Атриумът

First topic message reminder :

Това е вътрешен двор, в които ще прекарвате свободното си време с ученици от други специалности

В главата ми мислите ми водиха успорвана дискусия дали да му кажа или не.
-Добре, трябва да ти кажа нещо. По-добре седни преди да си припаднал. Ъ, незнам как да ти го кажа затова просто слушай и не задавай никакви въпроси.
Поех си дълбоко въздух и изръсих всичко, което ме притесняваше до сега.
-Дред, бременна съм.

С гръмотевично пращене се изтърсих в Атрума. Замириса ми на изгоряло и си помислих че бях опекъл тревата под ботушите си. Тая телепортация не се получаваше гладко като на Далия.
- ЕХО! - провикнах се и гласът ми отекна във тавана. - Ехей, има ли някой! Дред, Мери? Дали?
На псоследното име се поизчервих но сестегнах бързо

*облещих се като че ме бяха ударили с гръм; даже ми замириса на изгоряло; (после разбрах че е било от Гилбърт)*
- Чакай... ти сериоазно ли?
Втренчих се в корема й, сакаш очаквах да ме напдане. Какво бях направил?! Какво бях направил, дявол да ме вземе. Какво бях причинил на момичето, което толкова обичах. Звярът, който растеше в нея, можеше да е поредният дампир, създание със мощта на бог... и жестокостатта на самия Алукард. Мисълта ме накара да сеолюлея на място.

Довлякох се и си размахвах ръцете, когато видях дребна фигура в единия край на Атриума и две седнали на тревата.
- Ей Сайръс - подвикнах на онзи с по рунтавото окосмение на глеавата, който сяпкаше из трънаците на Линда Уу.

-Дред добре ли си? Знаех си, че не трябваше да и казвам. Аз, аз, съжалявам.
Ето казах му и сега какво. Той ще ме намрази. Аз... Незнам, просто незнам какво да мисля. Той въобще не реагира.
-Ако си против ще го...Ще го махна. Просто ми кажи нещо, реагирай. Убиваш ме с мълчанието си.

*погледнах я в очите; просто не можех да се насиля да искам това от нея; ако детето беше... каквото беше... щях да се погрижа за него както подобава; тя щеше да разбере*
- Аз... много ще се радвам да имаме дете, Мери... Обичам те
*прегърнах я и се постарах да я успокоя*
- Кога... в библиотеката ли?

-Мхм.
Просто не реагирах. Ако не ме беше прегърнал сигурно щях да стоя като вкаменена на едно място и нямаше да продумвам. Не издържах. Зарових лице в гърдите му и се разплаках. Плачех и не можех да спра. Неможех да спра да плача както и не можех да говоря. Бях онемяла и не реагирах. В мен се зараждаше нов живот и сега още повече трябваше да се грижа за себе си. Вече ще трябва да мисля и за още един живот.
-Досега никога не съм имала семейство.-Само това успях да кажа, нямах сили за повече.

*погледнах я объркано и я прегърнах по-силно*
- Ще си чудесна майка, Мери... знам това. - Стори ми се че видяй Сайръс Дрейк и Гил Бейтс да се изнизват навън.
- Аз ще съм до теб. Заедно ще го отгледаме, ще е хубаво бебе.. ще прилича на теб, надявам се.

-Не говори, просто ме прегърни и не говори. Не искам този миг да свършва никога. Да се насладим на този миг докато можем. Все пак ни чака тежка битка.
Целунах го..Страстна и дълга целувка...
-Не знам какво е да съм майка. Страхувам се детето да не ме намрази. Сигурно ще съм най-ужасната и изперкала майка на света.

*целувах я дълго и страстно в желанието си едва ли не да изпия горчивината в душата й; да я облекча до колкото мога*
- Аз знам че ще си добра майка. Защото ще си моята добра майка.
*хванах ръцете й и я погледнха в очите*
- Мери... ще се омъжиш ли за мен?

(игра на думи Merry и marry)

Останах с отворена уста. Просто наистина останах без думи.
-Ъ,да. Добре.
След това се свлякох на земята и се загледах в земята сякаш имаше нещо по интересно там. Всичко в мен беше в елфория. Бях радостна, но не знаех как да го покажа. Изведнъж започнах да се смея без причина.

*прегърнах я и се замислих дали да не взема утре да отскоча за един хубав пръстен.*
Ще съм по-радостен от всякога ако спреш да ми се смееш Мери. признавам че не е най елегантното предложение... ама все пак не подвих опашка.

Прегърнах го като продължавах да се смея.
-Не е за това, просто не мога да спра. Смея се без причина.
Запревивах се от смях докато не ми стана зле и не изтичах до най-близката тоалетна. Когато излезе вече не се смееше, а беше цялата пребледняла.
-Ще се случва и по-често.

