Атриумът

First topic message reminder :

Това е вътрешен двор, в които ще прекарвате свободното си време с ученици от други специалности

- Не можем просто да го зарежем и да го оставим да вилнее, докато някой демон го унищожи. Това е най-малкото против принципите ни. Ал ни е приятел и ако за да го спасим, трябва да го накараме да страда, то това ще е най-голямото страдание, което можем да му причиним. Хайде момичета!
Станах от тревата и се приготвих.
- Вземете си топли дрехи, защото отиваме в Скандинавието!

След като ме бяха спукали от ритане във Скандинавия, бях трудно подвижен и единственото, което ми оставаше беше да чета. Прекарвах времето си в това да си чета книги от библиотеката и да поправям грешки в издания от други дивайнъри.
Сега се бях заел да се занимавам с една антология на родословните дървета на магьосниците в Рейвънууд. Силно пращене ми оповести идването на още други.

Чу се силно пукане и някой се телепортира пред вратите на Атриума. Вдигнах очи от книгата, която четях през рамото на Гил. Щом погледнах с учудване видях не друг а Алистър Дредмастър, под ръка с Архиканцлера. Зад тях се влачеха не други а Далия Лидия и Линда. С вид на сгазени от бързия влак!
- Добър вечер... - поздравих, без да отделям очи от объркания дред

- Аз... Здравей, Сайръс... - за да отклоня втренчения му поглед от себс и, се престорих че съм замаян и се облегнах на Мери.
*не нзам какво беше направила с този шамар и тази целувка, но това ме искара от завеяното състояние, в което ме държеше Фростморн. Щом се опрях на Мери, малко се поувлякох в гушкането, и Сайръс повдигна вежди озадачено.
*зачудих се къде е меча*

Забутах още по силно. Леденият блок се плъзна леко по тревата и сега трябваше да го задържа за да не се плъзне нататък. Лека пара са вдигаше от него сякаш бях отворила хладилник в горещ ден. Бях го направила толкова дебела ледена кора, че образът на предмета вътре се размазваше пред очите. Бутнах го още метър и помахах на двама-трима, които стояха на няколко метра от мен.
- Ей, приятели, ела те насам!

- Какво има, Лидия? - приближих се с вестник и чаша кафе, които си бях донесла от Алеята на Пламъците.
Зазяпах се в странната ледена скулптора или блок или парче лед или кой знае какво, което беше довлякла.
- Защо влачиш лед със себе си, Лидия? - Малко е безмислено, не мислиш ли? Можеш да си направиш лед когато поискаш.

- Това е нещо, което не исках да пипам, преди да донеса тук - обясних на Лин и седнах на блока, - А ти върни чашата на Далия, знаеш че не обича да й пипат нещата. Аз едва не си изпатих, когато веднъж и взех възглавницата за креслото и едва ме ми подпали гащите.
Разсмях се жизнерадостно и едва не се плъзнах от ледената буца на тревата, понеже се топеше под мен.

- Тя не се разсърди, защото си я пипала - навъсих се вместо добро утро, - а понеже я беше намокрила с една от онези твоите магии за заледяване, с които си украсяваш къщата на Булеварда на Колосите.
Обърнах се към Линда, леко усмихната:
- И все пак е права, Лин - наистина ли трябваше да питаш Далия преди да и пипаш чашата. знам че вие момичетата много държите на вашите работи. Разни чашки, чинийки и дрънкулки.

Засърбах шумно и предизвикателно от чаата си и им се усмихнах.
- Това не е чашата на Далия - засмях се, - Това си е моя чаша, която ми направи Далия преди седмица, за да държи всичко в нея винаги топло.
Тръснах глава и всички се засмяхме.

Не всички им беше смешно. Погледах как тримата си гукат няколко минути, след което попитах:
- Това е много хубаво и така нататък, Лидия, но едва ли си ни повикала да ти засичаме времето, през което ще си студиш дупето на парче лед.
Погледнах многозначително парчето, което вече се топеше осезателно.

Щом чук думите на Алистър се сетих, че наистина вече ставаше адски студено под мен. Скочих на крака, но вече се бях измокрила цялата.
- Ама и аз съм една патка - изхилих се аз
После усмивката ми се стопи като видях киселото изражение на Алистър.

Коленичих на мократа трева пред топящата се буца.
- Не знам защо си я довлякла, Лидия, но съм сигурен, че вътре има нещо - вдигнах очи към Ледената вълшебница, - Да си намерила някое праисторическо животно? Ако е така не го показвай на новия ученик - Оливър Стормгейт. Той умира за такива неща и ще ни надува главите с дълги обяснения какво е това същество, къде е живяло и как е стигнал до изводите си.
Поклатих глава:
- А Сайръс ще е във възторг от тази нескончаема научна тирада. Нали му е първия ученик... единствения за сега...

- Не злорадствай, Гил - скастрих го аз, - Не се мисли за голяма работа, само защото имаш за ученик онзи красавец Артър Грифинбейн и сестра му, Сузи.
Въздъхнах отнесено.
- Той прилича на Саске Урамеши, същински разбивач на сърца.

*сложих ръка на лицето си и над главата ми се пови ядосано знакче, като в аниме;*
- Ще съм благодарен на присъстващите, ако се заемем с нещо по съществено от красотата на учениците. Все пак не забравяй че си по-голяма от него и това може да повлияе много на образованието му. Не искаш Мерилин да те гледа на криво, за това че се заглеждаш в учиници, нали?

