изпратено от Мери, преди известно време*
*нямах търпение тя по-скоро да се добере до вкъщи; колкото по-скоро я срещнех отново, толкова по-добре*
- Тиририрам - тананиках нервно и обикалях на осморки около Голъм корт и Библиотеката*

Беше време. Близо месец не бях в академията. Изчезнах мистериозно без да се обаждам на някой освем на Ал. Стана ми мъчно за приятелите ми и Ал, и разбира се за къде без брат ми. Излязох на двора и се огледах. Беше пусто. Това наистина беше необичайно. "Сигурно защото мен ме няма." Трябваше да намеря Ал на всяка цена. Страшно ми липсваше, а без него не мога и пет минути.

*щом видях Мери се втренчих в нея; погледите ни се срещнаха и сякаш целия свят засия в ярко розово и златно; сякаш целия свят изчезна за да останем само ние двамата; Протегнах ръце и я гушнах силно; и тайничко я стиснах за дупето, но само за да се закачам *

-Да, да. Знам, че ме обичаш и ме желаеш, но някой може да ни види. Нали трябва да даваме пример макар, че от мен точно пример не може да се вземе. Още първият ден и приспивам с един от учителите и сега имам дете от него. Абе историята ни е много цветуща особенно ако се почне от детството ни насам.
Прегърнах го силно и му се усмихнах.
-И ти ми липсваше.

ПОгледнах дъската притеснено и вдинах лявата си ръка. Пинтовете на дясната още ме стягаха малко, но скоро Линда каза, че ще ги звали и ще си боравя с две ръце без проблеми. Преместих пеяката едно поле напред и погледнах нагоре към противника си. дред даве не тепна. Хвана единия топ и го завлече на три полета по-близо до царя си и вдигна рамене, сякаш се беше схванал.
- Значи... мислиш, че Кабраксис се е скрил? Малко вероятно. Прекълцахме му два от слугите, ама чак пък да се е уплаяил толкова...