*прегърнях я*
Ще накарам... чакай аз съм майстора на отвари. Щр ти сваря нешо против гаденето. Сега ще си починеш добре, а утре, ще кандардисам Линда да те прегледа и да каже каквото мже за бебето. Сега трябва да си почиваш.
*целунах я по челото и я изчаках да се усмихне; обожавах тази усмивка*

Усмихнах му се.
-Нямаме никакво време за почивка. Имаме много работа. Трябва да защитя дървото на живота както и учениците. Не мога да си позволя някой да пострада. Аз отговарям за тях.
Главата й се завъртя и тя бързо седна на една пейка преди да се сгромоляса на земята. Нуждаеше се от дълга почивка и да намали нервирането.

- Ти или ще си легнеш да си почиваш, или ще те зашеметя за да не мърдаш.
*притесних се от бледото й лице и побързах да я подхвана*
- И в двата случая те искам утре на крака. Ако Линда разбере че съм те оставил да си хабиш силите за мотане нагоре-надолу, ще ме одере.

-Добре.
Оставих се в ръцете му и той ме поведе към стаята ми. Никак не исках да си лягам при положение, че ме чакаше толкова работа, но той наистина щеше да ме зашемети ако не си легна. Пък и като се замисля наистина бях изморена затова тръгнах с него към стаята ми.

*понесох се като вятър през атриума; препусках, понеже вече имах следа, а адски много се притеснявах; В мен се събуждаше ловния инстинкт, който вампирите предават през поколенията;*
- Мери! Ъхъм... Искам да кажа, Архинакцлер! Моля Ви се! Имам сведения за Врага. Сайръс и Линда ще са тук всеки момент.

Естествено Двамата с Линда не закъсняхме. Дългокраката полу-елфа тичаше през тревата като кон, докато аз пуфтях след нея потееки се под брадата. Когато най-после настигнах Дредмастър, едва си поемах дъх и се хванах за края на наметалото му , задъхан като кон на хиподрума.
- Тук.. сме... какво... gasp... има?!

- Какво е това, Алистър?
Издърпах най-безцеремонно, един свитък от ръцете му, увит във лозов филиз. Беше направен от най-финния пергамент който бях виждал. Впечатлен от качеството му, аз внимателно го заразглеждах, сякаш беше от стъкло. Изглеждаше ми адски познат... сякаш съм го виждала вече.

- Не пипай такива неща, Гил.
Дръпнах му го от ръцете и внимателно го притиснах до гърдите си.
- Това е Елфическо писмо. Много крехко и почти живо.

- Вярно това е елфическо писмо.
*кимнах много значително към Линда;*
- Получих го от няколко от товйте хора, преди има няма 20 минути. Според тях Великият Ужас бил избягал, но това име на Елфически се превежда малко трудно, така че не гарантирам.

Щом чух врявата на вън веднага отидох при тях.
-Какво става? Да не би да има някакви вести за врагът?
Издърпах пергамента от ръцете он Линда и му хвърлих един поглед.
-Наистина ли?

*Листът се разтваря като жив в ръцете й и в него надписът е кратък и Ясен

דעם איז גערופן, די לאָרדס פון טערראָר, וויל נאָר איין זאַך - רויט שרעטל שלייער. איך וועט באַקומען אין וואַלהאַללאַ אין קווורע מאַונדז פון נעלטאַריאָן העראָ!

"Този който се нарича, властелин на Ужаса, Иска само едно - Червеният елфически воал. Ще го получи във Валхала В Погребалните Могили на Героя Нелтарион!"

- Е, по - ясно няма какво да стане - заявих и седнах на тревата да си почина.
Сега ако някой ми обясни с какво един елфски парцал, бил той червен или зелен, е полезен за Врага?

Прочистих Гърло и започнах да обяснявам
- Червеният елфически воал се добива от корените на особен вид червена билка, и има способността да е непробиваем за магията и дори да я яде и да става все по здрав със всяко следващо заклинание, което не успее да го разруши. ПОдобен е на доспехите, ковани от гоблини. Но да се направи такъв Воал е почти невъзможно, понеже това растение цъфти веднъж на всеки 20 години.

- Ясно. Значи имаме тензух, дето не пуска магия през него? И врага го желае да си ушие непробиваеми гащи или нещо такова, през които да не можем да му разпердушиним трътката?
Поклатих Глава. Ако не можех да тресна някого със светкавица, тогава се чувствах безполезен като чадър за риба.

- Ама Моля ви се сега! - вдигнах ръце и показа най-жалкото си изражение - Как така ще се изказвате авторитетно за Врага, като даже не знаете кой е или как изглежда. какво може или не може.
Така де - ако не познаваме врага си, как ще го победим?

Нашият враг е един от демоните, които са предвождали Пламтящия Легион на черния Титан Саргерас. Става въпрос за Повелителя на Ужаса - Аркемонд.
Създание, което заедно със 7те си демона на греховете, е бил затворен в дънера на най-дебелото дърво на света от елфическите друиди. Сега може да е свободен може и да не е.
Става въпрос за това създание:

Аркемонд? Преди време имах малък сблъсак с него. Не си спомням преди колко време, но не беше много скоро. Може да се каже, че почти щях да умра...Казвам почти защото аз все пак съм безсмъртна, а това копеле онищожи една от любимите ми рокли и изби много скъпи за мен хора. Имам да му връщам много и няма да се отърве лесно от мен. Ще го изпържа и последните му думи ще са да ме моли да го пощадя.