- Да, наистина е красив, някак тъжен и мрачен и толкова.... - погледнах Дред и се изчервих, когато едва не му излезе пара от яд, - Извинявай, Ал, просто се отнесох. той не е по-хубав от теб.
Прехапах език, когато той ме изгледа като че го бях шамаросала здраво. 'Ооо, пак се изложих, за втори път след случилото се в Прохода'.

- Я не се стягай, Ал - станах и попипах ледения куб, - Ти не се интересуваш от момичета толкова много като другите и се държиш едва ли не, като че ли е нещо отвратително.
Погледнах го лукаво.
- А и не можеш да отречеш, че сестра му е сладка. Направо ми се ще да не ми беше ученичка...

*примогнах не сигурно; изглежда всички все още не знаеха че аз и Мери...; прогоних мисълта от главата си и потръх длани; дамгит все още бяха на ръцете ми, и макар да ги криех под ръкавците, болката не отслабваше; до няколко дни щеше да отшуми, но за сега бях зает с други мисли*
- Моето лично мнение е, че целуването и тези интимните неща са удоволствие само за тези, които го правят, не за гледащите отстрани.

- Всъщност това не е живо същество, поне не в смисъла които би вложила Лин. - поставих ръце на леда, - Като го разтопя искам никой да не го пипа. Опасно е сосбено за Алистър.
Ледът се разтопи и разля по тревата и черно-металически предмет се изтъркаля в краката ни -Фростморн

*изхълцах силно и се отдръпнах от оръжието сякаш беше някакво отровно астралийско животно*
- Мечът... защо си го донесла в Рейвънууд. Мислех че ще го оставим в Залата на Доблестта и ще остане там на веки...
* понечих да го взема по навик, но се отдръпнах като разбрах какво исках да направя*

- Не се притеснявай, Алистър - ухилих се аз - Мечът действа само ако го докоснеш с плътта си. И аз си помислих, че няма да ми навреди ако го обвия в лед и донеса тук за по-нататъшни изследвания. Не зависимо дали това нещо е било прокълнато или не то все пак може да убие демон. а ако намерим начин да премахнем проклятието от дръжката поне, ще можем да го използваме срещу врага си.

- Това не променя факта че това е опасно оръжие, което няма нужда да ни излага на повече опсаност заради него. Няма ли някой по-безопасен начин да се изправим пред Аркемонд и хората му.
Надявах се да има - би било добре да има. Дано да имаше, иначе рано или късно някой не волно щеше да пипне някоя част от Фростморн и всички да изпатим накрая

- Докато не го изследваме, няма начин да разберем дали може или не може да се вдигне проклятието от него. Прояви малко кураж, Лин. Вземи пример от Алистър - той знаеше че ще си изпати, но дори ти не го спря да вземе меча още от самото начало. Това ни доказа че е възможно да се убие и отнеме силата на демон с него, както стана с Белфегор.

- Но дори аз знам, че не бива повече да се докосвам до оръжието. Ако не беше Мери... архиканцлер Сантяго, сега щях да съм ви нарязал на парчета и да гоня Амон.
*замислих се*
- Трябва ни някое решение, което ще ни даде съвършен отговор - нещо едновременно просто и вярно. Каквото и да е.

Мислих известно време и внимателно взех две клечки. Поставих ги между пръстите си като че са за китайска храна и внимателно повдигнах дръжката на Фростморн. Оръжието не реагира, аз не почувствах нищо.
- А защо не го облечем?
Всички ме зяпнаха озадачено.
- Какво? Предлагам да излеем калъф от друг метал върху Фростморн. Лидия доказа, че мечът може да се транспортира ако не го пипаш пряко. Ако е затворен в калъф или черупка от друг метал, дали може да се ползва по същия начин?

*зяпнах Гил сякаш ме беше поразил с гръмотевица;*
- Невероятно! Гил - ти си Гений! Трябва ни просто добър майстор на оръжие и свястна технология. Мисля че знам къде да намеря добър ковач на мечове, Но ще ми трябва вашата помощ.
*четиримата излязохме бързо, като Лидия побърза да замрази меча отново и го заблъска пред себе си като количка*

Седнах на импровизираната пейка. Всъщност представляваше съборен ствол на дърво. Линда беше позволила на остарялото дървво да умре и сега беше обрасъл в мъх пън.
Зачаках самата Линда да се върне от лазаретното отделение на Цитаделата за да говорим. в това време си чоплех една клечка.

Влезнах през портата в Атриума и за търсих Сайръс с очи. Що го видях, забързах нататък, стараейки се да запазя обикновеното си държание.
- Здрасти, Сайръс!
Поздравих го вяло и не сигурно

*тримата влезнахме в Атрума; надявах се че всичко е поне добре, ако не отлично, не бях чул и дума за Гилбърт Бейтс, от както се бяхме върнали от Япония*
- Здравейте, Сайръс, Линда! - поздравих сдържано, - Това е професор Мърл Амброуз, преподава астрология.
Мърл ги поздрави със топла бащинска усмивка.
- Лин - попитах сериозно, - как е Гил?

- Тъкмо се върнах от неговото легло - казах сериозно, - Възстановява се добре, но още един такъв импулсивен жест и ще загази сериозно.
Поклатих глава и поздравих Амброуз.
- Добър вечер, Мърл Амброуз, аз съм Линда Уу, Преподавателят по Жизнена магия

- Той ни спаси задниците в Япония, Лин - поклатих поучително клечката си. - Трябва да сме му вечно благодарни че е такъв импулсивен и безразсъден. Макар че аз съм последния, който иска да има безразсъдство и импулсивност.
Станах и протегнах дебелата си мускулеста ръка на Амборуз.
- Добре дошъл в колектива, Мърл! аз съм Сайръс Дрейк. Преподава призовителство и Митология.